Решение № 7318 от 12.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7550/2015 г.

Решение № 7318 от 12.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7550/2015 г., II о., докладчик председателят Светлана Йонкова С решение от 17.12.2014 г. по адм. д. № 5766/2014 г. Административен съд С. - град е отхвърлил жалбата на "Б. К." ООД срещу заповед № РД-09-50-206/21.03.2014 г. на главния архитект на Столична община. Решението се обжалва с касационна жалба от "Б. К. ООД. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено като постановено при допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответниците по касационната жалба В. А. С. и М. А. С. я оспорват. Останалите ответници не са взели становище. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд обсъди касационните основания и установи следното: По заявление на жалбоподателя "Б. К. " ООД за изменение на плана за регулация, плана за застрояване и работен устройствен план на УПИ III - 825,828,829 от кв. 1027 по плана на С. е постановен отказ от главния архитект на Столична община, предмет на оспорване пред Административен съд С. - град. А. орган е приел, че исканото изменение на плана за регулация на основание § 8, ал. 2, т. 3 ДР ЗУТ е незаконосъобразно, тъй като урегулираният поземлен имот е съсобствен на дружеството жалбоподател и ответниците Соколови в идеални части. Липсва съгласие на Соколови както за изменение на регулацията, така и за изменение на плана за застрояване и на работния устройствен план за свързано застрояване. Административен съд С. - град е приел отказа за законосъобразен. Приел е, че за изменение на плана за регулация по силата на § 8, ал. 2, т. 3 ЗУТ не е необходимо съгласието на всички собственици. В случая предложеният проект не предвижда изменение на регулацията така, както е предвидено в посочената по-горе разпоредба, а изменение, по силата на което за два от имотите в УПИ III - имот 825 и 828 да се отреди УПИ II I-825,828, а за имот 829 да се отреди УПИ VII - 829. За това е необходимо съгласието на всики собственици. Съдът е приел, че изменението на застроителния план и свързания с него работен устройствен план, предвиждащ свързано застрояване на новообразуваните урегулирани поземлени имоти също може да бъде одобрено само при изричното съгласие на всички съсобственици. При постановяване на решението Административен съд С. - град не е допуснал нарушение на закона. Жалбоподателят "Б. К." ЕООД е поискал със заявление от 08.05.2012 г. изменение на плана за регулация на УПИ - 825,828,829 от кв. 1027 по плана на С. и одобряване на работен устройствен план за застрояване. По указание на административния орган са представили и проект за изменение на застроителния план, тъй като без такъв не може да се одобри РУП с исканото от жалбоподателя свързано застрояване. Съгласно представения от жалбоподателя проект за изменение на ЗП, проект за работен устройствен план и проект за план за регулация, за имоти 825 и 828 се отрежда УПИ III - 825,828 за "офиси и търговия", за имот 829 се отрежда УПИ VII -829. Предвидено е свързано застрояване с плана за застрояване и работния устройствен план. По силата на дворищнорегулационен план, одобрен през м. декември 2001 г. за трите имота - 825,828 и 829 е отреден съсобствен парцел III (по терминологията към момента на одобряване на плана), а по сега действащата такава УПИ III-825,828,829." Частите на съсобствениците са равни съгласно чл. 31 ЗТСУ (отм.). Жалбоподателят "Б. К. " ООД се е легитимирал като собственик на имоти, представляващи пл. номера 825,828, за които е отреден съсобствен УПИ III-825,828,829. О. С. са се легитимирали като собственици на 259/721 идеални части от УПИ III-825,828,829. Дворищнорегулационният план не е приложен. В определения от закона срок съсобствениците не са изравнили частите си в съсобствения урегулиран поземлен имот, поради което отчуждителното действие за изравняването на частите се прекратява. По силата на § 8, ал. 2, т. 3 ДР ЗУТ, след изтичането на сроковете по § 6, ал. 2 и 4, собствениците на съсобствени по регулация урегулирани поземлени имоти могат да поискат вътрешните регулационни линии на техните имоти да бъдат поставени в съотвествие със съществуващите граници на поземлените имоти. По силата на посочената разпоредба един от съсобствениците на УПИ - 825,828,829 може да поиска регулационните граници да бъдат поставени съобразно имотните граници на трите поземлени самостоятелни имота - 825,828,829. Това е така, защото в съсобствения по регулация имот частите на съсобствениците са равни. Административният орган не е бил сезиран с такова искане. С това искане, с което е бил сезиран, законосъобразно е постановил отказ. За да бъдат урегулирани поземлените имоти по проекта на жалбоподателя - за имот 825 и 828 да се отреди УПИ III - 825, 828 и за имот 829 да се отреди УПИ VII - 829 е необходимо съгласието на всички съсобственици на урегулирания поземлен имот. Това е така, тъй като всички съсобственици по силата на регулацията имат равни части. Освен това, ответниците Соколови се легитимират като собственици на иделна част от УПИ III - 825,828,829 или иделна част върху трите имота, за които е отреден съсобствен по силата на плана парцел през 2001 г. Без тяхно съгласие не може да се измени плана за регулация по реда на § 8, ал. 2, т. 3 ДР ЗУТ така, както е поискано от "Б. К." ООД в представения проект за изменение на плана за регулация. Законосъобразно и обосновано е изразеното в мотивите на решението на Административен съд С. - град относно законосъобразния отказ за изменение на ПЗ и на РУП. Съгласно § 8, ал. 5 ДР ЗУТ строителство в имоти по ал. 1 може да се разреши едва след изменение на плана за регулация в една от посочените в § 8, ал. 2 ЗУТ хипотези. В противен случай за изменение на плана за застрояване и за одобряване на работен устройствен план е необходимо да са налице предпоставките за това по чл. 134 ЗУТ, а в случая те не са налице. Решението на Административен съд С. - град е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. "Б. К." ООД следва да бъде осъдено да заплати на В. А. С. разноски по делото за тази инстанция в размер на 650 лв. адвокатски хонорар и на М. А. С. 200 лв. съдебни разноски, представляващи адвокатски хонорар. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд