Решение № 11827 от 3.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7658/2016 г.

Решение № 11827 от 3.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7658/2016 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, във връзка с чл. 459 от Изборния кодекс. Образувано е по касационна жалба от И. Д. С. чрез процесуален представител адв. Ж. от АК-С. З., против решение № 527 от 25.05.2016 г. постановено по адм. дело № 186/2016 г. на Административен съд - С.-област, с което е потвърдено Решение № 174-МИ/12.02.2016 г. на Общинска избирателна комисия- З., с което на основание Решение № 2901- МИ от 5.11.2015 г. и Решение № 3054-МИ от 1.02.2016 г. на ЦИК, чл. 30, ал. 4, т. 10 от ЗМСМА предсрочно са прекратени пълномощията на И. Д. С. в качеството му на общински съветник възникнали с избора му на 25.10.2015 г. и обявен с Решение № 152-МИ от 26.10.2015 г. на ОИК- З.. В касационната жалба и в съдебно заседание се излагат доводи за неправилност на решението, като постановено в противоречие с приложимия материален закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му. Претендират се и направените по делото разноски. Ответника - Общинска избирателна комисия - З. в писмено становище от процесуален представител адв. Н. Н. релевира доводи за неоснователност на касационната жалба. Претендирани са направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Излага, че правилно съдът е установил законосъобразността на административния акт, а с това и наличието на материалноправните предпоставки по чл. 34, ал. 6 от ЗМСМА за предсрочно прекратяване пълномощията на общинския съветник и настоящ касатор. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 459, ал. 8 от Изборния кодекс, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от И. Д. С. срещу Решение № 174-МИ/12.02.2016 г. на Общинска избирателна комисия- З., с което на осн. Решение № 2901- МИ от 5.11.2015 г. и Решение № 3054-МИ от 1.02.2016 г. на ЦИК и чл. З0. ал. 4. т. 10 от ЗМСМА предсрочно са прекратени пълномощията на жалбоподателя в качеството му на общински съветник възникнали с избора му на 25.10.2015 г. и обявен е Решение № 152-МИ от 26.10.2015 г. на ОИК- З., назначена с Решение № 1884-МИ/НР от 4.09.2015 г. на ЦИК. В протеклото производство е установено, че ОИК - З. е била сезирана със сигнал от друг общински съветник, че общинския съветник И. Д. С. не е изпълнил задължението си по чл. 34, ал. 6 от ЗМСМА, а именно в едномесечен срок от обявяването на изборните резултати лице, което при избирането му за общински съветник заема длъжност по ал. 5, подава молба за освобождаването му от заеманата длъжност и уведомява писмено за това председателя на общинския съвет и общинската избирателна комисия. Установено е, че ОИК своевременно е дала възможност за възражения на И. Д. С. и такива са постъпили. В резултат на това е установено, че действително към момента на избора му С. е заемал длъжности, които са несъвместими с длъжността "общински съветник" и своевременно е предприел съответните действия за освобождаването му от тези длъжности, за което по делото са събрани безспорни доказателства. Безспорно е също, че в преклузивния едномесечен срок за това, не е уведомил за тези обстоятелства председателя на общинския съвет и общинската избирателна комисия както императивно го задължава чл. 34, ал. 6 от ЗМСМА. Като ирелевантни относно спора по главния факт са обстоятелствата как и от кого е била сезирана ОИК с данни за несъвместителство на общински съветник тъй като ЗМСМА не предвижда изрична процедура за сезиране на ОИК, поради което следва да се приеме, че при получаване на такива данни, ОИК следва да установи твърдените обстоятелства по начина по чл. 30, ал. 5 ЗМСМА и да проведе процедурата по предписания по-нататък ред, които е и сторено понастоящем. Твърдените от касатора обстоятелствата за евентуални закононарушения при сезиране на ОИК касаят друг вид производство и едва след произнасяне с окончателен акт на съответните компетентни съдебни органи, може да търси правата си по друг съдебен ред. Нормата на чл. 34. ал. 6 ЗМСМА е императивна е изрично предписва кумулативни предпоставки, при неизпълнението на която и да е от тях в предвидения срок, ОИК в условията на обвързана компетентност следва да постанови решение, с което да прекрати пълномощията на общинския съветник. В този смисъл е недопустимо претендираното от касатора разширително тълкуване на нормата. В случая касаторът не е изпълнил две от тях, а именно не е уведомил надлежно (в съответните форма и срок) за тези обстоятелства председателя на общинския съвет и общинската избирателна комисия. Тези обстоятелства съобразно чл. 30, ал. 4 ЗМСМА ангажират като последица предсрочното прекратяване пълномощията на общинския съветник, в който смисъл е постановения административен акт на ОИК, който съобразно доказателствата по делото и приложимото право правилно е преценен като законосъобразен от съда. Предвид горното, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема възраженията на касационния жалбоподател за неоснователни. Съобразно чл. 168, ал. 1 АПК, първоинстанционният съд е преценил всички доказателства по делото и доводите на страните по свое убеждение и е основал решението си върху приетите от него за установени фактически обстоятелства, изцяло в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел. Административният съд обективно е установил фактите по делото относими към преценката на материалноправните предпоставки за последиците от предсрочно прекратяване на пълномощията на общински съветник, който е не е изпълнил вменените му задължения, в резултат на което правилно е приел, че са били налице материалноправните предпоставки за постановяване на решение на ОИК в хипотезата на чл. 30, ал. 6 ЗМСМА . При този изход на спора е основателна претенцията на ответника за разноски, но тъй като в настоящата инстанция доказателства за направени такива и списък по чл. 80 ГПК не е представен, е невъзможно да бъде установен техния размер, поради което такива не следва да се присъждат. Ако има направени такива пред първата инстанция е следвало да се спази реда за претендирането им. По изложените мотиви обжалваното решение като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение