Решение № 9522 от 18.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10827/2015 г.

Решение № 9522 от 18.08.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10827/2015 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Г. Г. К., с. Градец, Община Котел, срещу Решение № 117 от 06.07.2015 г. на Административен съд, гр. Сливен, постановено по административно дело № 138/2015 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на Г. Г. К. срещу Заповед № РД-01-898 от 12.11.2010 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", с която е анулиран резултата на г-н К. от проведения теоретически и практически изпит за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство.

I. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател - Г. Г. К., счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробно фактите по делото и сочи, че съдът неправилно приел, че през 2007 г. представил нередовна диплома. Това е невъзможно, защото първо, по действащата тогава нормативна уредба не се е изисквало представянето на диплома, и второ, нередовната диплома е от 15.11.2007 г., а изпитът е положен на 03.10.2007 г., т. е. преди издаването на дипломата.

Излага подробно развитието на нормативната уредба и сочи, че към датата, когато новата уредба е в сила и вече се изисква свидетелство за завършено най-малко основно образование вече е имал придобита правоспособност.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени обжалваната заповед. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. Христо Христов, Адвокатска колегия, гр. Сливен.

1. Ответникът по касационната жалба - изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", не взема становище.

1. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът правилно анализирал фактите по делото и правилно приложил чл. 18, ал. 1, т. 2 от Наредба № 38 от 16.04.2004 г. за условията и реда за провеждането на изпитите на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно и реда за провеждане на проверочните изпити (Наредба № 38). Правилен е изводът на съда, че към момента на провеждане на изпита в сила е била разпоредбата на чл. 151, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), който изисква представянето на диплома за завършено основно образование. Касационните основания за отмяна на съдебното решение не са налице и същото следва да бъде оставено в сила.

II. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

III. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. На 03.09.2007 г. Г. Г. К. подал заявление за допущане до практическата част на изпита за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство. Към заявлението приложил свидетелство за завършено практическо обучение № 77 от 27.07.2007 г., документ за платена такса и документ за платени четири часа за управление на моторно превозно средство, тъй като се явява за втори път.

1. На 03.10.2007 г. в Регионална дирекция "Автомобилна администрация", гр. Ямбол, бил проведен изпит за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, категория "В". В протокол № 734 под № 12 като издържал изпита бил вписан Г. Г. К.

1. На 15.11.2007 г. на името на Г. К. било съставено свидетелство за завършено основно образование серия Е-04, № 076032, рег. № 183, с поставен печат на Основно училище "Св. Св. Кирил и Методий", с. Граматиково, Община Малко Търново.

1. На 09.07.2009 г. на Г. К. било издадено свидетелство за завършено основно образование серия Е-09, № 006500, рег. № 1465-5 от Основно училище "Христо Ботев", с. Хлябово.

1. На 19.11.2009 г., със служебна бележка, изх. № 122, директорът на Основно училище "Христо Ботев", с. Хлябово, община Тополовград, удостоверил, че през учебната 2005/2006 г. Г. Г. К. завършил седми клас. Осми клас завършил в самостоятелна форма на обучение - свидетелство за основно образование Е-09 № 006500, стандартна бланка, получена с Протокол № 4 от 21.04.2009 г., регистрирана на електронната страница на Министерството на образованието и науката.

1. На 20.11.2009 г. началникът на Районно управление на Министерството на вътрешните работи - гр. Тополовград, уведомил началника на сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Сливен, за резултатите от извършената проверка на валидността на свидетелство за завършено основно образование на Г. К.

1. На 01.12.2009 г. Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи - гр. Сливен, издала на Г. Г. К. свидетелство за управление на моторно превозно средство № 2515311158.

1. На 09.07.2010 г., с вх. № 7297, в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Сливен, постъпило писмо от Районна прокуратура - гр. Малко Търново, с приложено копие на неистинско свидетелство за основно образование, серия Е-04, № 076032, регистрационен № 183 от 15.11.2007 г. на Г. К.

1. На 20.07.2010 г., с писмо, изх. № 3634, началникът на сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Сливен, уведомил изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" за дванадесет лица, между които и Г. Г. К., за които било установено използването на неистински документ за завършено основно образование при явяване на изпит за правоуправление.

1. На 12.11.2010 г., със Заповед № РД-01-898, изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", на основание чл. 56 и чл. 18, ал. 1, т. 2 от Наредба № 38 анулирал резултатите от проведения теоретически и практически изпит на Г. К. за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство.

IV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Съдът приел, че оспорената заповед е издадена и в съответствие с чл. 18, ал. 1, т. 2 от Наредба № 38, редакция към датата на издаване на заповедта. Към датата на явяване на изпит за придобиване на правоспособност - 03.10.2007 г., Георги К. не представил свидетелство за завършено основно образование. От посоченото в писмото на началника на сектор "Пътна полиция" е видно, че К. представил неистинско свидетелство за завършено основно образование.

С оглед на това съдът приел, че към датата на явяване на изпит К. не притежавал диплома за завършено основно образование, доколкото представената е документ с невярно съдържание, а разпоредбата на чл. 151, ал. 2 ЗДвП изисква завършено основно образование за придобиване на правоспособност. Разпоредбата на чл. 16, ал. 4 от Наредба № 37 от 02.08.2002 г. за условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и условията и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение (Наредба № 37) действително е приета с изменението, обнародвано в Държавен вестник, бр. 3 от 11.01.2008 г., но разпоредбата на чл. 151, ал. 2 ЗДвП е изисквала завършено основно образование.

Съдът приел, че Г. К. не доказал притежаването от него към датата на явяване на изпит на някаква степен на образование, а доказателствената тежест за този факт е негова, тъй като не се спори, че бил допуснат до изпит именно в резултат на представянето на диплома, за която е установен съставът на чл. 56 от Наредба № 38.

Въз основа на това съдът направил извод за законосъобразност на обжалваната заповед и отхвърлил жалбата.

Този извод на съда е неправилен.

V. По съществото на спора:

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Доводите, които сочи, са изцяло досежно действието и релевантността на материалноправните разпоредби. Това налага, преди да обсъди доводите на касатора, съдът да изложи следното:

Първо. Г-н К. се явил на изпит на 03.10.2007 г.

Второ. Към 03.10.2007 г. разпоредбата на чл. 151, ал. 2 ЗДвП гласи:

"Свидетелство за управление на моторно превозно средство се издава от органите на Министерството на вътрешните работи на лице, завършило основно образование" - Държавен вестник, бр. 51 от 26.06.2007 г.

Трето. Към 03.10.2007 г. чл. 16 от Наредба № 37 не съдържа изискване за представяне на документ за завършено най-малко основно образование при записване за обучение. Изискване за представяне на документ за завършено основно образование при записване е въведено с изменението на наредбата, обнародвано в Държавен вестник, бр. 3 от 11.01.2008 г.

Четвърто. Към 03.10.2007 г. чл. 18, ал. 1 от Наредба № 38 изисква за допускане до изпит за придобиване на правоспособност кандидатът да представи:

а) заявление за допускане до изпит по образец;

б) документ за платена такса;

Изискване за представяне на свидетелство за завършено образование - чл. 18, ал. 1, т. 2, е въведено с изменението на Наредба № 38, обнародвано, Държавен вестник, бр. 4 от 15.01.2008 г.

И пето. Към 03.10.2007 г. чл. 56 от Наредба № 38 оправомощава изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" да анулира резултата от изпита на кандидат, за когото се установи, че за допускане до изпит е представил неистински документ или документ с невярно съдържание.

От горепосоченото е видно, че считано от 30.06.2007 г. (с оглед на чл. 5, ал. 5 от Конституцията и липсата на изрична разпоредба за влизане в сила на изменението на закона) за придобиването на правоспособност за управление на моторно превозно средство се изисква завършено най-малко основно образование.

Видно е също, че подзаконовата нормативна уредба не е синхронизирана с изменението на закона. Член 16 от Наредба № 37 е изменен, считано от 11.01.2008 г., а чл. 18, ал. 1 от Наредба № 38 считано от 15.01.2008 г. Но несъответствието на подзаконовата нормативна уредба със закона не е основание за неприлагане на законовата норма. В позитивното право съществува йерархия на нормативните актове, съгласно която нормативният акт трябва да съответства на Конституцията и на другите актове от по-висока степен. Ако наредба противоречи на нормативен акт от по-висока степен правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт - чл. 15, ал. 1 и 3 от Закона за нормативните актове. Този правен принцип изрично е посочен и в чл. 5, ал. 1 АПК, с което изрично е регламентиран като приложим и за административните органи.

Как горното се отнася към предмета на спора?

От доказателствата по делото е безспорно, че към 03.10.2007 г. - датата, на която г-н К. се явил на изпит за придобиване на правоспособност, законът - чл. 151, ал. 2, изисква лицето да е завършило основно образование, за да му бъде издадено свидетелство за управление на моторно превозно средство. Но от доказателствата по делото е видно също, че към 03.10.2007 г. компетентните органи не са изискали от г-н К. да приложи документ за завършено основно образование към заявлението за явяване на изпит. Такъв документ му е изискан при подаване на документите за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство.

От обясненията на началника на сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Сливен, дадени в съдебно заседание на 21.04.2015 г. по административно дело № 97/2015 г., л. 47, присъединено към административно дело № 138/2015 г., е видно, че след като издържал изпита за придобиване на правоспособност г-н К. подал документи за издаване на свидетелство за управление и именно тогава представил неистинската диплома за завършено основно образование. Но още при проверката на документите била установена неистинността на дипломата, било образувано наказателно производство, приключило с влязла в сила присъда - факт, който не се оспорва от касатора, въпреки, че по делото няма представени доказателства. Важното в случая е, че въз основа на представеното неистинско свидетелство за завършено основно образование на г-н К. не е издадено свидетелство за управление.

Видно също от обясненията на началника на сектор "Пътна полиция" е, че свидетелството за управление на г-н К. е издадено след представянето на истинското свидетелство за завършено основно образование - серия Е-09, № 006500, рег. № 1464-5 от 09.07.2009 г., издадено от Основно училище "Христо Ботев", с. Хлябово. Този факт се доказва и от приложената по дело, л. 25 от административно дело № 97/2015 г., извадка от автоматизираната информационна система "Контрол на автомобилния транспорт". От извадката е видно, че на 10.11.2009 г. е регистрирано заявление за издаване - първично, на свидетелство за управление на моторно превозно средство на г-н К. Видно е също, че на 11.12.2009 г. на г-н К. е връчено първоначално свидетелство за управление № 251531158.

Видно от изложеното първо, към датата на подаване на заявлението за допускане до изпит нито подзаконовата нормативна уредба са изисквали, нито компетентният орган изискал, нито г-н К. представил неистинско свидетелство за завършено основно образование. Редакцията на закона - чл. 151, ал. 2 ЗДвП, към този момент изисква доказателството за завършено основно образование да се представи не при подаване на заявление за явяване на изпит, а при издаване на свидетелството. Към този момент няма нормативна разпоредба, която да изисква представянето на свидетелство за завършено основно образование към датата на подаване на заявлението за явяване на изпит. Именно поради това и при подаването на първото заявление за издаване на свидетелство за управление - в края на 2007 г., г-н К. представил неистинското свидетелство.

Второ. Въз основа на неистинското свидетелство за завършено основно образование на г-н К. не е издадено свидетелство за управление, защото компетентният държавен служител установил своевременно неистинността на документи и отказал издаването на свидетелството.

Трето. Г-н К. безспорно направил опит да му бъде издадено свидетелство за управление въз основа на неистински документ - свидетелство за завършено основно образование, но за това си противоправно деяние бил осъден и изтърпял наложеното му наказание.

И четвърто. Видно от мотивите на оспорената Заповед № РД-01-898 органът се мотивирал с разпоредбата на чл. 18, ал. 1, т. 2 от Наредба № 38, съгласно която "за допускане до изпит за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство за всеки кандидат, който за първи път е представен за явяване на изпит за съответната категория, се представя заверено от кандидата копие на свидетелство/диплома за завършено образование", както и с посоченото в писмото на началник сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Сливен, че "представените от лицата, описани по-горе, свидетелства за завършено основно образование са неистински документи и/или с невярно съдържание".

Този мотив на органа не съответства нито на релевантната нормативна уредба, нито на фактите по делото. Редакцията на чл. 18, ал. 1, т. 2 от Наредба № 38, на която органът се позовал, е в сила от 15.01.2008 г. Следователно няма как г-н К. да е нарушил разпоредба, която не е съществувала в правния мир. Наред с това, видно от доказателствата по делото г-н К. не е представил неистински документ "при провеждането на курсове за подготовката им като водачи и явяването на изпит пред Регионалните дирекции "АА", както е посочено в писмото на началника на сектор "Пътна полиция". Такъв документ той представил едва при подаване на заявление за издаване на свидетелство за управление. Посоченото от началника на сектор "Пътна полиция" и мотива на органа за издаване на Заповед № РД-01-898 биха били основателни, ако г-н К. беше се явил на изпит след 11.01.2008 г. Но той не е. Той се явил на изпит на 03.10.2007 г.

Разбира се, следва ясно да се посочи, че на всяко лице, за което се установи, че за допускане до изпит е представил неистински документ изпълнителният директор на изпълнителната агенция има правомощието да анулира резултата от изпита независимо кога се е явил на изпит, защото това правомощие на органа съществува в чл. 56 от Наредба № 38 още към датата на обнародване на наредбата - Държавен вестник, бр. 42 от 21.05.2002 г.

Въпросът е, че тъй като към 03.10.2007 г. нормативната уредба не е изисквала представянето на свидетелство за завършено основно образование със заявлението за явяване на изпит и тъй като фактически г-н К. не е представил неистинското свидетелство към датата на подаване на документите за явяване на изпит - той и реално не би могъл, защото неистинското свидетелство носи дата 15.11.2007 г., т. е. месец и половина след явяването на изпита, в конкретния случай, не е налице фактическия състав на чл. 56, т. 1 от Наредба № 38 за анулиране на резултата от изпита на г-н К., проведен на 03.10.2007 г.

Към датата на подаване на заявлението за явяване на изпит г-н К. не е имал изобщо никакво свидетелство за завършено основно образование, защото не го е бил завършил, но до 11.01.2008 г./15.01.2008 г. нормативната уредба не е изисквала представянето на свидетелство за завършено основно образоване със заявлението за явяване на изпит. Свидетелството за завършено основно образование е изисквано едва при издаване на свидетелството за управление на моторно превозно средство по силата на чл. 151, ал. 2 ЗДвП. Поради това и г-н К. не е представил никакво свидетелство за завършено основно образование, което значи, че не е представил и неистинско свидетелство, т. е. не е налице хипотезата на чл. 56, т. 1 от Наредба № 38.

Видно от изложеното съдът не установил правилно фактическия състав на приложимата материалноправна разпоредба, не тълкувал и не приложил правилно закона. Това прави решението му неправилно. Съдът следва да го отмени. Тъй като не са налице основанията на чл. 222, ал. 2 АПК съдът следва да реши делото по същество.

От гореизложеното е видно, че оспорената Заповед № РД-01-898 е издадена в нарушение на материалноправните разпоредби. Това я прави незаконосъобразна. Съдът следва да я отмени.

С оглед на изхода от делото, направено от касатора искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК съдът следва да осъди Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" - юридическото лице, в чиято структура е органът ответник, да заплати на касатора направените по делото разноски. Видно от доказателствата по делото същите са в размер на 15, 00 лв. държавна такса и 800, 00 лв. адвокатско възнаграждение, платено по договор за правна защита и съдействие № 44434 от 12.03.2015 г. и № 47552 от 19.07.2015 г.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд