Решение № 11744 от 12.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7553/2010 г.

Решение № 11744 от 12.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7553/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Марио Димитров Производството е по реда на чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по касационна жалба на Здравко Спасов Аврамов, като наследник на Стоил Стоилов Перньов /Пернов/, чрез заместване на Мария Сотирова Аврамова против решение № 4788 от 13.04.2010 г. по адм. дело № 11743/2009 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД-46-506 от 13.04.2009 г. на министъра на земеделието и храните. Излага доводи, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че не е преклудирано правото на обезщетение по чл. 10в, ал. 1 от ЗСПЗЗ, след като са представени всички изискуеми от закона документи за обезщетение. Подробни доводи са развити в писмена защита. Моли, да се отмени обжалваното решение. Ответникът - министърът на земеделието и храните чрез пълномощника си юриск. Миглена Хаджийска с писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и излага доводи за правилност на обжалваното решение, с искане да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава становище за неоснователност на жалбата. Смята за правилни изводите на съда, че правото да се иска обезщетение в конкретния случай е просрочено, след като искането е подадено след 13.02.2008 г. Предлага, да се остави без уважение жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С решение № 4788 от 13.04.2010 г. по адм. д. № 11743/2009 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, е отхвърлена жалбата на Здравко Спасов Аврамов, като наследник на Стоил Стоилов Перньов /Пернов/ срещу заповед № РД-46-506 от 13.04.2009 г. на министъра на земеделието и храните, с която е отказано правото на обезщетение по реда на чл. 10в, ал. 1, т. 2 и 3 по заявление вх. № 94 - 213/27.01.2009 г. Съдът е приел въз основа на доказателствата, че административното производство е образувано по искане на жалбоподателя като наследник на Стоил Стоилов Перньов /Пернов/ за обезщетяване с поименни компенсационни бонове на основание чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ за притежаваните от наследодателя му земеделски земи, намиращи се на територията на Гърция, село Кара Кьой, Драмско, Македония съгласно Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и икономическо сътрудничество между народна Република България и Кралство Гърция /ДВ, бр. 87/1964 г./, към което са приложени свидетелство за етническо малцинство в което са описани земеделските земи, удостоверение за наследници и декларация, че за земите по отношение на които се претендира обезщетение не са ликвидирани в полза на близки или чрез продажба след преселването в България. Съдът е приел, че имотите за които се претендира обезщетение представляват земеделски земи, описани в приложеното свидетелство за етническо малцинство и е приложим реда по чл. 10в, ал. 1 от ЗСПЗЗ. С оглед приложимия закон съдът е приел, че отказът на административния орган е законосъобразен, като е съобразил, че правото на обезщетяване е обвързано със срок, който последно е удължен с § 27 от ЗИД на ЗСПЗЗ, ДВ, бр. 13/2007 г. в сила от 13.02.2007 г. и който предвижда, че лицата по чл. 10в, ал. 1, т. 2 и 3 могат да подават заявление пред Министерството на земеделието и горите в едногодишен срок от влизането в сила на този закон или до 13.02.2008 г. Приел, че след като заявлението е подадено на 27.01.2009 г. от жалбоподателя, след предвидения законов срок, постановеният отказ от административния орган в обжалваната заповед е законосъобразен. Обжалваното решение е правилно, законосъобразно и обосновано. Тричленният съдебен състав на ВАС е изследвал наличието на нормативно изискуемите предпоставки за упражняване право на обезщетяване по реда на чл. 10в, ал. 1 от ЗСПЗЗ, а именно, че български граждани или техните наследници, чиито земеделски земи са послужили за погасяване на държавен дълг съгласно Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Народна Република България и Кралство Гърция (ДВ, бр. 87 от 1964 г.), се обезщетяват по реда, предвиден по т. 1 - 3 от същата алинея. В съответствие обаче с § 27 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 13 от 2007 г.) в сила от 13.02.2007 г., лицата по чл. 10в, ал. 1, т. 2 и 3 могат да подават заявление пред Министерството на земеделието и горите в едногодишен срок от влизането в сила на този закон. Срокът е преклузивен и изтича на 13.02.2008 г. С изтичането му се прекратява правото да се упражни правото на обезщетение по предвидения ред по чл. 10в, ал. 1, т. 2 и т. 3. Нормативното условие за започване на обезщетителното производство е да се подаде в срок заявление, като едва след редовността на заявлението се разглеждат относимите към това производство доказателства установяващи правата на собственика, респ. неговите наследници. В случая заявлението е подадено на 27.01.2009 г., поради което е правилна преценката на съда за законосъобразност на отказа на административния орган, че е пропуснат преклузивния срок за упражняване правото на обезщетение. Неоснователни в тази връзка са развитите от касатора доводи относими към спора по съществото за правото на обезщетение, при липса на предпоставка за допустимостта на обезщетителното производство. Предвид на изложените съображения настоящият петчленен състав на ВАС приема, че не са налице сочените в жалбата касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение като правилно и следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав,