Решение № 15205 от 7.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2913/2018 г.

Решение № 15205 от 7.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2913/2018 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба от "Ес и Кей" ООД със седалище и адрес на управление: гр. София, район Слатина, ул. "Източна тангента" 102 чрез управителите К. Динчев и А. Найденов против решение № 47 от 4.01.2018 г., постановено по адм. д. № 7596/2017 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлен предявения от касатора иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 490 лв., претърпени в резултат на отмененото по съдебен ред като незаконосъобразно Наказателно постановление № 17/20.05.2011 г. на началника на Митница Аерогара - София и изразяващи се в платен адвокатски хонорар в хода на съдебното производство по обжалване на това НП пред РС-София и АССГ. Касационният жалбоподател твърди неправилност на решението на всички, посочени в разпоредбата на чл. 209, т. 3 от АПК основания. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло предявения иск със законните последици. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът не се представлява и не депозира писмени бележки по съществото на спора. Ответникът, Агенция "Митници", редовно призован, се представлява от началник отдел "Правен" Якимовска оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно – правилност на атакуваното с нея съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – София - град е отхвърлил предявения от "Ес и Кей" ООД иск за сумата от 490 (четиристотин и деветдесет) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на отмяната по съдебен ред на Наказателно постановление № 17/20.05.2011 г. на началника на Митница Аерогара -София, изразяващи се в сторените в хода на съдебното обжалване (по АНД № 15132/2011 г. по описа на РС – София и по КАНД № 11053/2012 г. по описа на АССГ) разноски за договореното адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. За да стигне до този правен резултат, Административен съд - София град, след обсъждане на събраните по делото доказателства и след анализ на съдебната практика на ВКС и ВАС по присъждане по реда на ЗОДОВ на обезщетение за имуществени вреди - платени адвокатски възнаграждения за защита по административно-наказателни дела, е стигнал до извода, че така предявеният иск е неоснователен. Макар въз основа на цитираните по-горе ТП /ТР на ВАС и ВКС по делото да се доказва наличието на първата материалноправна предпоставка за ангажиране отговорността на държавата за вреди – отменено като незаконосъбразно НП, съдът е приел, че не се доказва наличието на третата предпоставка за ангажиране отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ -реално претърпяна вреда от ищеца във връзка с отмяната на НП № 17/20.05.2011 г. Административният съд е заключил, че от представения Договор за извършване на процесуално представителство от 15.06.2011 г. и представените четири броя фактури, ведно със съответните документи за банкови транзакции по тях в полза на адвокатското дружество/ всички транзакции- осъществени в периода 12.07.2011 г. – 12.12.2011 г. / не се доказва по безспорен начин заплащане на претендираната като вреда по ЗОДОВ сума от 490 лева адвокатско възнаграждение за процесуална защита по обжалване на процесното наказателното постановление. На първо място – договорът от 15.06.2011 г. е представен за първи път в производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и като частен документ няма доказателствена сила за достоверността на датата на съставянето му. На следващо място -доколкото фигуриращата по договора сума не е кратна на 490, то по делото не може да се приеме, че тази сума, дори да е платена с представените фактури, е уговорена за процесуално представителство по 37-те дела по обжалване на 37-те наказателни постановления, съставени срещу дружеството – касатор. Размерът на сумата по договора от 15.06.2011 г. и начинът на уговарянето й съответстват според АССГ повече на почасова ставка за заплащане на правни консултации или указват на пропорционално заплащане спрямо друг материален интерес, но не и на конкретно уговорено адвокатско възнаграждение от по 490 лв за процесуалното представителство по всичките 37 броя административно-наказателни дела. Съдебното решение е правилно. Същото е обосновано. При постановяването му съдът не е допуснал сочените от касатора нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Съдът е обсъдил доказателствата, становищата на страните и приложимата материалноправна уредба, въз основа на което е формирал правните си изводи, които се споделят изцяло и от настоящата съдебна инстанция. Правилно АССГ е заключил, че исковата претенция за заплащане на обезщетение за причинени на касатора имуществени вреди в размер на 490 лв., резултат от отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление на началника на Митница "Аерогара – София" е недоказана, съответно- неоснователна. Не е установен размерът на уговореното по административно-наказателните дела адвокатско възнаграждение, тъй като не се доказва наличието на нито една от двете хипотези на определяне на определянето му – договор или процедура по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата. Не са представени доказателства за реализиране на процедурата по чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата по отношение на размера на дължимото адвокатско възнаграждение във връзка с оспорването на цитираното наказателно постановление, което изключва възможността съдът сам да определя размера му. Обосновано съдът е заключил, че не са осъществени всички, кумулативно изискуеми от закона предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ- макар да е налице отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, не се доказва реалното плащане на адвокатското възнаграждение в хода на съдебното производство по отмяна на НП, както и наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между евентуално платени суми и отмененото НП. Приетото ТР № 1/15.03.2017 г. на ОС на съдиите от ВАС, постановено по т. д. № 2/2016 г., явяващо се задължително за всички държавни органи и съдилища по силата на чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, дава възможност по реда на ЗОДОВ да се претендират вреди вследствие на извършено плащане за ползвана адвокатска защита в производство по обжалване на НП, но производството не е безпорно, а исково, в което ищецът е длъжен да проведе пълно и главно доказване на основателността и размера на претенцията си. Ищцовото дружество чрез заверените от СРС адвокатски пълномощни установява, че е било надлежно представлявано от адвокати в административно-наказателното производство както пред СРС, така и пред АССГ. Но пред посочените съдилища не са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение като договор за правна защита и съдействие, списък на разноските, фактури и др. В тези производства не е представен изискуемия по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата договор между адвоката и клиента, доказващ възмездността на положения от адвоката труд. Изводът за недоказаност на сторени разноски не се променя от представените в производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ договор за извършване на процесуално представителство от 15.06.2011 г., фактура № 2000000276/29.06.2011 г. за правни консултантски услуги на обща стойност 9857, 39 лв с ДДС; проформа фактура № 2000004111/30.09.2011 г. за правни услуги по договор от 15.06.2011 г. на обща стойност 4365, 41 лв с ДДС; фактура № 2000000291/1.10.2011 г. за правни консултански услуги на стойност 4365, 41 лв с ДДС, проформа фактура № 2000008899 от 31.01.2012 г. за правни услуги по договор от 15.06.2011 г. на обща стойност 4189, 39 лв с ДДС; фактура № 22000000302/1.02.2012 г. за правни консултански услуги на обща стойност 4189, 39 лв с ДДС и съответни разпечатки за транзакции с неизвестен източник. Представените документи не установяват извършено плащане в размер на исковата сума в хода на административно-наказателното производство по отмяна на процесното НП. Представянето на договор за правна защита извън рамките на производството, след приключването му, когато вече е постановено решение по спора, не обосновава наличие на реално причинена вреда от отменения с това решение акт, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. По изложените по - горе съображения касационната жалба се явява неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд