Решение № 12372 от 3.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8654/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 117 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на К. С. И. от гр. София против Решение 21336 от 20.06.2025 г., постановено по адм. дело 9486 по описа за 2024 г. на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата й против Решение 1040-21-494 от 05.09.2024 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) София град, потвърждаващо Разпореждане РВ-3-21-01400972/02.08.2023 г. на длъжностно лице по чл.114 ал.3 КСО при ТП на НОИ София град, с което И. е задължена да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение поради общо заболяване за периода от 18.09.2020 г. до 20.08.2021 г., в размер на общо 13501,55 лв.. Ответникът- директорът ТП на НОИ София град, в писмен отговор, депозиран чрез главен юрисконсулт М.Атанасова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли постановеното решение, като правилно и законосъобразно, да се остави в сила. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като съобрази доказателствата по делото, оплакванията, становищата и заключенията на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба се явява неоснователна. При извършването на преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав приема за установено следното: От осигурителят БАЛКАНКОМЕРС 18 ЕООД са представени в ТП на НОИ София град удостоверения за К. И. по обр. приложение 9 към чл. 8, ал. 1 от Наредба за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НПОПДОО) с данни относно правото на парични обезщетения по болнични листове Е20203362031, Е20210964823, Е20210965005, Е20210965157, Е20211855493, Е20211855562, с периоди на временна неработоспособност от 18.09 до 01.10.2020 г., 02 до 31.10.2020 г., 01 до 30.11.2020 г., от 01 до 31.12.2020 г., от 22.02 до 07.03.2021 г., от 08.03. до 06.04.2021 г. от 07.04. до 06.05.2021 г. от 07.05. до 05.06.2021 г. от 06.06. до 05.07.2021 г. от 06.07 до 04.08.2021 г. и от 05.08 до 20.08.2021 г. По посочените болнични листове, въз основа на подадените от осигурителя данни по чл. 5, ал. 4 КСО на касаторката са изплатени обезщетения за периода 18.09.2020 г. до 20.08.2021 г. в размер на 13 501.55лв. По повод постъпил сигнал за осигурителя вх. 1031-21-483/10.11.2021 г. е издадена Заповед ЗР-5-21-010337-16/15.11.2021 г. за извършване на частична ревизия на разходите на ДОО за осигурителя за периода 18.09.2020 г. до 21.08.2021 г., който включва този, за който касаторката е получила парично обезщетение за общо заболяване. В хода на проверката на основание чл. 44, ал. 1 вр. чл. 36 АПК, чл. 74 и 75 ДОПК от ТП на НОИ София град е изпратено писмо до НАП за осигурителя, като в отговор е посочено, че за него последно е подадена данъчна декларация по ЗКПО за финансовата 2019 и 2020 г. Представена е справка за период 01.01.2013 г. до 17.12.2021 г. за регистрирано фискално устройство, от която е видно 1 бр. ФУ с рег. 4316603, без стационарен обект, въведено в експлоатация на 31.07.2019 г. с изтичане на контракта на 31.07.2020 г. ФУ показва 10 бр. продажби в периода от 05.08 до 34.09.2019 г. в издадени 5 бр. касови отчета от дати 05, 077, 12.08 и 17 и 24.09.2019 г., с общ паричен оборот за периода 2 978.80 лв. Други данни за приходи на каса липсвали, както и нямало регистрирани други търговски обекти. Имало е 3-ма служители на длъжност мениджър покупки/продажби сред които и касаторката, с основно месечно възнаграждение от 3 150 лв.. Трудовият договор на касаторката е прекратен на 01.10.2021 г. Установено е, че осигурителят няма внесени осигурителни вноски, като са дължими такива в общ размер на 26 253.43 лв. По реда на НПОПДОО има данни за изплатени парични обезщетения по представени Приложения 9 по 48 болнични листове за временна неработоспособност на касаторката и още един от тримата мениджъри покупки/продажби, в общ размер на 27 040.87 лв. Тези обстоятелства са обективирани в КП КВ-5-21-01086731/10.03.2022 г. В него е посочено също така, че информацията по чл. 5, ал. 4 КСО е подавана от осигурителя по интернет чрез квалифициран електронен подпис. Съгласно заявление на дружеството за подаване на документи по ел. път и ползване на ел. адм. услуги, предоставени от НАП с КЕП, трите имена на физическото лице, посочено като автор в удостоверението за КЕП е Х. П. К.. При подаване на заявлението за КЕП на НАП от 12.02.2019 г. той е бил управител и собственик на дружеството, а в последствие е починал на 11.01.2021 г. Установено е, че поради установяване на предпоставките по чл. 157, вр. чл. 155,т. 3 ТЗ, е изпратен сигнал изх. 103121-483#3/16.12.2021 г. на директора на ТП на НОИ София град до СГП, с данни за смъртта на 11.01.2021 г. на управителя и едноличен собственик на БАЛКАНКОМЕРС 18 ЕООД. След тази дата дружеството като осигурител обаче продължило да подава чрез КЕП на НАП регистриран на починалия, данни по чл. 5, ал .4 КСО за осигурителния стаж и доход на касаторката, както и да представя удостоверения приложение 9 по болнични листове с периоди на временна неработоспособност от 22.02.2021 г. до 20.08.2021 г. В резултат на подадения сигнал е предявен иск по чл. 155, т. 3 ТЗ за прекратяване на дружеството, поради липса на вписан управител в продължение на повече от 3 месеца, по който е постановено Решение 346/05.04.2022 г., влязло в сила на 13.05.2022 г., въз основа на което е назначен ликвидатор, който подал заявление за корекция на назначението и е назначен следващ ликвидатор на 19.05.2022 г., който действал и към датата на постановяване на решението на директора на ТП ан НОИ София град. Съгласно писмото на НАП има образувано изпълнително дело от 2020 г. за събиране на публични задължения, по което е наложен запор на банкови сметки, по които няма авоар. Издадено е разпореждане РВ-3-21-01400972 /02.08.2023г, с което е разпоредено касаторката да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение поради общо заболяване за периода 18.09.2020 г. до 20.08.2021 г. в размер на 13 501.55 лв. В него е посочено, че с оглед резултатите от извършените проверки е прието, че касаторката К. И. не притежава качеството осигурено лице, поради което неоснователно са изплатени обезщетенията за временна неработоспособност. Разпореждането е обжалвано по административен ред и е потвърдено с Решение 1040-21- 494 /05.09.2024г на Директора на ТП на НОИ София град. За да отхвърли сезиралата го жалба, първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са изложените от касатора доводи, че решението на първоинстанционния административен съд е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Съдът е обсъдил и кредитирал релевантните за спора факти и обстоятелства, и правилно е приел, че както към момента на подаване на заявлението за отпускане на обезщетение за общо заболяване. В хода на производството по делото не се представени доказателства установяващи, че касационната жалбоподателка реално е упражнявала трудова дейност при работодателя Балканкомерс 18 ЕООД, че дружеството е упражнявало търговската си дейност, поради което не са оборени констатациите на административният орган. Подробно са описани и обсъдени резултати от проверки извършвани от органите на изпълнителната власт, за липсата на каквато и да било търговска дейност, материални активи и финансова отчетност. От това е и правилния и споделен извод, че ползвания в процедурата по отпускане на обезщетение за общо заболяване в полза на касационната жалбоподателка осигурителен стаж при фиктивния осигурител Балканкомерс 18 ЕООД не може да бъде зачетен, защото не може да се докаже полагане на труд за сметка на търговското дружество. Правилно първоинстанционният съд е извел фактическите си и правни изводи, че касаторката не е доказала полагането на труд, реално, като е взет предвид и факта,че след смъртта на едноличния собственик на капитала и управител на дружеството са продължили подаването на справки за осигуреното лице с неговия електронен подпис. След като са заличени данните, подадени за касаторката за периода 18.09.2020 до 20.08.2021 г., е прието наличието на нови данни по смисъла на чл. 114, ал. 2, т. 2 КСО въз основа на които е направен извод, че полученото от касационната жалбоподателка парично обезщетение за общо заболяване е изплатено неоснователно, тъй като тя не е имала качеството на осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР КСО. В чл. 10, ал. 1 КСО е уредено, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й, т.е. трябва да са изпълнени кумулативно двете условия осъществяване на трудова дейност и дължимост на осигурителни вноски, за да се изплащат парични обезщетения. Следователно лицето трябва не само да има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение, но и реално да осъществява трудова дейност в рамките на това правоотношение, за да са дължими осигурителни вноски, респ. да е възникнало осигурително правоотношение, защото то не е идентично с трудовото. От събраните по делото доказателства се установява, че касаторката не е осигурено лице при осигурител Балканкомерс 18 ЕООД и данните, подадени за нея по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, са заличени. Задължителна предпоставка за възникването и съществуването на осигурителното правоотношение, а оттам и на правото на парично обезщетение за безработица, е реалното осъществяване на трудова дейност от страна на лицето. Съгласно чл. 114, ал. 2 от КСО, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на изрично предвидените случаи, при които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение, като в т. 2 е предвидена хипотезата, при която след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане. Съдът намира, че липсата на упражнявана от лицето трудова дейност в полза на дружеството през процесния период изключва качеството му на осигурено лице и съответно е предпоставка за възстановяване на получените суми като обезщетение за общо заболяване. В КСО не се съдържа легална дефиниция за понятието "добросъвестност" при получаване на осигурителни плащания. С оглед общите принципи на правото, за добросъвестно получени осигурителни плащания следва да се считат тези, за които осигуреното лице е имало съзнанието и субективното убеждение, че му се дължат. Недобросъвестно ще е лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да получи съответното плащане. Добросъвестността се предполага до доказване на противното, а недобросъвестността на жалбоподателя е необходимо да бъде безспорно установена, като тежестта за доказването й лежи върху административния орган, който в конкретната хипотеза е доказал този факт с правно значение. Видно от разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от КСО, недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113, а според ал. 2 на чл. 114 от КСО, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица, с изключение на посочените в тази алинея случаи, които изключения обаче не са осъществени за настоящия казус. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски за юрисконсултско възнаграждение, които, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК, съдът определя в размер на 200 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,