Решение № 5184 от 12.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1100/2013 г.

Решение № 5184 от 12.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1100/2013 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Ленокс фроузън фууд" ЕООД - с. Добродан, област Ловеч против решение № 172/3.12.2012 г. по адм. дело № 217/2012 г. на Административен съд Ловеч. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 405а от Кодекса на труда (КТ) и необоснованост поради неправилни изводи относно характера на съществуващото правоотношение между дружеството и посоченото в постановлението физическо лице - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна - Дирекция "Инспекция по труда" - Ловеч счита същата за неоснователна и моли атакуваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Ответникът, Емилия Манева Михайлова не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 172/3.12.2012 г. по адм. дело № 217/2012 г. Административен съд Ловеч е отхвърлил като неоснователна жалба вх. № 1958/27.07.2012 г., подадена от "Ленокс фроузън фууд" ЕООД - с. Добродан, област Ловеч срещу постановление по чл. 405а от КТ, изх. № 0048-0906/9.07.2012 г. на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Ловеч за обявяване съществуването на трудово правоотношение между търговското дружество и Емилия Манева Михайлова. За да постанови този резултат, съдът е приел, че при извършената проверка на 19.06.2012 г. от инспектори на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Ловеч, в ягодов масив в с. Добродан, обект на "Ленокс фроузън фууд" ЕООД, е установено, че Емилия Михайлова и други лица осъществяват дейност по бране на ягоди. Съдът е приел, че са налице елементите на трудово правоотношение и е установено предоставяне на работна сила в нарушение на чл. 1, ал. 2 КТ, поради което е потвърдил издаденото на основание чл. 405а, ал. 1 КТ постановление за обявяване съществуване на трудово правоотношение между търговското дружество жалбоподател и лицето Емилия Михайлова. Приел е за неоснователни доводите на жалбоподателя относно естеството на правоотношението, като е посочил, че са констатирани отношения по предоставяне на работна сила между него и наетите лица, които не са уредени като трудови. Решението е правилно. Неоснователно е възражението в касационната жалба, което е поддържано и пред първата инстанция, че наетото лице е осъществявало дейността по бране на ягоди в изпълнение на граждански договор. От съществено значение за преценката дали дейността е изпълнявана по трудово правоотношение или по граждански договор е обстоятелството, че възложената работа не е била определена по обем и като краен резултат, нито е била налице самостоятелност при изпълнението, след като изпълнителят е действал под ръководството и контрола на възложителя. Договорът за изработка, в който задължението на възложителя да заплати на изпълнителя възнаграждение за извършената работа в размер на дневна надница е симулативен и прикрива в случая трудов договор за сезонна или краткотрайна работа - чл. 68, ал. 3 КТ. Обоснован е изводът на Ловешкия административен съд, че в случая предмет на договора е предоставяне на работна сила срещу дневна надница, а според чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. При договор за изработка има уговорен, точно определен по съдържание и обем краен трудов резултат и уговорено конкретно по размер възнаграждение за този резултат. Бране на ягоди срещу дневна надница не е договор за изработка, а договор за предоставяне на работна сила за постигането на определен, но само по съдържание (като трудова функция), а не и по обем, трудов резултат. Затова, като е отхвърлил жалбата на търговското дружество срещу постановлението по чл. 405а, ал. 1 от Кодекса на труда, Ловешкият административен съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен, шесто отделение