Решение № 9974 от 17.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3612/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 20, ал. 4, т. 1 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗДет). Образувано е по касационна жалба на Д. Р. П., подадена чрез адв. Филипова, срещу решение 26872/12.12.2024 г. по адм. дело 4170/2024 г. по описа на Административен съд София град. Касационният жалбоподател твърди, че решението е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отмени Заповед ЗД/Д-С-СК-064/29.03.2024 г., издадена от Директора на Дирекция Социално подпомагане [заличен текст], гр. София ([заличен текст], гр. София). Претендира присъждане на разноски по делото. Ответникът - директор на Дирекция Социално подпомагане Сердика , гр. София, не изразява становище. Ответникът Н. М. К., не взема отношение. Прокурор от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 от АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Заповед ЗД/Д-С-СК-064/29.03.2024 г., издадена от Директора на Дирекция Социално подпомагане [заличен текст], гр. София, с която на осн. чл. 20, ал. 4, т. 1 от ППЗЗДет Д. Р. П. е насочена към социална услуга Оценка на родителски капацитет. Информиране и консултиране , предоставяна от [заличен текст] при Фондация [заличен текст]- гр. София. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че при издаване на оспорената заповед, административният орган е спазил предвидената в закона процедура и при изяснена фактическата обстановка правилно е приложил материалния закон. Заключил е, че Заповед ЗД/Д-С-СК-064/29.03.2024 г. е издадена при наличие на изискуемите законови предпоставки, поради което се явява законосъобразна. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение е правилно, постановено при надлежно установени факти и събрани допустими доказателства. Първостепенният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, аргументирано е анализирал обстоятелствата от значение за спора и е достигнал до верни изводи, които се споделят от касационната инстанция, поради което настоящият състав препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. В касационната жалба се твърди, че насочването към социална услуга не е необходимо, тъй като не Д. П. е тази, която възпрепятства срещите между децата и баща им Н. К., а самият той отказва провеждането им. В допълнение се сочат определени дефицити на конкретно приложената процедурата по чл. 20, ал. 1, т. 4 от ППЗЗДет. Следва да се отбележи, че в тези производства съдът не е инстанция по същество, респ. той не може да замести приложената мярка за насочване към социална услуга с друга от нормативно възможните, дори да прецени, че същата е несъответна на поведението на родителя. Това е изцяло в дискрецията на компетентния административен орган, който с капацитета и експертизата, с която разполага, следва точно да установи на място действителното положение, за да предприеме най- адекватните и разбира се съответни на закона мерки за закрила на детето. Съобразявайки законовите изисквания и конкретните фактически установявания, административният съд е приел законосъобразност на оспорената заповед на директора на ДСП, гр. София. В административното производство са събрани достатъчно доказателства, значимостта на които се потвърждава при обсъждането им от първоинстанционния съд. Именно в тази връзка е приета необходимостта от насочването на жалбоподателката към конкретната социална услуга. В чл. 18, ал. 1 от ППЗЗДет е регламентирано, че целта на мерките в семейна среда е да бъдат подпомогнати детето и семейството в зависимост от възможностите за отглеждането и възпитанието на детето; според ал. 2 мерките, предвидени в чл. 23 от ЗЗДет, се прилагат съгласно изготвения план за действие, а според ал. 3 мерките за закрила на детето могат да се осъществяват и чрез социални услуги. В чл. 20, ал. 4, т. 1 от ППЗЗДет, посочена като правно основание за издаване на процесната заповед, е отразено, че в случаите, при които не може да се постигне контакт или няма заявено желание от страна на родителите, попечителите, настойниците или лицата, които полагат грижи за детето, ползването на социалната услуга се извършва въз основа на заповед на директора на Дирекция Социално подпомагане . Според съдържанието на чл. 20, ал. 4, т. 1 от ППЗЗДет, за да се приеме, че е осъществен фактическият състав на правната норма, следва да е доказана алтернативно една от двете посочени отрицателни предпоставки - липса на контакт с родителя/ите или липса на заявено желание от изброените лица - родителите, попечителите, настойниците или лицата, които полагат грижи за детето. Видно от доказателствата по делото, неколкократно Н. К. е предлагал дати за срещи, които обаче не са били приети от касационната жалбоподателка и същата не се е свързала с центъра, за да предложи нови дати за следващ график. Не е спорно, че бащата е подал заявление и е получено направление за ползване на социална услуга по реда на ЗЗДет - Оценка на родителски капацитет , като същата е извършена в рамките на 6 месеца, съответно след приключването й издаден е доклад. Същевременно обаче от страна на майката не е изразено желание доброволно да ползва цитираната социална услуга. В тази връзка приложената мярка е съобразена с най- добрия интерес на децата Н. и Р. да поддържат нормални лични отношения с всеки от родителите, което е от значение за психо- емоционалното им здраве. Първоинстанционният съд е стигнал до законосъобразно заключение, че емоционалната връзка деца- баща е нарушена, което е поставило в риск социалното и емоционално развитие на Н. и Р.. От анализа на събраните и обсъдени доказателства, е изведен правилен извод, че е налице необходимост от консултиране на майката, с цел съхраняване интересите на децата и реализиране на потребностите им от общуване с всеки един от родителите. Непрестанните конфликти между двамата не сочат на стремеж към емоционална закрила на децата и загриженост за тяхното психическо и нравствено развитие. Видно е, че в случая диалогът между родителите е трайно нарушен, отношенията им са враждебни, поради което майката фактически отказва да стимулира и подкрепя осъществяването на контактите между децата и баща им. Въпреки развиващите се в Н. и Р. К. симптоми, характерни за синдрома на родителското отчуждение , майката не полага реални усилия да съдейства за развитие на отношенията между деца и баща. Най- добрият интерес на децата налага това отчуждение да бъде преодоляно и те да поддържат връзка с баща си, с който, до началото на 2024 г., видно от приетите по делото доказателства (вкл. писмо с изх. 222/08.11.2024 г. от контактен център при Фондация [заличен текст]), са били в нормални, с елемент на голяма привързаност, отношения. С установяване на изискуемия от приложимата правна норма юридически факт, предпоставките за прилагане на мярката по чл. 20, ал. 4, т. 1 от ППЗЗДет, при която директорът на ДСП може да издаде заповед за ползване на социални услуги, са доказани. Социалната услуга, чието ползване от майката е наредено с оспорената заповед, е в съответствие с най- добрия интерес на децата, обезпечаването на който е свързано със способността на родителите да се грижат за тях - § 1, т. 5, б. "д" от ДР на ЗЗДет. Нормата на чл. 9 § 3 от Конвенцията за правата на детето, чл. 24 § 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз, чл. 124, ал. 2 от Семейния кодекс гарантират правото на децата на лични отношения с всеки родител. Предписаната социално услуга за Оценка на родителски капацитет. Информиране и консултиране е необходима именно за преодоляване на родителското отчуждение, пълноценно упражняване режима на лични контакти на бащата и правото на децата за комуникация с двамата родители. Първоинстанционното решение е съответно и на практиката на Съда по правата на човека и основните свободи, (решението Cristescu v. Romani, 13589/07, § 69), според която държавата има задължение да предприеме мерки, както за подпомагане на контакта на родителите с детето, така и да защити неговите най- висши интереси. Съобразно практиката на Съда по правата на човека по приложението на чл. 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), националният съд дължи да осигури справедлив баланс между интересите на детето и тези на родителя и подчертава, че водещ е интересът на детето. (решение на Голямата камара, по делото Sahin v. Germany 30943/96, § 64). В този смисъл е и решението от Съда по правата на човека по делото Rebec v. Croatia, ( 27148/12, § 92). Административен съд София град е обсъдил и анализирал всички факти от значение за изхода на спора, както и относимата правна уредба. В съответствие с нея съдът е изтъкнал мотивирани изводи, съображенията за които се възприемат от настоящия съдебен състав. На основание съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, както и при извършения им прецизен анализ във връзка с приложимата нормативна уредба, е достигнато до обосновано заключение за неоснователност на жалбата, като са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи за незаконосъобразност на акта. Предвид изложеното Върховният административен съд - състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение