Решение № 9758 от 20.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11696/2016 г.

Решение № 9758 от 20.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11696/2016 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на търговско дружество "Д-р Михаил Сяров - АПМП - ИП" ЕООД, гр. Сливен против решение № 120/11.08.2016 г. по адм. дело № 403/2015 г. на Административен съд - Сливен. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът, чрез адвокат Жанета Димова от АК - Хасково твърди, че е оспорил мълчалив отказ на директора на Районна здравноосигурителна каса - Сливен за увеличаване на определените с Протокол № РС - IV 291 - 1/05.10.2015 г. регулативни стандарти в частта за направление за СМД за разликата от 40 до 200 броя и в частта направление за МДД за разликата от 300 до 1700 лева за четвъртото тримесечие на 2015 г. и оспорения отказ неточно не е бил преценен от съда като незаконосъобразен, като неотговарящ на изискванията, въведени в разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Навеждат се доводи, че недопустимо Административен съд гр. Сливен е заместил административния орган чрез събиране на доказателства в съдебното производство и назначаване на експертиза по въпроси, свързани с методиката, по която е станало разпределението и преразпределението на допълнителните бройки СМД и стойност МДД от предварително заделения резерв и критериите посочени в чл. 12 и чл. 15 от Вътрешните правила на РЗОК - Сливен, които са вътрешноведомствен акт. Претендирал е пропуски във връзка с процесуалното представителство на ответника. Ответникът по касационната жалба - директорът на Районна здравноосигурителна каса - Сливен изразява становище за неоснователност на същата. Д-р Андон Василев в качеството си на директор на Районна здравноосигурителна каса - Сливен изрично е заявил в представените пред Върховния административен съд писмени бележки, подадени по пощата на 09.06.2017 г., че поддържа всички процесуални действия, извършени пред първата инстанция от юрисконсулт Християна Денчева, която е негов процесуален представител в процеса. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че с оглед доказателствата по делото административният съд правилно е приел, че действията на директора на РЗОК - Сливен са били съобразени с разпоредбите на чл. 9 и чл. 10 от Правилата за реда за определяне на броя на назначаваните специализирани медицински дейности и стойността на назначаваните медико-диагностични дейности към договорите с изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ, както и заповед № РД-09-912/26.11.2015 г., в която е предвидено, че след преразпределението на средствата не следва да останат формирани остатъци и неудовлетворени мотивирани искания. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С решение № 120/11.08.2016 г. по адм. дело № 403/2015 г. Административен съд - Сливен е отхвърлил оспорването на лечебното заведение срещу мълчалив отказ на директора на Районна здравноосигурителна каса - Сливен за увеличаване на определените с протокол № РС-IV 291-1/05.10.2015 г. регулативни стандарти, в частта направление за СМД за разликата от 40 броя до 200 броя и в частта направление за МДД за разликата от 300,00 лева до 1700,00 лева за четвъртото тримесечие на 2015 г. Присъдил е разноски. Решението е правилно. По делото е установено, че производството пред директора на РЗОК - Сливен е започнало по молба от 16.11.2015 г., подадена от ТД "Д-р Михаил Сяров - АПМП - ИП" ЕООД, гр. Сливен за увеличение на регулативните стандарти с 200 броя за СМД и с 2000 лева за МДД за четвъртото тримесечие на 2015 г. Налице е и последваща молба от 23.11.2015 г. със сходно искане, като по-късно стойността на МДД е редуцирана на 1700 лева. Административният орган в изпълнение на правомощията му съгласно чл. 9, ал. 3, т. 2 от Правилата за реда за определяне на броя на назначаваните специализирани медицински дейности и стойността на назначаваните медико-диагностични дейности към договорите с изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ (приети от Надзорния съвет на НЗОК с Решение № РД-НС-04-8/27.01.2015 г., в сила от 01.01.2015 г.) е издал заповед № РД-09-912/26.11.2015 г. в която е посочил, че след преразпределението на средствата не следва да останат формирани остатъци и неудовлетворени мотивирани искания и е формирал комисия по извършване на преразпределението. Комисията е издала протокол № 4/27.11.2015 г. и е предложила преразпределение между изпълнителите в ГП, МЦ и ДКЦ, съгласно чл. 8 от Правилата. Въз основа на предложението молбата на жалбоподателя е била частично удовлетворена като от поисканите 200 броя за СМД са били отпуснати 40 броя, а от поисканите 2000,00 лева стойност за МДД е била отпусната стойност в размер на 300 лева, които са били оформени в двустранен протокол № РС-IV 291 - 2/27.11.2015 г., подписан от страните на 01.12.2015 г. Съдът е назначил по делото експертиза, която е установила, че разпределението и преразпределението на предварително заделения резерв за СМД и МДД е било извършено в съответствие с Правилата за реда за определяне на броя на назначаваните специализирани медицински дейности и стойността на назначаваните медико-диагностични дейности към договорите с изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ (приети от Надзорния съвет на НЗОК с Решение № РД-НС-04-8/27.01.2015 г., в сила от 01.01.2015 г.) и критериите определени от директора на РЗОК - Сливен във Вътрешните правила на РЗОК - Сливен. Подадената на 16.11.2015 г. молба е удовлетворена пропорционално, като директорът на РЗОК - Сливен се е съобразил с броя на всички молби, подадени от изпълнители на медицинска помощ за корекции в регулативните стандарти, броя на техните пациентски листи, първоначално отпуснатите бройки направления и размера на заделения резерв. Във връзка с доводите за неправилно определяне на стойности на МДД и брой на СМД за четвъртото тримесечие на 2015 г., което е било поддържано пред първата инстанция, настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение споделя изложените съображения и направените изводи от първоинстанционния съд. Механизмът на формиране на бюджета на НЗОК, както и правилата за определяне на броя на СМД и стойност на МДД за всеки изпълнител, са правно регламентирани. Ежегодно Народното събрание утвърждава със закон бюджет на НЗОК, като определя средствата, които могат да бъдат изразходвани за специализирана извънболнична медицинска помощ и за медико-диагностична дейност. Законосъобразно при определяне на корекциите в регулативните стандарти съдът се е позовал на Правилата за реда за определяне на броя на назначаваните специализирани медицински дейности и стойността на назначаваните медико-диагностични дейности към договорите с изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ (приети от Надзорния съвет на НЗОК с Решение № РД-НС-04-8/27.01.2015 г., в сила от 01.01.2015 г.) изследвайки и прилагайки точно с помощта на експертиза индивидуалния брой на следващите се СМД и стойност на МДД. Самият протокол за определяне на броя на назначените СМД и стойността на МДД не представлява индивидуален административен акт и не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. С подписването на съответния протокол за определяне на броя на СМД и стойност на МДД за тримесечието същият става част от индивидуалния договор между НЗОК и изпълнителя на медицинска помощ. Последният по принцип има възможност да не подпише протокола, или да го подпише с възражение. Върховният административен съд приема в своята практика, че отказът на директора на РЗОК да увеличи регулативните стандарти (брой СМД и стойност МДД), когато преди края на съответното тримесечие е направено искане за увеличение, подлежи на обжалване по съдебен ред и в това производство следва да се преценява основателността на искането за увеличение на броя на СМД и стойността на МДД по съответните бланки на НЗОК. Законосъобразно съдът е изследвал основанията за постановения отказ. Излагането на конкретни мотиви във връзка с неоснователността на жалбата не може да бъде приравнявано на фактически и правни основания за издаване на акта по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, а е продукт на правораздавателната дейност на съдебната юрисдикция по прилагане на закона, отчитайки особеностите на заявения предмет на спора. Вярно е, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално представителство на административния орган - директор на Районна здравноосигурителна каса - Сливен чрез юрисконсулт Християна Денчева, независимо че в представеното и приложено по делото пълномощно (стр. 52) да са дадени пълномощия за процесуално представителство в полза на Районната здравноосигурителна каса, която не е страна по спора. Със Закона за администрацията се въведе ясна разлика между административен орган и обслужваща го администрация, но порочно учреденото процесуално представителство в случая е санирано с изрично изявление на директора на РЗОК - Сливен пред касационната инстанция. Неоснователни са доводите на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила поради процесуално неиздържаното представителство на административния орган. Така наведеният порок по чл. 209, т. 3 АПК не само, че е преодолян в хода на процеса, но и не може да бъде релевиран от касатора. Единствено засегнатата страна може да го постави на разглеждане пред касационната инстанция при условията на допустимо проведено от нея касационно оспорване. Първоинстанционният съд е обсъдил относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение