Решение № 14749 от 2.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8077/2010 г.

Решение № 14749 от 2.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8077/2010 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Съдебното производство по чл. 208 и сл. АПК е образувано по касационен протест, подаден от прокурор при Окръжна прокуратура - Добрич, против решение № 60/15.04.2010 г. постановено по адм. дело № 1/2010 г. на Административен съд - Добрич. Изложени са доводи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната и заинтересованата страна по делото молят съда да отхвърли жалбата като неоснователна, по наведени в писмени становища, доводи за правилността на постановеното съдебно решение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Четвърто отделение, като взе предвид приложените по делото доказателства и доводите на страните намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлен протест, подаден от прокурор при Окръжна прокуратура - Добрич, с искане за прогласяване на нищожността на решение, взето по протокол № 2/14.11.2007 г. на Общинска служба "Земеделие и гори" - гр. Тервел. За да постанови посочения резултат съдът е приел, че актът е постановен от компетентен орган и при постановяването му не са допуснати други тежки нарушения, обуславящи извод за неговата нищожност. С оспореното пред Административен съд - Добрич, решение на ОСЗГ, на Джамия - с. Поп Груево е признато и определено за възстановяване по план за земеразделяне, правото на собственост върху земеделска земя с площ от 100 дка в м. "Чинчерлик", землище с. Поп Груево, във връзка със заявление вх. № 3332/5.05.1992 г. и на посочено основание чл. 18ж, ал. 2 ППЗСПЗЗ. При това са съобразени данните от протокол от 7.11.2007 г., по който след разглеждане на преписката и приложените по нея доказателства, от колективния орган /ОСЗГ/ е констатирано, че няма произнасяне по горепосоченото заявление, както и че правото на собственост на заявената земя е установено по представените от Джамийското настоятелство - с. Поп Груево документи. Първата констатация кореспондира с мотивите на влязло в сила на 12.09.2007 г., определение № 114/29.08.2007 г. по гр. дело № 35/2007 г. на Тервелския районен съд, с което производството по предявен иск с правно основание чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ е прекратен, като недопустим, поради наличие на заявление за възстановяване, депозирано в срока по ал. 1 от същия текст пред компетентната ПК - Тервел /ОСЗГ към момента на постановяване на оспореното решение/. Решението е правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушения, които да съставляват касационни основания за отмяна. Безспорно е установено, че протестиращият в първоинстанционното производство е поискал да бъде прогласено за нищожно, решение на ОСЗГ - гр. Тервел издадено по заявление за възстановяване на земеделска земя, предявено по реда и в срока по чл. 12 вр. чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ. Решението е постановено от компетентен орган, като нито в подадения протест са изтъкнати, нито при осъществената от съда проверка са констатирани съществени нарушения при постановяването му, които да обуславят извод за неговата нищожност. Не се установява и наведеното от протестиращия прокурор, твърдение - че решението на ОСЗГ - Тервел е издадено през 2007 г. по заявление, подадено през 1992 г., след като по последното вече има издаден и влязъл в сила отказ на ПК - Тервел. В тази връзка правилно от първоинстанционният съд е прието, че сам по себе си текстът, наличен в информационната система на ОСЗГ, с възможност за разпечатка от архивен компютър на същата служба, не представлява доказателство за наличието на постановен отказ по заявление вх. № 3331/5.05.1992 г., предвид липсата на данни такъв акт да е бил обективиран на хартиен носител и подписан от лицата, включени в състава на поземлената комисия към момента на изготвянето му в електронен вариант. Между страните липсва спор, че приложения по делото протокол № 2/24.06.1992 г. за отказ за възстановяване на заявена земеделска земя по заявлението от 1992 г., не носи подписи на членовете на колективния административен орган, посочени като негов издател, още повече, че отразените в него имена на лица, са различни от тези на членовете на ПК към датата на съставяне на документа, съгласно представения от община Тервел поименен списък. Предвид установеното, правилно първоинстанционният съд е приел, че искането за прогласяване на нищожността на протоколно решение на ОСЗГ - Тервел е неоснователно. Предметът на делото и липсата на предходно произнасяне по заявлението за възстановяване на земеделска земя, по което е поставено решението на ОСЗГ - Тервел от 14.11.2007 г., обосновават направения извод за неоснователността на протеста, по който е образувано съдебното производство. Произнасянето на ОСЗГ е предпоставено от подадено в срока по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ, заявление за възстановяване на имот при условията на този закон и правилника за приложението му, а решението е издадено именно от сецирания и компетентен да се произнесе, административен орган, в изискуемата от закона форма. Наред с горното и във връзка с наведените в касационния протест оплаквания, следва да се отбележи, че твърденията за материална незаконосъобразност на решението са ирелевантни за дължимата от първата инстанция преценка по искането за прогласяване на нищожност, предвид подаването на протеста след изтичане на преклузивните срокове за обжалване на решението на ОСЗГ. По изложените съображения, подаденият касационен протест е неоснователен, а решението на съда следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, Четвърто отделение,