Решение № 10939 от 10.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 65/2020 г.

Решение № 10939 от 10.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 65/2020 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез процесуален представител юрисконсулт Попов, против решение № 793/07.11.2019 г., постановено по адм. дело № 334/2019 г. от Административен съд- Хасково. Изложени са съображения за неправилност на съдебния акт, като постановен в нарушение на материалния закон и необоснованост с искане решението да бъде отменено. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация– М. Ценов не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от лице с правен интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд отменя заповед № 03-РД/613/15.02.2019 г., издадена от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", за прекратяване на поет многогодишен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания", направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)" на бенефициент М. Ценов, като незаконосъобразно и връща преписката за ново произнасяне на административния орган. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", на основание чл. 20 а, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), чл. 10, т. 2 и т. 13 от Устройствения правилник на Държавен фонд "Земеделие" и чл. 47, т. 3 и т. 4 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 169/2005 на Съвета; във връзка с издадено уведомително писмо за поет многогодишен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания", направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)" на М. Цанов, с УРН 574581 и предвид предоставени документи с вх. № 01-6500/9559 от 24.11.2016 г., е прекратен поетият многогодишен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания", направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС-1)" на бенефициент М. Ценов. Посочени са следните мотиви за издаване на заповедта: Поради лишаване от правото на ползване на земеделска земя на база на изисквания, които не са били известни на кандидата при подаване на заявление за подпомагане, възникнали с изменение на националното законодателство (§ 15 от ПЗР на ЗСПЗЗ – обн. ДВ 61 от 2015 г.), което обстоятелство го поставя в невъзможност да продължи да спазва поетите задължения и на основание чл. 47, т. 3 и т. 4 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета и предвид предоставените документи с вх. № 01-6500/9559 от 24.11.2016 г., доказващи горното обстоятелство. Посочено е също, че когато бенефициентът не е в състояние да продължи да спазва поетите задължения, срокът на задължението се счита за изтекъл и не се изисква възстановяване на средства по отношение на периода, през който се е изпълнявало задължението. За да постанови обжалвания правен резултат Административен съд- Хасково приема, че административният акт е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 20 а, ал. 4 от ЗПЗП, изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност. По делото са налице доказателства, че тези правомощия са делегирани на издателя на заповедта- зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". Съдът приема, че заповедта е издадена в предвидената в чл. 59, ал. 2 от АПК писмена форма. При издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но е издадена в противоречие с материалноправните разпоредби. Съдът намира, че оспорената заповед не отговаря на изискванията за законосъобразност по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК, тъй като нито една от предвидените в посочените разпоредби хипотези (чл. 47, т. 3 и т. 4 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и Съвета) не се обективира в събраните по делото доказателства и установените чрез тях факти и доказателства. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата инстанция изцяло споделя подробните и аргументирани съображения, изложени в обжалваното решение, на база на които са изведени обосновани и в съответствие с материалния закон правни изводи. Неоснователно е касационното възражение за нарушение на материалния закон във връзка с установените факти. Съдът правилно установява, че цитираните в обжалваната заповед основания за прекратяване на поетия ангажимент са две - чл. 47, § 3 и чл. 47, § 4 от Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета. Първата от посочените разпоредби- § 3 предвижда, че когато бенефициерът не е в състояние да продължи да спазва поетите ангажименти поради преразпределяне на стопанството или на част от него или поради включването му в публични мерки за комасация на земята или в мерки за комасация на земята, одобрени от компетентните публични органи, държавите членки предприемат необходимите мерки, за да осигурят възможност за адаптиране на ангажиментите към новото положение на стопанството. Когато подобно адаптиране е невъзможно, ангажиментът отпада и не се изисква възстановяване на средства по отношение на периода, през който ангажиментът се е изпълнявал. Втората разпоредба – тази на § 4, от своя страна, предвижда, че възстановяване на получената помощ не се изисква в случаите на форсмажорни и извънредни обстоятелства, както са определени в чл. 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013. Този текст, от своя страна, предвижда, че за целите на финансирането, управлението и мониторинга на ОСП "непреодолима сила" и "извънредни обстоятелства" могат да бъдат признати по-специално в следните случаи: а) смърт на бенефициера; б) дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициера; в) тежко природно бедствие, което е засегнало сериозно стопанството; г) случайно унищожение на постройките за животни на стопанството; д) епизоотия или болест по растенията, която е засегнала съответно част или всички селскостопански животни или земеделски култури на бенефециера; е) отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението. Изложените в оспорения административен акт мотиви от фактическа страна се изразяват в констатацията на органа, че бенефициентът не е в състояние да продължи да спазва поетите задължения, предвид настъпилите нормативни промени според § 15 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (обн. ДВ бр. 61/2015 г.), което обективно лишава производителя от правото на ползване на земеделска земя на база изисквания, които не са му били известни, съответно възникнали с изменение на националното законодателство. Тези изменения, обаче, не покриват хипотезите на чл. 47, § 3 и § 4 от Регламент (ЕС) № 1305/2013, защото, както правилно отбелязва първоинстанционния съд, по § 3 не е доказано условието, че държавата е предприела необходимите мерки за осигуряване на възможност за адаптиране на поетите ангажименти към новото правно положение на стопанството и само ако подобно адаптиране не е възможно, ангажиментът отпада, като не се изисква възстановяване на средства. В тази насока няма нито доказателства в административната преписка, нито мотиви в оспорената заповед. Безспорно в случая не е налице и форсмажорно или извънредно обстоятелство по смисъла на чл. 47, § 4 от Регламента, както и по смисъла на § 1, т. 4, б. "в" от ДР на Наредба № 11/2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" в контекста на приетото с решение № 10218/02.07.2019 г. на ВАС по адм. дело № 3041/2019 година. Дори да смята обратното зам. Изпълнителният директор на ДФЗ следва да изложи подробни и аргументирани съображения промените в националното законодателство в коя от изброените в регламента хипотези попада и защо това е така. Подобни мотиви не се съдържат в акта. По изложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено с настоящото. Като при новото произнасяне от административния орган следва да бъдат взети предвид подробните указания, дадени от първоинстанционния съд и допълнени в касационното решение. Воден от горното, ВАС, пето отделение