Решение № 15200 от 9.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10168/2020 г.
ВАСV отделение09.12.2020 г.докладчик т Анна Димитрова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 433/10.07.2020 г. по адм. дело № 316/2020 г. на Административен съд - Плевен. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 15200 от 9.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10168/2020 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Георгиев, жив. в [населено място], срещу решение № 433/10.07.2020 г. по адм. дело № 316/2020 г. на Административен съд - Плевен, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 3286 з - 1092/13.03.2020 г. на директора на Главна дирекция "Национална полиция" - МВР. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуални представители, че обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано, иска отмяната му, отмяна на заповедта, присъждане на всички разноски по делото. Ответникът по касационна жалба - директорът на Главна дирекция "Национална полиция" (ГДНП) - МВР, не взима становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е установил, че с оспорената заповед на основание чл. 204, т. 3, чл. 194, ал. 2, т. 1 пр. второ и т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13, и чл. 226, ал. 1, т. 8 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение на младши инспектор К. Георгиев - полицай във втори сектор "Патрулно - постова дейност и масови мероприятия" в Зонално жандармерийско управление - Плевен към дирекция "Жандармерия" при ГДНП - МВР, считано от датата на връчване на заповедта. Наказанието е наложено за това, че 21.08.2019 г., около 08. 15 ч., в гр. Плевен, на ул. "Преслав" № 1 К. Георгиев, поради неуредени финансови взаимоотношения участва в скандал с последвало сбиване с Б. Лачев от [населено място], при което след отпадане на необходимостта от самозащита, Георгиев нанася удари на Лачев в седалищната област и лицето и след откарването на Лачев в болница е констатирана фрактура на орбитата в ляво, фрактура на носни кости и травматичен хематом в ляв максиларен синус, докато издаденото впоследствие медицинско свидетелство на Георгиев е за кръвонасядане на мишницата на лявата ръка. АС е изложил мотиви, че заповедта е издадена от компетентен по смисъла на чл. 204, т. 3 от ЗМВР орган, в изискуемата от закона форма, съдържа необходимите реквизити, не са допуснати съществени административно - процесуални нарушения при издаването. АС е изложил мотиви, че с поведението си Георгиев е нарушил изброените в заповедта правила за етично поведение - а именно т. 15, т. 19, т. 20, т. 21 и т. 93 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, като случаят е станал достояние на граждани, полицейски служители и медицински лица и престижът на МВР е бил уронен, поради което квалификацията на деянието като дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР е правилна и правилно му е наложено наказанието, предвидено за подобно нарушение. Съдът е изложил и мотиви, че процесната заповед е издадена изцяло съобразно закона и търсеният възпитателен и превантивен ефект. Решението е правилно. Неоснователни и неотносими към мотивите на съда са доводите в касационнната жалба, че Георгиев е наказан заради привличането му като обвиняем по нчхд. Нито в съдебното решение, нито в мотивите на заповедта е обсъждан този факт. Нещо повече - дисциплинарната и наказателната отговорност са независими една от друга и дори когато една деяние едновременно е осъществило състав на престъпление и дисциплинарно нарушение, дисциплинарно - наказващият орган е длъжен да проведе дисциплинарно производство, да събере доказателства и да направи самостоятелни правни изводи относно квалификацията на деянието като дисциплинарно нарушение, което е направено в случая. Предвид изложеното неоснователни са и доводите за евентуален преюдициален характер на наказателното производство. Твърденията на касатора, че със заповедта неправилно не са наложени две наказания, вместо наложеното едно, не сочи на порок на решението на АС, който изрично е обсъдил едно деяние и едно дисциплинарно нарушение, а освен това подобно оплакване е и във вреда на касатора и не следва да бъде коментирано предвид общия правен принцип, забраняващ утежняване на положението на обжалвалия съдебно решение. Неоснователни са и твърденията за необоснована преценка на съда относно запознаването на Георгиев с материалите по дисциплинарното производство и липсата на съществено административно - процесуално нарушение. С покана от 17.02.2020 г. ( л. 52) същият е бил поканен да се запознае със становището по дисциплинарното производство и да представи писмени обяснения и Георгиев е написал върху поканата, че не желае да дава допълнителни обяснения и сведения. Обобщената справка ( л. 192 -198) е подписана от Георгиев с дата на връчване 10.12.2019 г. Предвид изложеното обоснован е изводът на АС за спазване от страна на дисциплинарно - наказващият орган на чл. 207, ал. 7 ЗМВР. В касационната жалба не са развити доводите по съответствието на решението на АС с материалния закон, но при задължителната служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК настоящият съдебен състав намира, че материалното право е приложено правилно от АС, като настоящият съдебен състав споделя всички изложени от АС доводи и съгласно чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК същите не следва да бъдат повтаряни. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,
Цитирани разпоредби
4- чл. 204, т. 3 ЗМВР
- чл. 226, ал. 1 ЗМВР
- чл. 194, ал. 2
- чл. 197, ал. 1