Решение № 9369 от 5.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15535/2009 г.

Решение № 9369 от 5.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15535/2009 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ"-София против решение № 62 от 13.11.2009 г. постановено от Административен съд София-град по адм. д. № 3616/08 г. С обжалваното решение, по жалба на "Дефко" ООД е отменен РА № 21102596 от 24.10.2006 г. от ТД - София град при НАП, потвърден с решение № 191 от 05.02.2007 г. на директор на дирекция "ОУИ" - София в частта на установени задължения по ЗДДС вследствие на непризнато право на данъчен кредит за периода - м. 02.2006 г. по доставки от "Депас" ЕООД. В касационната жалба се твърди неправилност на решението. Релевираните касационни основания са- неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на решението. Иска се отмяната му и отхвърляне на жалбата срещу обжалваната част от РА. Претендират се разноски. Ответникът по касация - "Дефко" АД не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за допустимост и за основателност на касационната жалба. Твърди се, че при постановяване на обжалваното решение съдът е игнорирал информацията от представени по делото писмени доказателства. Поддържа се, че анализирайки данните по делото, основателен е доводът на касатора, че в конкретния случай е налице префактуриране на стоки от прекия доставчик на ревизирания субект без реални доставки по фактурите. Върховният административен съд, първо отделение в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима и основателна. Предмет на контрол за законосъобразност пред административния съд е бил РА в частта, в която на ревизирания субект е отказано да се признае право на данъчен кредит за м. 02.2006 г. по фактури, издадени от "Депас" ЕООД. Фактурите са с предмет на доставка - пшеница реколта 2005 г. една част от тях, а друга част - царевица реколта 2005 г. Органите по приходите са отказали да признаят на ревизирания субект право на данъчен кредит по тези фактури на основание - липсата на предпоставките на чл. 64, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от ЗДДС (отм.). Фактическите констатации, мотивирали отказа са, че доставчикът няма издадено разрешение по реда на чл. 23 от ЗСТЗ, в резултат на което е направен извод, че дружеството няма право да извършва търговия със зърнени култури, както и че е извършена ревизия на "Депас" ЕООД, приключила с РД № 1861/21.09.06 г., в която е констатирано, че липсват доставки на осн. чл. 6 от ЗДДС във вр. с чл. 26 от ЗДДС. Първоначално постановеното съдебно решение относно законосъобразността на отказания данъчен кредит по фактурите от "Депас" ЕООД е отменено с решение № 6194 от 27.05.2008 г. на ВАС, постановено по адм. д. № 11357/07 г., тъй като е преценено, че то е издадено при неизяснена фактическа обстановка. ВАС е възприел като правилно становището на първоинстанционния съд, че липсата на регистрация по ЗСТЗ би могло да доведе до реализиране на административнонаказателна отговорност на търговеца-доставчик, но това не е основание да бъде отказано правото на данъчен кредит, стига да е налице размяна на насрещни престации между двата данъчни субекта. ВАС е преценил като необоснован и резултат на допуснати съдопроизводствени нарушения, извода на първоинстанционният съд за липса на реални доставки по фактурите. По този въпрос са дадени указания при новото разглеждане на делото, да се обсъдят всички събрани доказателства и да се съберат допълнително такива. Съдът е дал указания, също така, да се провери РА, издаден на доставчика и по-конкретно, дали е налице корекция на начисления ДДС по продажбите при този доставчик. При повторното разглеждане на делото, съдът е отменил РА. Мотивите му са, че по процесните фактури, прекият доставчик "Депас" ЕООД е предал на "Дефко" ООД зърното по тези фактури. Този си извод съдът е обосновал с договорите за покупко-продажба на пшеница и царевица и приемо-предавателните протоколи към тях, приемни бележки за предаване на зърното между предходния и прекия доставчик и от жалбоподателя и последващия получател-"Кремер София" ЕООД, както и от допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза за съответствие на придобитите и фактурирани от доставчика количества зърно. Като допълнителен аргумент в тази връзка, съдът е посочил договорите за наем на склад между "Дефко" ООД и неговия пряк доставчик- "Депас" ЕООД и между "Дефко" ООД и "Джи-Текс 05" ЕООД. Административният съд е приел, че органите по приходите не са представили писмени доказателства, които да докажат липсата на следните две кумулативни условия, предвидени в чл. 64, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от ЗДДС (отм.) Решението на административния съд е неправилно. То е резултат на неправилна преценка на събраните по делото доказателства в резултат на което са направени необосновани изводи и е приложен неправилно материалния закон. Основната и най-важна предпоставка за възникване на задължение за начисляване на ДДС, респективно за възникване на право на данъчен кредит за получателя по една фактура, е наличието на реално осъществена облагаема сделка. В конкретния случай от съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства не би могло да се направи обоснован извод за наличието на такива реални доставки по процесните фактури. Първоинстанционният съд, неправилно, за да обоснове извода си за наличието на сделки по фактурите се е позовал на приетите по делото частни писмени документи - договори, приемо-предавателни протоколи, приемни бележки за предаване на зърното. Тези документи не са оспорени от ответника, което обаче не значи, че съдът е длъжен и следва да ги кредитира безпрекословно. Напротив, при преценката им съдът е следвало да съобрази, че по-голяма част от документите не са представени по време на ревизията, а едва в съдебната фаза на обжалването на РА. Това обстоятелство е достатъчно, за да се породи основателно съмнение относно автентичността на тези документи. В конкретния случай това съмнение не е разсеяно с приетите по делото заключения /основно и допълнително/ на съдебно-икономическата експертиза, тъй като тя е работила и е изградила констатациите си именно на база, на тези частни документи. От друга страна, съдът не е отчел обстоятелството, че предмет на доставките по фактурите са родово определени вещи. Съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗЗД при договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. В конкретния случай недоказано е останало обстоятелството, че на прекия доставчик на жалбоподателя фактически е предадено зърно, с което той впоследствие да се разпореди. Липсват доказателства по делото за индивидуализация на ползваните помещения в зърнобазата в Карнобат. Не става ясно какво и кое помещение е държано от "Депас" ЕООД, както и че зърното, получено от "Джи Текс 05" ЕООД е предадено фактически, и по този начин индивидуализирано именно в наетото помещение от прекия доставчик. Отсъствието на доказателства, че прекият доставчик на жалбоподателя реално е осъществил фактическа власт върху зърното води до необоснованост на извода, че той е притежавал в собственост процесното количество зърно, с което да се разпореди в полза на жалбоподателя. Обстоятелството, че жалбоподателят е осъществил последващи разпореждания със зърно означава, че той е притежавал зърно, но то не доказва, че зърното му е доставено именно от "Депас" ЕООД. От друга страна, административният съд е оставил без обсъждане обстоятелството, че по делото е представен РА, издаден на "Депас" ЕООД видно от който е, че органите по приходите са променили декларирания резултат за м. 02.2006 г. Органите по приходите са приели, че през този период, поради липса на разрешение за търговия със зърно, "Депас" ЕООД не е осъществил действителни разпоредителни сделки със зърно. Въз основа на този извод е прието, че за този период, "Депас" ЕООД не е осъществил облагаеми сделки със зърно, респективно не дължи ДДС за тези сделки. С този РА, органите по приходите са анулирали задълженията на "Депас" ЕООД за ДДС по процесните сделки. Липсата на задължение за ДДС води до липса на право на данъчен кредит за получателя по фактурите. След като по процесните сделки за фиска не е възникнало публично вземане за ДДС, то и за получателя по тях не е възникнало вземане срещу фиска за данъчен кредит. По изложените съображения, настоящата съдебна инстанция преценява като основателни наведените от касатора основания за неправилност на съдебното решение. Решението на административния съд следва да се отмени, а вместо това жалбата срещу обжалваната част на РА се отхвърли, тъй като по фактурите, издадени през м. 02.2006 г. от "Депас" ЕООД на жалбоподателя не се доказа наличие на предпоставките за възникване на право на данъчен кредит за последния. Воден от горното, Върховният административен съд