Решение № 11537 от 17.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6793/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК /. Образувано е по касационната жалба, подадена от Х. А. У., гражданин на Сирия, чрез адв. А. Недев, срещу решение 5202/20.05.2025 г., постановено по адм. дело 1030/2025 г. по описа на Административен съд - Хасково. Релевирани са доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, като постановен в противоречие с приложимия материален закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост касационни основания по чл. 209 т. 3 от АПК, по които се претендира отмяната му. Сочи, че решението на съда не е обосновано с приложимите международни норми. Не били обсъдени и анализирани всички факти и обстоятелства, които са от съществено значение за преценка на необходимостта от предоставяне на търсената закрила. Счита, че съдът неправилно е обосновал решението си въз основа на необективни и неактуални справки, изготвени от административния орган, издал оспорения акт. Не била съобразена действителната ситуация в Сирия. Иска се отмяна на решението на съда и постановяване на друго, с което жалбата да бъде уважена, алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Хасково. Ответникът - председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ/, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна касационна прокуратура, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от участник в първоинстанционното производство, срещу подлежащ на оспорване, неблагоприятен за него акт и в сроковете по АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Х. А. У., гражданин на Сирия, против Решение 2800/31.03.2025г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ на чужденеца е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. В резултат съвкупната преценка на данните от приобщените пред първата инстанция доказателства, в това число административната преписка по издаване на оспорения акт, съдът е установил релевантната за правния спор фактическа обстановка, като същата е подробно и вярно описана в мотивите на оспорения съдебен акт. В хода на съдебното дирене е безспорно установено, че производството пред административния орган е образувано по молба на Х. А. У. от 21.10.2024 г., с която е поискал международна закрила в Република България. На 21.10.2024г. в присъствието на преводач на лицето са били предоставени указания относно реда за подаване на молба за международна закрила, за процедурата която ще се следва и, за правата и задълженията на чужденец, подал молба за закрила в Р България. На същата дата е бил поканен за провеждане на интервю на 01.12.2024г. На 27.01.2025г. е съставен констативен протокол, с който лицето е предупредено за непристойно поведение и груб език, с което накърнил честа и достойнството на служител на ДАБ. От проведеното на 20.02.2025г. интервю е установено, че У. е роден в [населено място] до Тал Аран, обл.Халеб, където е живял до 2018г.Преместил се в Ливан, но после се завърнал в родното си село в Сирия. Живял в лагер до гр.Азаз. В средата на месец октомври 2024г. напуснал Сирия и преминал нелегално в Турция. Останал там около десет дни и на 21.10.2024г. нелегално влязъл на територията на Р България. След като се предал в полицията бил настанен в лагер в гр.Харманли. Неженен, като родителите, един брат и сестра му живеят до момента в [населено място] до Тал Аран, обл.Халеб, Сирия. Имал брат в Нидерландия и и в Швейцария. В интервюто У. е заявил, че той и семейството му не са били засегнати от войната, не бил арестуван и осъждан. Не е заявил наличието на проблеми заради етническа или религиозна принадлежност, не членува в религиозна организация, в политическа партия или въоръжена групировка. Не е имал проблеми с официалните власти в страната. След получаване на призовка за постъпване в армията, през 2023г. се преместил да живее в лагер в гр.Азаз. Не сочи той или семейството му да са били заплашвани, или върху тях да е упражнявано насилие. Заявил е, че В периода 2012-2016 г. са били убити негови братовчеди. Изпитвал страх за живота си при връщане в Сирия въпреки политическите промени след падане на режима на Башар ал-Асад. С Решение 2800/31.03.2025г., Председателят на ДАБ при МС е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Х. А. У.. Административният съд е приел, че актът на председателя на ДАБ е законосъобразен, при което е отхвърлил жалбата на търсещото закрила лице като неоснователна. За да постанови този правен резултат, подробно обсъждайки в мотивите си установените по делото факти /в т.ч. по аргумент от чл. 142, ал. 2 АПК, в контекста на настъпилите след издаване на процесния акт, промени в политическата и обществената обстановка в Сирия вследствие свалянето от власт на президента Башар ал-Асад, административният съд е приел, че решението на председателя на ДАБ е издадено от компетентен орган, в установената форма, без допуснати съществени процесуални нарушения, в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона. В този смисъл е постановен атакувания пред касационната инстанция съдебен акт. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, по изложените в него подробни и законосъобразни мотиви, които като възприети от касационната инстанция, не е нужно да бъдат възпроизвеждани в текста на настоящото решение, с оглед възможността за това, предвидена в чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК. Не са налице сочените в касационната жалба пороци на оспорения съдебен акт, съставляващи отменителни основания от кръга на предвидените в чл. 209, т. 3 АПК, налагащи отмяната му като неправилен. При вярно установени по делото факти, в това число относно личната бежанска история на чужденеца и ситуацията в държавата му на произход, кореспондиращи включително с данните от представените пред касационната инстанция справки относно Сирия вх. МД-02-398/21.07.2025 г. и вх. МД-02-483/10.09.2025 г., административният съд е обосновал законосъобразни изводи за липса на основанията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обуславящи предоставянето на търсената от сирийския гражданин международна закрила. Изводите на съда относно ситуацията в Сирия се основават на официални данни, систематизирани от съответната агенция при Министерски съвет, оторизирана да осъществява събиране, проверка и оценка на информация в тази насока, поради което твърденията в касационната жалба за необоснованост на решението поради несъобразяването му с действителните данни по отношение на тези обстоятелства е неоснователно. Касационният съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, а преди него и на административния орган, за липса на релевантни за производството доказателства, даващи възможност за формулиране на извод за основателност на молбата на лицето за предоставяне на бежански или хуманитарен статут. Правилно административния съд е приел, че историята на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да били основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, а са изтъкнати по-скоро икономически причини за напускане на страната по произход. Притесненията на чужденеца от възможността да бъде преследван в страната си по произход поради неявяване при призоваването му в армията, не са подкрепени с конкретни доказателства или обосновани твърдения в тази насока. Освен това съгласно тълкувателното определение за дезертьори и лица, които се отклоняват от военна служба, дадено в наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от службата на ВКБООН през 1992 г., в глава V, В . Лице, което е дезертирало или избягало от военна служба от неприязън към военната служба или страх от участие в сражение, не е бежанец. Лицето не е било обект на отправяни заплахи от субекти на преследване по смисъла на закона, не е бил съден или осъждан, не е имал проблеми, свързани с етническия си произход или с изповядваната от него религия. Така представената история не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец, поради което крайният извод на първоинстанционния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ е обоснован и правилен. Правилни са и изводите на административния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне в случая на хуманитарен статут, включително предвидени в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, в това число при изследване на критериите, застъпени в решения на Съда на Европейския съюз /СЕС/ от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 и от 30 януари 2014 г. по дело С-285/12, относими към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в/ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Независимо от несъмнено несигурната и усложнена обстановка в Сирия, съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки относно ситуацията в тази държава, действително не налага извод за безогледно насилие в държавата на произход по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, което би поставило чужденеца в реална опасност да претърпи тежка заплаха срещу живота или личността си единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение. Неоснователно е и твърдението в касационната жалба, че справките за ситуацията в Сирия, на които се е позовал съда са необективни и неактуални. Представените актуални справки са изготвени от дирекция "Международна дейност" на ДАБ в съответствие с Методологията на Агенцията на Европейския съюз в областта на убежището и са съставени изцяло на базата на внимателен преглед на публично достъпни външни източници на информация. Както по-горе беше описано, именно тези справки имат характера на официални писмени документи в производството по ЗУБ и удостоверяват, че компетентният орган е извършил проверка и е установил определени факти, отразени в документите. Справките се изготвят в кръга на правомощията на агенцията и следва да се даде приоритет на доказателствената им тежест, в случай че съдържанието им не се опровергава от други източници, какъвто е настоящият случай. По посочените съображения и споделените мотиви на първоинстанционния съд, към които препраща, настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното решение, като правилно и при липсата на установени други негови пороци от кръга на предвидените в чл. 209 АПК, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,