Решение № 7339 от 12.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11519/2019 г.

ВАСII отделение12.06.2020 г.докладчик Стефка Кемалова

Диспозитив

ОБЕЗСИЛВА Решение № 1438/27.06.2019 г., постановено по административно дело № 3210/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив, в частта, с която е отхвърлена жалбата на А. Бройер за обявяване нищожността на Заповед № РД-05-188/14.05.2010 г. на Кмета на Община Хисаря и ПРЕКРАТЯВА производството по делото, в тази част. ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1438/27.06.2019 г., постановено по административно дело № 3210/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив, в останалата част. ОСЪЖДА А. Бройер, ЕГН: [ЕГН], да заплати в полза на "Би – Къмпани" ООД, ЕИК: 160002722, съдебно-деловодни разноски в размер на 1000 лева. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 7339 от 12.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11519/2019 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на А. Бройер, подадена чрез адвокат И. Атанасов, против Решение № 1438/27.06.2019 г., постановено по административно дело № 3210/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив, в частта, с която е отхвърлена жалбата й за прогласяване нищожността на Заповед № РД-05-188/14.05.2010 г. на Кмета на Община Хисаря. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, поради което се иска неговата отмяна и обявяване за нищожна на процесната заповед. От страна на А. Бройер е подадена и частна жалба против посоченото по-горе решение, в частта му имаща характер на определение, с което е оставена без разглеждане жалбата й срещу Заповед № РД-05-188/14.05.2010 г. на Кмета на Община Хисаря, в частта, в която е тази заповед е оспорена като незаконосъобразна, и е прекратено производството по делото в тази част. Сочи се необоснованост на възприетия от съда извод за просрочие на жалбата, като се твърди, че заповедта не е била съобщена по надлежния ред. Ответната страна, Кметът на Община Хисаря, оспорва касационната и частната жалба по съображения, съдържащи се в писмен отговор, като моли съдебното решение да бъде оставено в сила. "Би – Къмпани" ООД, чрез адвокат Р. Манолева оспорва двете жалби, като изразява становище за това, че оспорващата няма качеството на "заинтересовано лице" по смисъла на § 1, т. 13 ДР ЗКИР, поради което моли за произнасяне в този смисъл. Постъпил е отговор от Д. Радев, Г. Радева и Н. Проданов, чрез адвокат А. Петров, които поддържат подадените касационна и частна жалба. Останалите ответни страни – П. Венкова, Д. Ангелова, В. Ангелова, М. Радева, А. Радева, В. Радева, Ю. Бекир, В. Банкова, Л. Проданова, не се явяват и не вземат становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната и на частната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита жалбите за процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледани по същество, касационната жалба е основателна, но не по изложените в нея съображения, а частната жалба е неоснователна. Съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, Върховният административен съд е длъжен служебно да следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. С оглед на събраните по делото доказателства и установените посредством тях факти, настоящият съдебен състав, счита, че оспорващата не притежава качеството на заинтересовано лице по смисъла на закона. Предмет на оспорване от нея е Заповед № РД-05-188/14.05.2010 г. на Кмета на Община Хисаря, с която е допълнена предходна негова Заповед № РД-06-484/30.10.2007 г., като е одобрена поправка и допълване на действащия кадастрален план на гр. Хисаря от 2000 г., досежно образуване на нов ПИ с № 5112, заличаване на ПИ № 5133 и промяна в границите на ПИ № 893. Жалбоподателката се легитимира като собственик на ПИ № 892 по кадастралния план на гр. Хисаря. По делото е прието заключение на вещо лице по допусната съдебно-техническа експертиза, което установява следното значимо за спора обстоятелство: Процесната заповед от 2010 г. не променя границата между имота на жалбоподателката – ПИ № 892 и новия имот - ПИ № 5112, тъй като няма разлика в местоположението й, такова каквото е одобрено по силата на заповедта от 2007 г., което е видно от приложените към заключението скици на стр. 272 и стр. 273 от делото. Установено е, че кадастралната граница между двата имота е одобрена по силата на Заповед № РД-06-484/30.10.2007 г., която е била обжалвана пред съда и потвърдена с влязло в сила съдебно Решение № 1194/23.09.2009 г., постановено по административно дело № 2013/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив, в което като заинтересована страна е участвала и А. Бройер, тоест това решение има сила спрямо нея съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1 АПК. Следователно, независимо, че първата разпоредителна част от оспорената заповед отново очертава границата между двата имота, тази граница е била вече определена по силата на предходната заповед от 2007 г., респективно с процесната заповед, поземлен имот № 892 не се засяга по никакъв начин, което обуславя липсата на правен интерес за жалбоподателката да я оспори. Наличието на правен интерес от оспорването е задължително условие за неговата допустимост, дори и в случаите, когато актът се оспорва като нищожен. Оспорващият трябва да е негативно засегнат от последиците, които актът би породил при влизането му в сила, така, че посредством отмяната на акта да се предотврати настъпването на тези последици. Такова засягане в конкретния случай липсва, тъй като отмяната или обявяването за нищожна на заповедта от 2010 г., не би довело до възстановяване на спорната граница, такава каквато е била преди изменението на кадастъра от 2007 г. В този смисъл, жалбоподателката не притежава качеството на "заинтересовано лице" по смисъла на § 1, т. 13 ДР ЗКИР, да оспори Заповед № РД-05-188/14.05.2010 г. на Кмета на Община Хисаря, поради което жалбата й против същата, е била процесуално недопустима. С оглед на горните мотиви, обжалваното решение, в частта, с която е отхвърлена жалбата на А. Бройер срещу Заповед № РД-05-188/14.05.2010 г. на Кмета на Община Хисаря, в частта, с която се иска обявяването й за нищожна, следва да се обезсили, а производството по делото да се прекрати. По същите съображения, решението в останалата част, имащо характер на определение, се явява правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, възникнал по недопустима жалба, подателят й е този, който следва да понесе отговорността за разноски. Такива се дължат в полза на "Би – Къмпани" ООД, за когото е налице хипотезата на чл. 143, ал. 3 АПК, които са в доказан размер на 1000 лева за платено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, състав на Второ отделение,

Цитирани разпоредби

1