Решение № 13637 от 13.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 207/2014 г.

Решение № 13637 от 13.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 207/2014 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по две касационни жалби - на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град Велико Търново и на Фелдбахер Фрут Партнърс България ЕООД, гр. Летница, чрез адв. Ивелина Панева против решение № 590 от 21.11.2013 г. на Административен съд, гр. Велико Търново, постановено по адм. дело № 813/2012 г. Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град Велико Търново обжалва решението в частта, в която е отменен ревизионен акт № 04251200002 от 14.05.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП град Велико Търново, потвърден с решение № 411/03.08.2012 г. на директора на дирекция ОУИ град Велико Търново относно отказът на правото данъчен кредит в общ размер от 20 209.62 лева по доставките от Вид груп 2010 ЕООД за данъчни периоди м. 08 и м. 09.2011 г. Решението се обжалва и в частта за разноските, които дирекцията е осъдена да заплати. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението в отменителната част, поради допуснати съществени процесуални нарушения при преценката на доказателствата по делото и установяване на фактическата обстановка по спорните доставки от Вид груп 2010 ЕООД, които са довели до нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Искането е за отмяна на решението в тази част и постановяване на друго, с което жалбата на дружеството да се отхвърли като неоснователна. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Дружеството - ответник по тази касационна жалба я оспорва като неоснователна, по съображения изложения в представения по делото писмен отговор на процесуалния му представител. Фелдбахер Фрут Партнърс България ЕООД обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата му против ревизионния акт относно отказът на правото на данъчен кредит по доставки на левурда от Гранд шампиньон България ЕООД за данъчен период м. 05.2010 г. в размер на 1269.03 лева и по доставки на пипер от Корект Транс 1 ЕООД в общ размер на 7 252.98 лева за данъчни периоди м. 11.2010 г. и м. 12.2010 г. Дружеството твърди, че решението в тази част е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Искането е за отмяна на решението в обжалваната му част, както и в частта за разноските, които дружеството е осъдено да заплати. Претендират се съдебни разноски. Ответникът по тази жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град Велико Търново я оспорва и моли да се отхвърли като неоснователна, по съображения изложени в представения по делото писмен отговор на процесуалния му представител. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба подадена от директора на дирекция ОДОП гр. В. Търново и счита за основателна касационната жалба, подадена от Фелдбахер Фрут Партнърс България ЕООД. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши дължимата проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 от АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни, срещу тази част от първоинстанционното решение, която е неблагоприятна за тях и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. При разглеждането им по съществото, съдът съобрази следното: С оспорения пред административния съд ревизионен акт на Фелдбахер Фрут Партнърс България ЕООД е отказано право на данъчен кредит както следва: В общ размер на 20 209.52 лева, от които 16 208.50 лева за данъчен период м. 08.2011 г. и 4001.02 лева за данъчен период м. 09.2011 г. по фактури, издадени от Вид груп 2010 ЕООД за доставка на къпини; В размер на 1269.04 лева за данъчен период м. 05.2010 г. по доставки на левурда от Гранд шампиньон България ЕООД; В общ размер на 7 252.98 лева, от които 3 977.96 лева за данъчен период м. 11.2010 г. и 3275.02 лева за данъчен период м. 12.2010 г. по доставки на пипер, червен пипер от Корект транс 1 ЕООД. Органите по приходите са приели, че от ревизираното лице не са представени достатъчно доказателства, които да обосноват действителното извършване на доставките на стоки, поради което не са изпълнени условията за признаване на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 6 от ЗДДС. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил ревизионния акт в частта, в която е отказано правото на данъчен кредит в общ размер от 20209.52 лева по фактурите, издадени от Вид груп 2010 ЕООД и е отхвърлил жалбата в останалата част. По касационната жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика": За да отмени ревизионния акт в частта на установените задължения за данъчни периоди м. 08. и 09.2011 г., съдът е приел, че от наличните по делото доказателства, Фелдбахер Фрут Партнърс България ЕООД е установило фактическото получаване на фактурираните количества къпини от Вид груп 2010 ЕООД, тяхното транспортиране и последващата им реализация в производството на замразени продукти, които впоследствие са предмет на вътреобщностни доставки /ВОД/. Решението е правилно в тази част. Възраженията в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценката на доказателства, са неоснователни. Съдът не е допуснал нарушение на чл. 193 от ГПК като не е открил производство по оспорване истинността на документите, посочени в становище от 05.11.2012 г. /л. 96 от делото/. От съдържанието на това становище е видно, че решаващият орган е оспорил представени в хода на ревизията частни документи /складови разписки, пътни листи, приемо - предавателен протокол, товарителници/ относно верността на тяхното съдържание. Автентичността на посочените документи не е оспорена. Съгласно чл. 180 от ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК частните документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях са направени от тези лица. Оспорването на верността на документа е средство за защита срещу обвързващата доказателствена сила на документа и затова влиза в действие само срещу материалната доказателствена сила на официалните свидетелстващи документи. При частните свидетелстващи документи защитата срещу тяхната материална доказателствена сила не е подчинена на изискванията за оспорване истинността на документа, защото съдът не е обвързан от тази доказателствена сила, а я преценява по свое вътрешно убеждение съобразно с всички данни по делото. ( Ж. Сталев, Българско гражданско процесуално право, ИК Сиела, 2000 г., стр. 288). При това положение правилно съдът е преценявал верността на съдържанието на посочените от касатора документи, чрез обсъждането им във връзка с останалите доказателства по делото. В това отношение са основателни доводите на процесуалния представил на Фелдбахер Фрут Партнърс България ЕООД, в представения по делото писмен отговор. При правилно установена фактическа обстановка съдът е направил законосъобразен правен извод, че осъществяването на доставките на стоки по смисъла на чл. 14 от Директивата, респективно чл. 6 от ЗДДС са доказани. Това е и основната предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит съгласно чл. 68, ал. 2 във връзка с чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, поради което за ревизираното дружество са изпълнение условията на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за признаване на правото на данъчен кредит по фактурите от Вид груп 2010 ЕООД. Неоснователно е възражението за липса на доказателства за индивидуализиране на стоките по смисъла на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД. По начало този довод е относим към момента на прехвърляне на правото на собственост, докато според чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО при доставките на стоки релевантният факт е фактическото предаването на материални вещи в разпоредителната власт на получателя по доставките. В случая този факт е удостоверен по делото от съвкупната преценка на складовите разписки за предаване и получаване на стоките във връзка с доказателствата, представени още в хода на ревизионното производство за транспортирането им до производствената база на ревизираното лице. Обстоятелството, че складовите разписки са представени само от ревизираното лице само по себе си не е основание да се приеме, че стоките не са доставени. Във връзка с транспорта на стоките от доставчика са представени пътни листи, договори за наем на МПС, свидетелство за регистрация на МПС. На наемодателя на превозното средство Ангел Лачов, от с. Виноградец, в хода на ревизията е извършена насрещна проверка, при която също е установено съществуването на наемно правоотношение на товарен автомобил Ивеко Турбо Дейли рег. № РА 7410 ВВ с прекия доставчик в процесните периоди. Непредставянето на свидетелство за управление на МПС от съответната категория на управителя Валентин Давидков е основание са санкциониране на водача по ЗДвП, но само по себе си не е достатъчно да се приеме, че транспортът не е осъществен, в какъвто смисъл са доводите в касационната жалба на директора на дирекция ОДОП гр. В. Търново. Обстоятелствата по предаване и получаване на стоките в производствената база в гр. Летница се потвърждават и от показанията на св. К. Ганчева и св. Кирилов, както и от данните в справките за входящ контрол на суровини съгласно действащата при получателя система за управление на качеството. Произходът на стоките, както безпротиворечиво се приема в съдебната практика по аналогични случаи, не е сред условията за признаване на правото на данъчен кредит. Съдът правилно е посочил, че в приемо - предавателните протоколи, съставени по предходните доставки на къпини, между "Вид груп 2010" ЕООД и НАП 3 ЕООД, гр. Пазарджик е мястото на съставянето им, а не мястото на предаване на стоките. От обясненията на управителя Давидков, дадени в хода на ревизията също се потвърждава, че протоколите са съставени в офиса му на ул. Булаир № 37, който е в гр. Пазарджик. Поради това не е налице твърдяното от органите по приходите противоречие с данните от пътните листи и обясненията на страните, че стоките са товарени и получавани в населените места, посочени в пътните листи. Противно на твърдението в касационната жалба, съдът е извършил съпоставка на количеството стоки по фактури и по складови разписки и изводите му, че фактурираното количество стока кореспондира с доставеното се подкрепят от останалите доказателства по делото и от заключението на ССЕ. Възраженията на директора на дирекция ОДОП гр. В. Търново, че по конкретни фактури не са налице доказателства за предаване на стоките, които се поддържат и в касационната жалба, са обсъдени в мотивите на решението и правилно съдът е приел, че органите по приходите не са взели предвид представените с възражението против ревизионния доклад складови разписки. Освен това вещото лице е установило кореспонденция между счетоводните записвания при доставчика относно наличните и изписани количества материални запаси и доставените количества къпини, заприходени в счетоводството на ревизираното дружество. Плащането по тези доставки е извършено по банков път, за цялото фактурирано количество стоки, непосредствено след получаване на стоката. Съдът е извършил цялостен анализ на доказателствата по делото и правилно е приел, че реалността на доставките от Вид груп 2010 ЕООД е доказана и че отказът на правото на данъчен кредит е в противоречие с чл. разпоредбите на чл. 6, чл. 25, ал. 1 и ал. 2, чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 от ЗДДС. По тези съображения настоящият състав преценява решението в тази част за правилно постановено и като такова следва да се остави в сила, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. По касационната жалба на Фелдбахер Фрут Партнърс България ЕООД: За да потвърди ревизионният акт в частта по доставките от Корект транс 1 ЕООД, съдът е приел, че представените доказателства не водят до еднозначен извод за овластяването на получателя да се разпорежда фактически като собственик с процесните стоки именно от доставчика, издал фактурите. Този извод е мотивиран с липсата на доказателства за натоварването на стоката от място, където доставчикът е следвало да я предаде. Складовите разписки не съдържат данни за доставчика и данни за транспортното средство, чрез което стоката е доставена. Така представените документи не могат да се свържат хронологически или по друг начин с представените товарителници за осъществен транспорт от Форинар ООД, тъй като тези документи са от различни дати и не съдържат данни за изпращача. Доставчикът е вписан единствено в справките за входящ контрол, които са съставени от ревизиращото лице. Така представените доказателства според съда не са достатъчни да удостоверят предаване на стоките. По отношение на плащането по тези доставки съдът е приел, че предприятието на ревизираното лице е разполагало с налични парични средства в брой, но не е доказано, че сумите са получени от прекия доставчик, тъй като представените ПКО не съдържат необходимите реквизити, за да се приеме за извършено плащането и липсва данни от счетоводството на доставчика за осчетоводяване на получени суми. По доставките на левурда от Гранд шампиньон България ЕООД, съдът е приел, че отказът на правото на данъчен кредит в данъчен период м. 05.2010 г. е законосъобразен, тъй като ревизираното дружество не е изпълнило доказателствената си тежест и не е установило спорният по делото факт относно осъществяването на доставките на стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, тълкуван във връзка с чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО. Този извод е мотивиран с липсата на данни за доставчика в приложените по делото складови разписки (№ 060/03.05.2010 г. и 051/29.04.2010) и такива за транспортното средство, с което е извършена доставката /складова разписка № 61/10.05.2010 г./. Необходимостта от доказване на транспорта на стоките, съдът е обосновал с данните от свидетелските показания на св. Ганчева, че доставката е била франко склада на получателя, което предполага превозването й за сметка на доставчика до гр. Летница. По отношение на представения приемо - предавателен протокол, съдът е приел, че не се подкрепя от другите писмени доказателства по делото, заключението на вещото лице и събраните свидетелски показания. Решението и в тази част е правилно. Неоснователни са доводите в касационната жалба на Фелдбахер Фрут Партнърс България ЕООД, че дружеството е изпълнило доказателствената си тежест и е установило чрез ангажираните в хода на ревизията и в съдебното производство доказателства осъществяването на доставките на пипер и левурда. Съдът е направил прецизен анализ на доказателствата относно релевантния за спора факт по фактическото предоставяне на стоката между страните по преките доставки и е обосновал законосъобразни правни изводи по приложението на материалния закон. Представените складови разписки и превозни документи не удостоверяват предаване на пипер и червен пипер от Корект транс 1 ЕООД и на левурда от Гранд шампиньон България ЕООД. По доставките на пипер, превозът е бил за сметка на ревизираното лице. Събраните по реда на чл. 192 от ГПК доказателства удостоверяват, че ползваният от получателя превозвач Форинар ООД гр. Севлиево е разполагал със собствени и наети транспортни средства и шофьори за осъществяването на превозни услуги. Данните за товарните автомобили кореспондират с превозните средства, описани в представените товарителници, но не променят обстоятелството, че съставените товарителници от м. 10.2010 г. не съответстват по време на доставките от м. 11.2010 г. и м. 12.2010 г. и не съдържат данни за прекия доставчик като изпращач на стоката. Както правилно е посочено в обжалваното решение липсата на такива данни препятства обвързването на тези документи с доставката на стоките по процесните фактури. По доставките от Корект транс 1 ЕООД правилно съдът е приел, че не е доказано по несъмнен начин и плащането. Представените в съдебното производство РКО правилно не са кредитирани, тъй като са оспорени относно тяхната автентичност и касаторът, чиято е доказателствената тежест по чл. 193, ал. 3 от ГПК не е установил, че подписът е положен от прекия доставчик. Приложените ПКО, поради това, че не съдържат данни за всички изискуеми реквизити също не удостоверяват по несъмнен начин получените плащания. Извършените по банков път преводи към Гранд шампиньон България ЕООД доказват изпълнението на насрещната престация от получателя, но не и спорният по делото факт относно предаването на стоките. Горните изводи не се променят и от данните в заключението на вещото лице за влагане на стоки от същия вид и количество в производството и последващо реализиране на готова продукция чрез вътреобщностни доставки. При липса на данни, че получената и заприходена стока от получателя е доставена реално от издателя на фактурите, правилно съдът е приел, че не е доказано настъпването на данъчно събитие. Последното е условие за възникването на правото на данъчен кредит съгласно чл. 68, ал. 2 от ЗДДС. Установените в настоящия спор факти не са идентични с фактите в главното производство по съединени дела С-80/11 и С-142/11, в което реалността на доставките не е била спорна, поради което искането за прилагане на тълкуването на нормите от Директива 2006/112/ЕО дадено от Съда на ЕС в решението по тези дела е неотносимо към процесните доставки. По тези съображения настоящият състав намира, че решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на Фелдбахер Фрут Партнърс България ЕООД против оспорения ревизионния акт не страда от пороците, посочени в касационната жалба на дружеството, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и следва да се остави в сила. При този изход на спора, право на разноски за касационното производство има дружеството за защитата срещу касационната жалба на директора на дирекция ОДОП, град Велико Търново, която се отхвърля като неоснователна. Според представените по делото доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение без ДДС и съобразно материалния интерес по отменената част от ревизионния акт, дирекцията следва да бъде осъдена да заплати сумата от 1055.08 лева. На административния орган от първоинстанционния съд е присъдено юрисконсултско възнаграждение в максималния размер, предвиден от чл. 161, ал. 1 от ДОПК, съобразно материалния интерес по касационната жалба на Фелдбахер Фрут Партнърс България ЕООД, което е за цялото съдебно производство и ново такова не следва да се определя. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,