Решение № 3715 от 17.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15223/2013 г.

Решение № 3715 от 17.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15223/2013 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ, гр. Габрово, срещу решение № 62 от 27.09.2013 г. по адм. д. № 91/2013 г. по описа на Административен съд - гр. Габрово. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът - Димитър Спасов Димитров, от гр. Габрово, не е взел отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 62 от 27.09.2013 г. по адм. д. № 91/2013 г., Административен съд - гр. Габрово е отменил Решение № 35 от 20.05.2013 г. на директора на ТП на НОИ, гр. Габрово и потвърденото с него разпореждане № 5212272188 от 13.03.2013 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ, гр. Габрово. Преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона. Така постановеният съдебен акт не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Основните спорни въпроси по първоначалното дело са се свеждали до следното: от коя категория е положеният от Димитров труд през периода 24.06.1988 г. до 22.07.1996 г., като машинист на булдозер в "Благоустрояване" ЕООД, гр. Габрово и в тази връзка налице ли са предпоставките за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Цитираната длъжност е посочена в надлежно оформената трудова книжка, като при приключване на стажа, съгласно изискванията на т. 70 ПКТП (отм.), осигурителят е посочил, че труда е от втора категория, по т. 26 от правилника. Казаното се отнася и до удостоверение изх. № ЧР-09-495 от 12.11.2012 г. При извършената от 28.02.2013 г. до 4.03.2013 г. проверка от инспектор при ТП на НОИ, гр. Габрово, в "Благоустрояване" ЕООД, гр. Габрово, резултатите от която са обективирани в констативен протокол вх. № 07-82 от 4.03.2013 г., е установено, че през процесния период Димитров е работил като машинист на булдозер във варобетонов възел и за него са внасяни осигурителни вноски за втора категория труд. Тезата на касационния жалбоподател, че диференцирането на осигурителните вноски за трите категории труд е въведено от 1.03.1991 г. с ПМС № 43/91 г. и размерът на внесените такива за втора категория труд не следва да се вземат предвид при този спор, е неправилна. Това е така, защото спорният период се разпростира до 22.07.1996 г., т. е. и след влизането в сила на цитираното постановление на Министерския съвет, както и че внасянето на осигурителни вноски за втора категория труд несъмнено е индиция за условията и тежестта на положения труд през периода, което е съществено за този спор. От заключението на вещото лице Василев, което не е оспорено и от ответника по първоинстанционното дело, се установява, че през спорния период предприятието, в което е работил Димитров, е извършило значителна строителна дейност, изразяваща се в строителство на инженерна инфраструктура - канализация, водопроводи, тръбопроводи, електропроводи, пътища и инженерни съоръжения, благоустрояване, ремонт и поддържане на сгради, благоустройствени и комунални фондове, строителни услуги на граждани и жилищно - строителни кооперации. В цитираното доказателство, стр. 121, 122 и 123 от делото, са отразени обектите, на които е работено, видовете строителни работи, стойността на СМР и печалбите от строителство. В икономическата експертиза е посочено, че данните са извлечени от Териториален държавен архив, гр. Габрово и съхраняващите се в "Благоустрояване" ЕООД проектосметни документации и договори за строителство. Предвид изложените в заключението на вещото лице обстоятелства, както и обясненията му в съдебното заседание, състояло се на 17.09.2013 г., съдът обосновано е направил изводите, че приходите от дейността на дружеството са основно от строително-монтажна дейност, която се е отчитала в отрасъл "Строителство". Освен това, в цитираното съдебно заседание, въз основа на прегледаната документация, експертът е заявил, че основната дейност на дружеството е строителство. Това е същественото за спора, с оглед заеманата от Димитров длъжност, а не общо формулирания предмет на дейност на дружеството. Вещото лице също така сочи, че за своя труд, кандидатстващия за пенсия е получавал допълнителни възнаграждения по код 117 - вредни условия на труд, безплатна храна и др. След преценка на доказателствата в тяхната съвкупност, съдът правилно е приел, че труда на жалбоподателя като "машинист на булдозер" попада в записа на т. 26, предложение трето ПКТП (отм.) - машинисти на всички видове строителни и пътни машини. Предвид така цитирания запис на нормата, съображенията на административния орган, които са в смисъл, че през зимните периоди Димитров е участвал в почистване на снега, са правно ирелевантни, тъй като в такива случаи булдозерите действат като пътни машини. В заключението на вещото лице се съдържат констатации, че при признаване на положения труд за процесния период като такъв от втора категория, лицето има право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като 8 години, 0 месеца и 28 дни от втора категория, превърнати в трета категория са 10 години, 1 месец и 5 дни, а общият осигурителен стаж става общо 40 години, 1 месец и 15 дни. Цитираните от касационния жалбоподател решения на Върховния административен съд не налагат различни изводи по този казус, тъй като се отнасят до други длъжности и при различна фактическа обстановка. Стигайки до извода за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, отменяйки го и връщайки преписката на административния орган за ново произнасяне, при спазване на указанията, Административен съд - гр. Габрово е постановил правилно решение, което по изложените в тези мотиви съображения се оставя в сила. Разноски по делото не се присъждат, тъй като касационната жалба е неоснователна, а ответникът не е взел отношение по нея, не е направил и поискал такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,