Решение № 1021 от 20.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6200/2010 г.
ВАСV отделение20.01.2011 г.докладчик Илияна Дойчева
Диспозитив
Оставя в сила решение № 28 от 15.03.2010 г., постановено по адм. д. № 14/2010 г. по описа на Административен съд гр. Видин. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 1021 от 20.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6200/2010 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация. Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Видин против решение № 28 от 15.03.2010 г., постановено по адм. д. № 14/2010 г. по описа на Административен съд гр. Видин. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Владимир Емил Савов не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил решение № 92-00-738/3.12.2009 г. на кмета на Община Видин, с което е отказан достъп до обществена информация по заявление вх. № 302-3239/26.05.2009 г. на Владимир Емил Савов и е върнал преписката на административния орган за произнасяне съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. Изводите на съда, че оспореният отказ за достъп до обществена информация е постановен в нарушение на материалноправните норми на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, са законосъобразни. Правилно съдът е приел, че с оглед характера на исканата информация в случая е неприложима нормата на чл. 17, ал. 2 от ЗДОИ, регламентираща отказ до обществена информация в случаите, при които предоставянето или разпространяването й би довело до нелоялна конкуренция между търговци. Исканата информация за размера на изплатените от общината суми за адвокатски хонорари, юридически услуги, както и изплатените суми, представляващи присъдени съдебни разноски и получените суми по повод спечелени съдебни дела, по никакъв начин не може да доведе до нелоялна конкуренция между търговци. В случая се иска информация, която следва да е отразена в приходната и разходната част на бюджета на Общината и конкретизирана в съответните счетоводни регистри. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че оспореният административен акт е издаден, без да е изпълнено изискването на чл. 31, ал. 1 и 2 вр. чл. 37, ал. 2 от ЗДОИ. Съдът е дал изрично указание на административния орган да представи доказателства, установяваща наличие на хипотезите на посочените норми, но такива не са представени. Ето защо като е приел, че оспореното решение е издадено в нарушение на материалноправните норми на ЗДОИ и при съществени нарушения на процесуалните правила първоинстанционният съд е постановил решение съответно на материалния закон. В тази връзка доводите на касатора за наличие на отказ на трети лица за предоставяне на исканата информация, е неоснователен. Доводът в касационната жалба, че заявителят не е конкретизирал искането си за достъп до обществена информация, е неотносим към правилността на обжалваното решение, тъй като по делото няма данни да е изпълнена процедурата по чл. 29 от ЗДОИ. Останалите доводи в касационната жалба са относими към законосъобразността на оспорения административен акт, но не и към правилността на обжалваното съдебно решение, поради което не следва да се обсъждат. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,
Цитирани разпоредби
1- чл. 31, ал. 1