Решение № 4467 от 30.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13272/2010 г.

Решение № 4467 от 30.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13272/2010 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от Антон Тодоров Андонов от гр. Варна против решение № 1442 от 7.07.2010 г., постановено по адм. дело № 1045 от 2010 г. на Административния съд - гр. Варна. В бланкетната жалба се твърди за допуснато нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. В уточняваща молба сочи, че е нарушена разпоредбата на чл. 26 от АПК и че са допуснати процесуални нарушения като не е взета в предвид молбата му за отлагане на делото. Иска се отмяна на решението. Ответникът по касационната жалба - кметът на община Варна, не се представлява и не взема становище по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мнение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С посоченото по-горе решение Административният съд - гр. Варна, е отхвърлил жалбата на Андонов срещу заповед № 501 от 5.03.2010 г. на кмета на гр. Варна, с която на основание чл. 65, ал. 1 от ЗОС е било наредено изземване на общински имот, представляващ жилище в гр. Варна, ул. "Димитър Станчев" № 7, ет. 2 и 3, ап. 7. Съображенията за това са били, че между страните липсва наемен договор, имащ за предмет това общинско жилище, тъй като наемното правоотношение е прекратено поради изтичане на срока на договора за наем. Направен е извод, че жалбоподателя държи имота без правно основание. Развити са съображения, че административният акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия по чл. 65 от Закона за общинската собственост (ЗОС). Така приетото е законосъобразно. Изложените мотиви за наличие на условия за издаване на заповед за изземване се споделят напълно от Върховния административен съд - трето отделение. По силата на чл. 65, ал. 1 от ЗОС заповеди за изземване се издават при кумулативното наличие на следните предпоставки: да се касае за общински имот и същият да се владее или държи без основание, да не се използва по предназначение или необходимостта от него да е отпаднала. В настоящия случай всичките тези изисквания са били налице. Това е така, защото между страните е имало сключен наемен договор за общинския имот, който е бил прекратен на основание чл. 46, ал. 1, т. 6 - изтичане на срока за настаняване. След като от представения по делото АОС е установено по безспорен начин, че жилището е общинска собственост, а жалбоподателят не е могъл да докаже правно основание, въз основа на което държи жилището, то явно са налице основанията на чл. 65 ЗОС за издаване на заповедта. Законодателят е предвидил различни основания в чл. 46, ал. 1 от ЗОС за прекратяване на наемни правоотношения възникнали относно ползването на общинско жилище. Част от тези основания са основание за разваляне на договорните отношения- чл. 46, ал. 1, т. 1, 5, 7 и 8 от Закона за общинската собственост. Единствено в хипотезата на чл. 46, ал. 1, т. 6 от ЗОС какъвто е конкретният случай договорът се прекратява с изтичане на срока за настаняване, като прекратяването не става с издаване на индивидуален административен акт, поради което не може да се противопостави възражение за наличието на наемни правоотношения. Поради това в тази хипотеза заповедта на кмета по чл. 46, ал. 2 от ЗОС няма конститутивен ефект по отношение на наемното правоотношение, тъй като с нея не може да се прекрати правоотношение, което вече е прекратено поради изтичане на определен срок. Ето защо правилно е след изтичане на срока и поканата за доброволно опразване на помещенията, кметът да издаде заповед по чл. 65, ал. 1 от ЗОС за изземване. Заповедта е мотивирана като съдържа правно основание и съответните фактически обстоятелства, които обосновават издаването на акта. Доводът за нарушение на чл. 26 от АПК е неоснователен. Този довод е изложен и пред административния съд, който правилно е приел, че са изготвени уведомления за започване на производството, като поради неоткриването му на известните адреси е забавило производството, но на 5.01.2010 г. е уведомен родственик на лицето. Обосновано е направен извод за липса на съществено нарушение на административнопроцедурните правила. Още повече, че за лицето не е преклудирана възможността да оспори акта, при което да упражни право на жалба, което е и сторил. Правото да защити интересите си във връзка с възникналия спор е осъществено. Неоснователно е и възражението, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като е разгледал делото, а не го е отложил с оглед молба, подадена след приключване на съдебното заседание. Жалбоподателят е бил редовно призован за съдебно заседание по телефона - 10.30 ч., а молбата е депозирана в 15.24 ч., тоест след приключване на съдебното заседание. Освен това болничния лист приложен към молбата не съдържа отбелязване, че заболяването не позволява явяването пред съда съгласно изискванията на чл. 18 от НМЕ. Следователно не е налице нарушение на съдопроизводствените правила, което да води до неправилност на решението. Съдът е приложил правилно материалноправната норма, като е приел, че са налице предпоставките по чл. 65 от ЗОС - при прекратено наемно правоотношение безспорно обитаването на недвижимия имот е без правно основание. С оглед изложеното дотук правилно административният съд е счел, че следва да отхвърли жалбата срещу атакуваната заповед. Решението е законосъобразно и като такова следва да се остави в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - III отделение,