Решение № 13491 от 12.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7577/2016 г.

Решение № 13491 от 12.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7577/2016 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "А. Б. М. - П." ЕООД, представлявано от управителя М. Д., против решение № 3528 от 25.05.2016 г., постановено по адм. дело № 11462/2015 г. по описа на Административен съд С. - град. И. се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави се искане за неговата отмяна. Ответникът- директорът на дирекция "Общински строителен контрол" при СО, в писмен отговор и чрез юрк. Г. като процесуален представител в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу неблагоприятен за нея съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на "А. Б. М. - П." ЕООД против заповед № РД-18-185/17.11.2015 г. на директора на дирекция "Общински и строителен контрол" при СО, с която на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1, предл. първо, ал. 3, ал. 6 и ал. 7 във вр. чл. 57 ЗУТ и Наредбата за преместваеми обекти, за рекламните, информационни и монументално-декоративни елементи и за рекламната дейност на Столична община (НПОРИМДЕРДТСО) на дружеството е разпоредено да премахне поставените незаконосъобразно без разрешение 5 бр. рекламни елементи, тип рекламни касети, конзолно окачени към стълбове на "У. о." ЕАД, находящи се в гр. С., с описано местоположение по приложената схема на констативния протокол. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма съгласно чл. 59, ал. 2 АПК и съдържа необходимите реквизити, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие на материалния закон. Обосновал е извод, че собственикът на рекламните елементи не разполага с изискуемото разрешение за поставянето им. Решението е правилно. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от събраните по делото доказателства, вкл. от заключението на съдебно-техническата експертиза, неоспорено от страните. Въз основа на тях съдът е изградил законосъобразни и обосновани правни изводи. Съгласно чл. 57, ал. 1 ЗУТ върху недвижими имоти могат да се поставят рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи въз основа на разрешение за поставяне, издадено по ред, установен с наредба на общинския съвет. Разпоредбата на чл. 57а, ал. 1, т. 1, предл. 1 ЗУТ предвижда, че обектите по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 се премахват, когато са поставени без разрешение. Безспорно е установено, че разпоредените за премахване обекти са "рекламни елементи" по смисъла на § 5, т. 81 ДР ЗУТ. Рекламен елемент е преместваем обект със самостоятелна или полусамостоятелна конструкция, който се закрепва временно върху терен, сграда или друг обект, при необходимост и с фундамент, който служи за извършване на реклама. Законосъобразно и обосновано Административен съд С. - град е приел, че рекламните елементи, предмет на оспорената заповед, са поставени без разрешение. Установено е, че приетите по делото 5 бр. разрешения за монтаж от 1998 г., 1999 г. и 2000 г. не се отнасят до процесните рекламни елементи. От това следва, че същите са изградени без разрешения за поставянето им. Правилно съдът е приел, че дори да са относими към тях, то срокът им на действие към момента на издаване на оспорената заповед е изтекъл. Съгласно приложимата по време на действие на тези разрешения за монтаж Наредба от 2007 г., отменена, действащите към момента на влизането й в сила разрешения за поставяне, издадени без определен срок, се смятат за издадени за максимално допустимия срок по тази наредба - § 87, ал. 1 ПЗР. Съгласно чл. 20, ал. 1 на Наредбата от 2007 г. максималният срок за разрешенията за поставяне на рекламни елементи е 5 години от датата на влизането й в сила - 20.12.2007 г. и е изтекъл на 20.12.2012 г. Законосъобразно е заключението на съда, че в случая е неприложима нормата на § 5, ал. 3 ПЗР от сега действащата НПОРИМДЕРДТСО, приета с решение на СОС от 6.11.2014 г., изм. и допълнена с решение от 23.07.2015 г. Съгласно цитираната разпоредба действащите към момента на влизане в сила на тази наредба разрешения за поставяне, издадени без определен срок, се смятат за издадени за максимално определения срок по тази наредба. Максимално допустимият срок съгласно чл. 30, ал. 1 от Наредбата е десет години. Най - късно издаденото разрешение за рекламни обекти на дружеството е от 2000 г. и срокът по наредбата е изтекъл към 2010 г. Разпоредбата на § 5, ал. 3 ПЗР от Наредбата касае хипотезите на действащи към момента на влизането й в сила разрешения за поставяне, каквито по отношение на процесните рекламни елементи липсват. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че посоченият максимален срок на действие на разрешението за поставяне на рекламни елементи следва да се изчислява от датата на последното споразумение между дружеството и Столична община. Този довод е в противоречие с посочените разпоредби на подзаконовия нормативен акт. Освен това договора за наем и споразуменията между касационния жалбоподател и Столична община не са относими към административноправния спор, защото установяват съществуващи между тях облигационни отношения. Аргументите във връзка с приетото решение № 650 от 20.12.2012 г. на Столичния общински съвет също са неоснователни. Това решение касае действието на споразуменията и размерът на обезщетенията. Договорните отношения между страните не могат да заместят предвидената в ЗУТ процедура и издаването на разрешение, необходимо за поставянето на рекламни елементи. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за "търпимост" на разпоредените за премахване обекти. Такава не е уредена в Закона за устройство на територията по отношение на преместваемите обекти. Без правно значение е и подаденото от дружеството искане за издаване на ново разрешение за поставяне на рекламните елементи, след като такова липсва към датата на постановяване на оспорената заповед. Демонтирането на част от преместваемите обекти е неотносимо към законосъобразността на административния акт, а е свързано с неговото изпълнение. По тези съображения и при извършената по чл. 218, ал. 2 АПК проверка настоящият състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените касационни основания за отмяната му, поради което съдебният акт следва да се остави в сила. Предвид изхода на делото и при своевременно заявената претенция от ответника за присъждане на разноски, касационният жалбоподател дължи юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 600 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,