Решение № 8167 от 9.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14991/2010 г.

Решение № 8167 от 9.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14991/2010 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Виолета Петрова Бузаджийна, от гр. Кюстендил против решение № 241/21.10.2010 г. по адм. дело № 221/2010 г. на Административен съд - Кюстендил. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 54а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Ответникът по жалбата, директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Кюстендил не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. С решение № 241/21.10.2010 г. по адм. дело № 221/2010 г. Административен съд - Кюстендил е отхвърлил като неоснователна жалбата на Виолета Петрова Бузаджийна, от гр. Кюстендил срещу решение № РД - 12 - 65/01.06.2010 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Кюстендил и потвърденото с него разпореждане № 091 - 00 - 856/26.04.2010 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с които на основание чл. 54ж, ал. 1 във връзка с чл. 54а, ал. 1 от КСО на жалбоподателката е отказано изплащане на парично обезщетение за безработица. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че доколкото лицето е ползвало неплатен отпуск повече от 30 работни дни в една календарна година и по арг. от чл. 160, ал. 3 от КТ и чл. 54а, ал. 2, т. 3 от КСО, времето на неплатения отпуск не се зачита за трудов стаж, респ. за стаж за придобиване право на парично обезщетение за безработица, за жалбоподателката не са налице всички кумулативни основания по чл. 54а, ал. 1 от КСО за възникване на претендираното от нея право. Установил е, че оспорените актове са издадени от компетентни органи, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. По делото е установено, че за периода от 15 месеца преди прекратяване на трудовото правоотношение на жалбоподателката (04.03.2010 г.) е налице осигуряване за всички осигурени социални рискове само за месеците декември 2008 г., януари 2009 г., февруари 2009 г. и частично за месеците май 2009 г. и юни 2009 г., като за времето от месец юли 2009 г. до месец март 2010 г., както и другите предходни освен изрично посочените липсва осигуряване поради ползван неплатен отпуск. Съгласно чл. 54а от КСО право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта, нямат отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране и не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. Времето, през което лицата не са работили поради ползване на неплатен отпуск над 30 работни дни през една календарна година не се зачита за трудов стаж, респ. за стаж за придобиване на право на парично обезщетение за безработица, предвид отсъствието на осигуряване за този осигурен социален риск. Жалбоподателката няма качеството на осигурено лице за риска безработица защото през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и не е осигурявана 9 месеца за риска безработица. Достигайки до същите изводи, първостепенният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК , Върховният административен съд, шесто отделение