Решение № 4351 от 26.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12541/2011 г.

Решение № 4351 от 26.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12541/2011 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Сънфудс България" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София срещу решение № 3245 от 1.07.2011 г. по адм. дело № 8740/2010 г. по описа на Административния съд - София-град, първо отделение, V състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Ответникът - главният директор на Столично управление "Социално осигуряване", моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 3245 от 1.07.2011 г. по адм. дело № 8740 от 2010 г. Административният съд - София-град, първо отделение, V състав, е оставил без разглеждане жалбата на "Сънфудс България" ЕООД - гр. София, срещу разпореждане № 2704 от 15.09.2010 г. на директора на Дирекция Администрация "КПК" за събиране на суми по ревизионен акт за начет пореден № Р-1677 от 6.08.2010 г. по раздел I и II от справка № 1, както и тези по справка № 2; отхвърлил е жалбата на дружеството срещу решение № 470 от 21.10.2010 г. на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" и потвърденото с него разпореждане № 2704 от 15.09.2010 г. на директора на Дирекция Администрация "КПК" в обжалваната му част. Съдебният акт не е постановен в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Правилно първоинстанционният съд е оставил без разглеждане жалбата по раздел I и II от справка № 1, както и тези по справка № 2 към ревизионен акт за начет № Р-1677 от 6.08.2010 г. Видно от възражение вх. № 73-901-7 от 12.08.2010 г. срещу този акт, от жалба вх. № 73-901-11 от 7.10.2010 г. до главния директор на Столично управление "Социално осигуряване" срещу разпореждане № 2704 от 15.09.2010 г. на директора на Дирекция Администрация "КПК" и решението на главния директор на Столично управление "Социално осигуряване", в тази им част, ревизионният акт и разпореждането не са били обжалвани по административен ред. Това се отнася и до жалбата, с която първоначално е бил сезиран Административният съд - София-град. Едва с молбата, представена в съдебното заседание от 10.02.2011 г., под формата на уточнение на жалбата "Сънфудс България" ЕООД - гр. София, е навело оплаквания и срещу раздел I и II от справка № 1, както и по справка № 2 към ревизионен акт за начет № Р-1677 от 6.08.2010 г. Съгласно чл. 118, ал. 1 КСО на съдебен контрол подлежи решението на ръководителя на териториалното поделение на НОИ. Разпоредбите на чл. 110, ал. 2 и 3 и чл. 117, ал. 1, т. 2 КСО предвиждат обжалване по административен ред, изчерпването на който е положителна процесуална предпоставка за разглеждане на жалбата от административния съд. В противен случай жалбата е процесуално недопустима. Неоснователни са и оплакванията, че ревизионен акт за начет № Р-1677 от 6.08.2010 г. е нищожен. Обстоятелството, че към 6.08.2010 г. финансовият ревизор Невена Желязкова е била в отпуск, не се отразява на валидността на акта, тъй като лицето е могло да положи подписа си в предходен ден. Никъде в ревизионния акт не е вписано, че е изготвен на 6.08.2010 г., а само че на тази дата е входиран в СУСО. Невена Желязкова, заедно с Моника Петрова, е определена да извърши пълна финансова ревизия на "Сънфудс България" ЕООД със заповед № Р-1677 от 1.06.2010 г. на директора на Дирекция Администрация "КПК" и при Столично управление "Социално осигуряване", участвала е при извършването на ревизията и е подписала ревизионния акт. Тезата на касатора не е съобразена и с разпоредбите чл. 110, ал. 2 и 3, чл. 117, ал. 1, т. 2 и чл. 118, ал. 1 КСО. Според първия текст по съставените актове за начет отговорните лица могат да направят само възражения, по които контролният орган се произнася с мотивирано заключение. За събиране на сумите по тези актове длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на ДОО в съответното поделение на НОИ, издава разпореждания - чл. 110, ал. 3 КСО. Тези разпореждания подлежат на обжалване по административен ред пред ръководителя на териториалното поделение на НОИ - чл. 117, ал. 1, т. 2 КСО. Последният се произнася с решение, което е административният акт, подлежащ на съдебен контрол. За разлика от производството по ДОПК ревизионният акт по КСО не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. По първоначалното дело е било безспорно установено, че на Зоя Иванова Ангелова - служителка на дружеството, е било изплатено парично обезщетение за бременност и раждане за 27 дни повече от дължимото. Това е станало поради дублиране на период по болнични листове № 0210072 от 29.11.2007 г. за периода 20.10.2007-04.12.2007 г. и № 2515595 от 23.10.2007 г. Тези болнични листове са били приети като доказателство по първоначалното дело и от тях е видно, че разделът "Данни от осигурителя" е попълнен от счетоводител на дружеството без каквито и да било забележки. Съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредбата за изчисляване и изплащане на парични обезщетения и помощи от ДОО се използват данни от Регистъра на осигурителите, както и данните от посочения по-горе раздел на болничния лист. Незаконосъобразно е и твърдението на касатора, че той не е от кръга на лицата, които могат и трябва да обжалват неправилно издадения болничен лист. Съгласно чл. 112 от Закона за здравето осигурителите са едни от лицата, които могат да обжалват актовете на медицинската експертиза на работоспособността. В чл. 9, ал. 3 от Наредбата за изчисляване и изплащане на парични обезщетения и помощи от ДОО е казано, че работодателят е длъжен преди представянето на болничните листове в ТП на НОИ да провери дали те са издадени в съответствие с НМЕР, респ. НМЕ, и Инструкция № 5 от 2001 г. за работата и отчетността на болничните листове за временна неработоспособност и при установяване на несъответствие да ги върне на органите на медицинската експертиза за отстраняване на несъответствието или да ги обжалва по реда на чл. 112 от ЗЗ. Тези изисквания не са били спазени от "Сънфудс България" ЕООД. Що се касае до развитите от касатора съображения относно начислените за възстановяване суми за лицата Доника Ганчева и Минко Гаврилов, то актовете на органите на НОИ не са били обжалвани в тази им част. Болничните листове на Гергана Топалска и на Златка Петрова, които са издадени след 1.01.2007 г., са представени от осигурителя на СУСО, което ги е изплатило с оглед действащата редакция на чл. 40, ал. 5 КСО. Независимо от това "Сънфудс България" ЕООД е изтеглило от сметката на ДОО и заплатило на посочените лица тези обезщетения. Несъмнено изплащането на обезщетенията в двоен размер е недължимо, представлява щета за ДОО и осигурителят трябва да възстанови сумите ведно с лихвите. По пункт V от приложение № 1 на ревизионен акт за начет № Р-1677 от 6.08.2010 г. причините за неоснователно изплатените в по-голям размер парични обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване, бременност и раждане се дължат на неправилно деклариран от осигурителя в декларации обр. № 1, т. 17.2 "доход, от който е определено паричното обезщетение за периодите на временна неработоспособност", подадени повече от един запис с декларации обр. № 1 в Регистъра на осигурените лица за м. март 2007 г., както и неправилно декларирани от осигурителя в декларация обр. № 1 в т. 17.2 "доход, от който е определено паричното обезщетение за периодите на временна неработоспособност" и двоен запис в Регистъра на осигурените лица за м. март 2007 г. В чл. 5, ал. 4 КСО са посочени данните, които осигурителите представят в Националната агенция по приходите. Според чл. 5, ал. 6 КСО тези данни се използват за изчисляване и отпускане на пенсиите, паричните обезщетения и помощите. Относно съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхраняване на декларациите по чл. 5, ал. 4 КСО препраща към наредба. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-8 задължението за подаване на данните от страна на работодателя е ежемесечно и трябва да бъде извършено не по-късно от деня, следващ деня на възникване на последното задължение за внасяне на вноските за този месец. В чл. 41, ал. 1 КСО е посочено върху какво трудово възнаграждение се определя обезщетението. Когато осигурителят подаде несвоевременно, невярно или некоректно цитираната декларация, той нарушава цитираните норми, а когато, както е в конкретния случай, в резултат на нарушенията са изплатени в по-голям размер парични обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване, бременност и раждане, то сумите ведно с лихвите трябва да бъдат възстановени на СУСО. Обстоятелството, че подадената информация е погрешна поради недостатък в програмата на касатора, не го оневинява. Верните данни са подадени едва след извършването на ревизията. Заключението на вещото лице Соколов съдържа правни изводи, които не кореспондират с цитираната по-горе нормативна уредба, и правилно не са възприети от съда предвид текстовете на чл. 195, ал. 1 и чл. 202 ГПК. По изложените в настоящите мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,