Решение № 82 от 4.03.2015 г. на ВКС по н. д. № 1935/2014 г.

Решение № 82 от 4.03.2015 г. на ВКС по н. д. № 1935/2014 г., II н. о., НК, докладчик съдията Юрий Кръстев Производството по чл. 419 и следващите от НПК, е образувано по искане на осъдения Б. Ш. А. от [населено място], чрез неговия защитник - адвокат Л. Б., за възобновяване на наказателното производство по внохд № 137/2014 г., на Окръжен съд гр. Кърджали Сочи се, че определеното наказание се явява явно несправедливо, като се иска съдебният акт в тази част да бъде изменен чрез намаляване на размера на наказанието и прилагането на чл. 66 НК. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че искането е неоснователно, поради което не следва да бъде уважавано. Върховният касационен съд, в пределите на проверката по чл. 426 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С решение № 54/30.10.2014 г., постановено по внохд № 137/2014 г., Кърджалийският окръжен съд, е изменил присъда № 79/26.06.2014 г., по нохд № 530/2014 г., в частта й за наложеното на подс. Б. Ш. А. наказание за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 9, вр. чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 НК, като е УВЕЛИЧИЛ размера на определеното наказание на шест години, както и размера на намаленото с 1/3 наказание лишаване от свобода от две години и осем месеца на четири години, при условията на чл. 58а, ал. 1, отменяйки приложението на чл. 66 НК. Определил е "общ" първоначален режим и затворническо общежитие от "открит" тип. На основание чл. 59, ал. 1 и 2 е приспаднал времето през което подсъдимият е бил задържан. Потвърдил е присъдата в останалата й част. По искането на осъдения Б. А.: Посоченото основание за възобновяване - явна несправедливост на наложеното от въззивният съд наказание, настоящата инстанция счита за неоснователно. Направените възражения в тази връзка, се свеждат до твърдения в искането и допълнението към него, че не съответства на обществената опасност на деянието и личността на дееца. Лишени от основание са релевираните възражения. При определяне на вида и размера на наказанието от въззивният съд, са били подложени на задълбочен анализ всички ония обстоятелства, които по смисъла на закона се явяват смекчаващи или отегчаващи отговорността на дееца. Точен е направеният извод, че то следва да се определи в средния предвиден в закона размер за извършеното престъпление - шест години лишаване от свобода и при приложението но чл. 58а, ал. 1 НК е от четири години, което следва да изтърпи осъдения А. В тази връзка подробно в мотивите си, този съд законосъобразно е посочил, че обществената опасност на деянието е над типичната за този вид престъпления против личността, пред вид тежестта на настъпилия вредоносен резултат, излагайки убедителни съображения. Правилно е съобразил, че първоинстанционният съд е надценил смекчаващите отговорността му обстоятелства, както и че неправилно някои обстоятелства са отчетени като такива, от където и определеното наказание е явно несправедливо. С оглед на изложеното, настоящата инстанция по реда на посоченото производство счита, че определеното по размер наказание от четири години лишаване от свобода е напълно справедливо, съобразено изцяло със смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, с принципите на индивидуализацията, с целите му по чл. 36 НК. Изложените от въззивният съд съображения в тази връзка са подробни, подкрепени от данните по делото, възприемат се от състава на ВКС и не се нуждаят от преповтаряне. По-голяма снизходителност няма да способства за постигане целите на наказателната репресия. С оглед на изложеното за справедливостта на определеното от въззивният съд наказание лишаване от свобода в размер на четири години, е безпредметно обсъждането на възраженията за приложение на чл. 66, ал. 1 НК. Имайки в пред вид горното, искането за възобновяване на наказателното производство на осъдения Б. А., се явява неоснователно, поради което не следва да бъде уважавано. Водим от горното и на основание чл. 426, вр. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, 2 наказателно отделение при Върховния касационен съд