Решение № 4598 от 2.5.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 7 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба подадена от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" гр. Пловдив срещу решение 513/21.07.2022г., постановено по адм. дело 46/2021г., на Административен съд - Хасково, в частта в която е изменен РА Р-16002620000886-091-001/19.08.2020г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с решение 624/15.12.2020г., на директора на дирекция ОДОП гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта на установените допълнителни задължения за 2016г. и 2017г., като е намален размерът на задълженията по ЗДДФЛ за 2016г. от 3 875.45лв. на 2 560.31лв. и съответната лихва от 1 298.38лв. на 824.27лв. и за 2017г. от 6 943.56лв. на 5 272.05лв. и съответната лихва от 1 624.15лв. на 1 233.17лв. Сочи се, че решението е неправилно като постановено при нарушаване на материалния закон и необосновано касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че за да измени размера на данъчните задължения на РЛ, съдът неправилно се е позовал на представените в съдебната фаза справки от данъчна администрация на Великобритания, независимо че те не са представени в оригинал и с поставен печат от тези служби. Твърди се, че съдът напълно формално е разгледал тези доказателства без да обсъди доводите на приходната администрация, както и неправилно се е опрял на третия вариант, подвариант 3 на заключението на ССЕ. Сочи се, че при ревизията не са събрани безспорни данни за реално получаване на доходи от Великобритания, а освен това те не са и декларирани. Представените справки не представляват официален документ с подпис и печат на издател, за да се ценят като годно доказателство за декларирани и получени доходи. По подробно изложени доводи в касационната жалба моли постановения съдебен акт да бъде отменен, като бъде постановен друг по силата на който да бъде отхвърлена жалбата на лицето срещу оспорената част от ревизионния акт. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът Б. Мазгалова, чрез процесуален представител в писмен отговор, намира подадената касационна жалба за неоснователна. Счита оспореното частично решение за правилно. Моли съда да го остави в сила и претендира разноски по приложен списък на същите. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, намира касационната жалба за допустима и неоснователна. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил ревизионен акт Р-16002620000886-091-001/19.08.2020г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с решение 624/15.12.2020г. на Директор на Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив, с който по отношение на Б. Мазгалова са определени задължения по ЗДДФЛ, ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ за периода 2015г. 2017г. в общ размер на главница от 37 395.75лв. и лихви в размер на 12 790.88лв. Установено е, че РЛ е физическо лице без дейност като ЕТ и е подало ГДД за 2017г. с деклариран доход от 540лв., а така също и е декларирало обстоятелства, че е самоосигуряващо се лице собственик на Азалия 2015 ЕООД. В РА е посочено, че не се приемат представените документи във връзка с твърдени дарения от майката на РЛ, тъй като липсват представени разписки за приемо-предаване на сумите, а така също в договорите за дарения липсвала и нотариална заверка на подписите и сумите не са преведени по банков път. Б. Мазгалова не е представила доказателства, удостоверяващи произхода на декларираните парични средства в брой в началото на ревизирания период 01.01.2015г., вкл. и спестявания от работа в Англия. Прието е, че лицето не е могло да разполага с паричен ресурс в брой, тъй като предоставените средства за които твърди са използвани за извършвани от нея разходи. Ревизиращия екип е приел, че лицето притежава в брой към 01.01.2015г. сума в размер на 5 000лв., а за 2016г. и 2017г. 0.00лв. Декларираните от РЛ приходи и установените постъпления за 2015г., 2016г. и 2017г., вкл. и наличните пари в брой не съответстват на имущественото и състояние в края на годината т.е. извършените разходи превишават получените доходи/приходи със следните суми: за 2015г. 77 789.60лв.; за 2016г. 46 365.40лв. и за 2017г. 73 980.62лв., като основно те са във връзка с направени вноски и преводи към Азалия-2015 ЕООД. Прието е наличие на укрити доходи за които РЛ не е могло да предостави доказателства за произход на средствата, използвани за извършените от него разходи. Прието е, че лицето по този начин извършва трудова дейност за която са били дължими ЗОВ като самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО и ЗЗО. Прието е, че е налице хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Въз основа на събраните в ревизионното производство доказателства са установени следните задължения: за ДДФЛ за 2015г. 7 010.74лв., за 2016г. 3 875.45лв. и за 2017г. 6 943.56лв., със съответните лихви; за ДДО за 2015г. 4 048.92лв., за 2016г. 4 191.38лв. и за 2017г. 627.52лв; Здравно осигуряване за 2015г. 1 987.20лв., за 2016г. 2 057.12лв. и за 2017г. 1 198.40лв.; за Универсален фонд за 2015г. 1 242.42лв., за 2016г. 1 285.70лв. и за 2017г. 797.15лв., със съответните лихви за забава. В съдебната фаза на обжалване на процесния РА е назначена ССЕ, даваща различни варианти на дължимите данъци, с оглед установяване реалността на паричните постъпления и разходите на РЛ за всеки един от ревизираните периоди. Пред съда са допуснати и гласни доказателства свидетелските показания на С. Христозов, Д. Христозов и З. Андреева. Първият свидетел с който РЛ живее на семейни начала дава показания, че в периода 205г. до 2015г. е работил в Англия заедно с Б. Мазгалова и, че за този период двамата са спестили около 150 000лв., която сума е вложена в реставрацията на семеен хотел Лондон в гр. Свиленград, собственост на Азалия 2015 ЕООД, както и, че е участвал в възприетите от данъчните разходи, тъй като с РЛ съжителстват и имат три деца. Свидетеля Д. Христозов твърди, че РЛ е собственик на Азалия 2015 ЕООД, което дружество притежава хотел Лондон и резиденция Биляна в гр. Свиленград, като те са изградени съвместно между Мазгалова и брат му свид. С. Христозов. З. Андреева майка на РЛ сочи, че от 2012г. работи във Великобритания, като е спестявала пари, които е дарявала на дъщеря си; сочи, че е направила дарение през 2014г. в размер на 9 500 паунда, през януари 2015г. в размер на 9 000 паунда и през актомври 2015г. в размер на 8 000 паунда. Първоинстанционния съд е приел, че по отношение на РЛ са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК и ревизията правилно е протекла по особения ред, както и, че на основание чл. 124 от ДОПК жалбоподателката разполага с правната възможност да обори констатациите в РА. Прието е, че Рл не е успяла да проведе пълно и главно доказване на факта, че началното и салдо към 01.01.2015г. е в размер на 43 800лв., като съдът е приел, че това салдо е заложеното от ревизиращия орган в размер на 5 000лв. Прието е, че представените справки за парични постъпления касаещи С. Христозов удостоверяват само и единствено, че те са получени от него но не и фактическото им прехвърляне в патримониума на РЛ, а така също и тяхното разходване за направени от него разходи за ревизирания период, като те не са включени в паричния поток на РЛ. По същите съображения съдът не е кредитирал и свидетелските показания на З. Андреева по отношение предоставине от нея дарени суми, тъй като не са представени писмени доказателства за налични трудови правоотношения на лицето във Великобритания, както и какъв е размера на получаваните от нея доходи. Представените в тази връзка договори за дарение и разписки за предаване на сумите е прието, че са съставени за целите на производството, тъй като при договора за дарение се изисква доказване на факта на предаване на сумата, което е във връзка с разполагането на последната у дарителя, което именно не е установено по безспорен начин. За да измени РА в частта за определени задължения по ЗДДФЛ, съдът се е позовал на направените в ССЕ изчисления по третия вариант, подвариант 3, като е взет предвид дохода на РЛ по представените извлечения от Обединеното Кралство за 2017г., както следва: за 2015г. размер на данъка от 7 10.74лв. и лихва в размер на 3 057.83лв.; за 2016г. размер на данъка от 2 460.31лв. и лихва за забава в размер на 824.27лв. и за 2017г. размер на данъка от 5 272.05лв. и лихва за забава в размер на 1 233.17лв. Изменението на РА е за задълженията по ЗДДФЛ за 2016г. и 2017г., с оглед заключението на ССЕ. В частта за определени на РЛ задължения по КСО и ЗЗО РА е отменен, като несъобразен с материалния закон и предвид тълкувателно решение 2/2022г., постановено по тълкувателно дело 8/2020г. на ВАС. Решението в оспорената му част е неправилно. Следва да се уточни, че предмет на касационната жалба е само и единствено решението на АС Хасково в частта в която е изменен процесния РА, като са намалени определените с него задължения по ЗДДФЛ за 2016г. и 2017г., а в останалата част решението на съда е влязло в сила, като необжалвано. Настоящият касационен състав счита за доказано наличието на предпоставките за провеждане на ревизията по реда на чл. 122 и следващите от ДОПК, а именно декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице, не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. Изводите на първоинстанционния съд обаче за наличие на представени доказателства от страна на РЛ, оказващи влияние върху определените данъчни задължения за 2016г. и 2017г. в насока намаление, с оглед и заключението на ССЕ, в третия и вариант, подвариант 3 са неправилни. Съдът е приел за доказани налични парични средства у Б. Мазгалова, като такива получени при положен труд във Великобритания с оглед на представените справки от данъчната администрация на Обединеното кралство. Споделят се доводите на данъчната администрация, че тези справки нямат характер на официални документи, тъй като не е ясно от кого са издадени, поради липса на подпис и печат т.е. при наличие на оспорване от страна на данъчния орган е следвало РЛ да докаже истиността на представените документи, което не е сторено по съответния ред залегнал в АПК респек. ГПК. Представеното писмо, в с.з. от 16.11.2021г., с наличен баркод, който удостоверявал според процесуалния представител на жалбоподателката уникалността на справките не води до друг извод. На второ място дори да се приеме, че тези справки имат доказателствена стойност относно получени трудови доходи от РЛ и лицето с което сформират едно общо домакинство, не доказват по безспорен начин наличието на съответните доходи в началото на всеки един от ревизираните периоди. Липсват доказателства относно извършваните разходи на РЛ в чужбина, доказателства за прехвърляне на тези парични суми от Великобритания в България, вкл. и за превалутирането им т.е. не е установено реално с какви парични суми РЛ е можело да разполага, от тези получени като трудово възнаграждение във Великобритания. Като не анализирал в цялост събраните по делото доказателства във връзка с представените справки, съдът не е установил правилно фактите, а от там е извел и неправилни изводи за наличие на парични постъпления у РЛ, водещи до частична отмяна на оспорения РА за задължения по ЗДДФЛ за 2016г. и 2017г. Предвид горното, следва решението на АС Хасково в оспорената част да се отмени, като по същество на спора се отхвърли жалбата на РЛ в тази част на оспорения РА. При този изход на спора се следват и съответните разноски в полза на касатора за юрисконсултско възнаграждение в размер на по 695.17лв. за всяка една от инстанциите и 31.62лв. за платената д.т. по жалбата. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,