Решение № 13565 от 14.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 144/2015 г.

Решение № 13565 от 14.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 144/2015 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Източнобеломорски район /БДУВИР/ с център Пловдив против решение № 2607 от 27.11.2014 г. по адм. дело № 3459/2013 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменено негово решение № РР-1751/25.07.2013 г. и делото му е върнато като преписка за ново произнасяне съгласно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като се иска отмяната му. Ответникът по жалбата, Георги Николов Бойков, в качеството му на ЕТ "Георги Бойков" гр. Асеновград, чрез пълномощника си по делото взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима. Производството по делото пред Административен съд Пловдив се е развило по жалбата на Георги Николов Бойков, в качеството му на ЕТ "Георги Бойков" гр. Асеновград срещу решение № РР-1751/25.07.2013 г. на директора на БДУВИР с център Пловдив, с което е отказано изменение на разрешително за водоползване № 0858/22.04.2002 г., последно изменено с решение № 553/03.02.2009 г., в частта "Срок за завършване на строителството". Прието е от административния орган, че искането за изменение на разрешителното, отправено до него, следва да бъде преценено съгласно изискването на § 146, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на Закона за водите /ДВ, бр. 61 от 2010 г./ при която преценка е приел за установено, че инвестиционното намерение попада в обхвата на забраните по чл. 118ж, т. 4 и т. 5 от Закона за водите /ЗВ/, поради което и не следва да бъде удовлетворено. С обжалваното решение административният съд е приел, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган но при неправилно приложение на закона. Изведен е извод, че незаконосъобразно е отказано исканото от търговеца изменение на издаденото му разрешително за водоползване, тъй като не са налице изведените от директора на БДУВИР с център Пловдив законови забрани, свързани с мястото на водоползването и водния обект, като попадащи в защитена зона, както и тези, произтичащи от одобрения План за управление на речните басейни в Източнобеломорски район. Решението на съда е валидно и допустимо, но неправилно, при наличие на въведените от касатора касационни основания, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. При разглеждане на делото от административния съд не са допуснати сочените в касационната жалба нарушения на съдопроизводствените правила. Процесуалните права на жалбоподателя не са препятствани и ограничени по никакъв начин в съдебното производство. ЕТ "Георги Бойков", гр. Асеновград е титуляр на разрешително за водоползване № 0858/22.04.2002 г., последно изменено с решение № 553/03.02.2009 г. С него е разрешено водоползване от воден обект река Чепеларска, ляв приток на река Марица, с цел "производство на електроенергия посредством МВЕЦ "Асеница - 3" и място на водоползването същата МВЕЦ. Изменение на разрешителното може да се извършва служебно от органа по чл. 52, ал. 1 от ЗВ или по молба на лицето, в полза на което е предоставено, съгласно чл. 72, ал. 1 от ЗВ. В случая административното производство се е развило по искане на лицето, в полза на което е предоставено разрешителното, като компетентен орган по чл. 52, ал. 1, т. 4 от ЗВ е директора на БДУВИР с център Пловдив. Искането, подадено от ЕТ "Георги Бойков", гр. Асеновград е за изменение на издаденото му разрешително за водоползване от повърхностен воден обект в частта "Срок за завършване на строителството". Правилно е прието от компетентния административен орган, че следва да приложи разпоредбата на § 146, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на Закона за водите /ДВ, бр. 61 от 2010 г./, която вменява задължение всички издадени до влизането в сила на този закон разрешителни, освен посочените в ал. 1, да се приведат в съответствие с изискванията му при първото им изменение или продължаване. Издаденото на едноличния търговец разрешително не е сред посочените в ал. 1 и искането за изменението му е първо след ЗИДЗВ - ДВ, бр. 61 от 2010 г., с който са въведени изискванията на чл. 118ж, т. 4 и 5 от ЗВ, на които от правна страна се основава оспореният пред съда отказ на директора на БДУВИР с център Пловдив. Съгласно разпоредбата на чл. 118ж, ал. 1, т. 5 от ЗВ не се разрешава водовземане от повърхностни води за производство на електроенергия, когато са въведени ограничения и забрани в плана за управление на речните басейни, свързани с постигане на целите по чл. 156а. План за управление на речните басейни в Източнобеломорски район е утвърден със заповед № РД 292 от 22.03.2010 г. на министъра на околната среда и водите. Необоснован е извода в обжалваното решение за неприложимостта на този план към конкретно отправеното до административния орган искане, при приетото от съда, че разрешението за водоползване, чието изменение се желае, действително попада в Приложение № 7 към плана, но това приложение е отменено с влязло в сила решение на съд. С решение № 11154/29.07.2013 г. по адм. д. № 511/2013 г. по описа на Върховния административен съд, заповед № РД 292 от 22.03.2010 г. на министъра на околната среда и водите е отменена в частта и, с която Плана за управление на речните басейни за територията на Басейнова дирекция за управление на водите "Източнобеломорски район" въвежда забрана за изграждане на МВЕЦ във водните тела, в които попадат инвестиционните намерения на дружествата жалбоподатели по делото, сред които не е ответника по касация по настоящето дело. Отмяната касае забраната и ограниченията за изграждане на МВЕЦ по Приложение № M7 - 15 - Забрани и режими, свързани със зоните за защита на водите по чл. 119, а, ал. 1, т. 5. от Закона за водите - от Приложения раздел 7 от плана. С решение № 17388/20.12.2013 г., по същото дело, е допълнено решението от 29.07.2013 г., като е прието след думите "а именно" да се запише: "Забрани и ограничения за изграждане на МВЕЦ, съдържащи се в раздел 7 и Приложенията към него от План за управление на речните басейни за територията на Басейнова дирекция за управление на водите "Източнобеломорски район"- Програма от мерки". Установено е по делото, че инвестиционното предложение на ответника по касация попада в Приложение № 7-3 към раздел 7 от ПУРБИБР, като с решението на съда, и след допълването му, не е отпаднала забраната за изграждане на МВЕЦ "Асеница - 3", производството на електроенергия от която е цел на издаденото му разрешение за водоползване. От съдържанието на посочените съдебни решения не следва този извод. Инвестиционното предложение на ЕТ "Георги Бойков" гр. Асеновград попада в повърхностно водно тяло BG3MA500R104 - "р. Чепеларска от р. Юговска до гр. Асеновград и р. Луковица", за което водно тяло не са налице инвестиционни намерения на жалбоподателите по адм. д. № 511/2013 г. по описа на ВАС. Изрично в диспозитива на решението по делото, на което се основава ответника по касационната жалба е записано, че заповед № РД 292/22.03.2010 г. на министъра на околната среда и водите, с която е утвърден Плана за управление на речните басейни за територията на Басейнова дирекция за управление на водите "Източнобеломорски район" се отменя в частта, с която този план въвежда забрана за изграждане на МВЕЦ във водните тела, в които попадат инвестиционните намерения на дружествата, по чиито жалби е образувано производството по делото, с оглед възприетия правен интерес от оспорване. Следователно частичната отмяна на заповед № РД 292 от 22.03.2010 г. на министъра на околната среда и водите не се разпростира за водния обект, в който попада инвестиционното намерение на ЕТ "Георги Бойков", като противен извод не следва и от решението на съда в производството по чл. 176 от АПК, тъй като с него е извършено допълване след думите "а именно" и не касае останалата част от диспозитива на първоначалното решение. При това положение правилно е прието в обжалвания пред съда административен акт, че са налице предпоставките на чл. 118ж, ал. 1, т. 4 от ЗВ, въвеждащ забрана за водовземане от повърхностни води за производство на електроенергия тогава, когато са въведени ограничения и забрани в плана за управление на речните басейни, свързани с целите по чл. 156а от с. з. Мерките и сроковете за постигане на целите се определят именно с плановете за управление на речните басейни - чл. 156а, ал. 2 от ЗВ. В случая въведената с плана мярка за водното тяло, в което попада инвестиционното намерение на ответника по касация е: "Забрана за изграждане и влизане в редовна експлоатация на ВЕЦ, които нямат издадено разрешение за строеж по ЗУТ към датата на утвърждаване на ПУРБ". Установява се от доказателствата по делото, че на ЕТ "Георги Бойков" не е издадено разрешение за строеж на МВЕЦ и до момента. Съгласно разпоредбата на чл. 118ж, ал. 1, т. 4 от ЗВ /редакция към момента на издаване на оспорения административен акт - ДВ, бр. 61 2010 г./ не се разрешава водовземане от повърхностни води за производство на електроенергия, когато тази част от реката попада в зони за защита по чл. 119а, ал. 1, т. 5, обявени за опазване на местообитания и биологични видове. Тази законова забрана е приложима в случая, както е приел и административния орган в обжалваното пред съда негово решение. Съгласно чл. 119а, ал. 1, т. 5 от ЗВ / редакция към издаване на акта - ДВ, бр. 65 2006 г./ зони за защита на водите са и защитените територии и зони, обявени за опазване на местообитания и биологични видове, в които поддържането или подобряването на състоянието на водата е важен фактор за тяхното опазване. Установено е по делото, че инвестиционното намерение на ЕТ "Георги Бойков" попада в Защитена зона с код BG0001031 "Родопи - Средни" в която зона е мястото на водоползване по издаденото му разрешително за водоползване, от водния обект река Чепеларска. Неправилно е прието в обжалваното решение, че след като за тази защитена зона не е издадена заповед по чл. 12, ал. 6 от Закона за биологичното разнообразие /ЗБР/ от министъра на околната среда и водите, е неприложима нормата на чл. 118ж, ал. 1, т. 4 от ЗВ, инвестиционното предложение не попада в зона за защита. С т. 1 от Решение № 661 на МС от 16.10.2007 г., на основание чл. 10, ал. 4 от ЗБР е приет Списък на защитените зони за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна съгласно приложение. В това приложение е включена и защитена зона с код BG0001031 "Родопи -Средни" с обща площ 155 107.68 ха и територия със същия размер. Не е налице възприетата от първоинстанционния съд невъзможност да се докаже дали инвестиционното намерение на ответника по касация попада в така определената територия, поради липса на заповед по чл. 12, ал. 6 от ЗБР. Списъкът на защитените зони, одобрен от Министерски съвет се основава на постъпилата документация по чл. 8, ал. 1 от ЗБР, която, според разпоредбата на т. 5 от чл. 8, ал. 1 включва и картен материал и координатен регистър на защитената зона. Съгласно т. 4 на Решение № 661/2007 г. на МС окончателните площи на защитените зони се определят в заповедите им за обявяване след предоставяне от министерството на земеделието и продоволствието и от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (Агенцията по геодезия, картография и кадастър) на опис на имотите с техните площи и координатен регистър на границите на защитените зони, като в границите на защитените зони се включват цели имоти с изключение на водни обекти, пътища и имоти от държавния горски фонд и държавния поземлен фонд. Със заповедта по чл. 12, ал. 6 от ЗБР се определя окончателната площ, включваща и опис на имотите в нея при въведено задължение за включване на цели имоти в защитената зона. Съответно при неиздадена заповед територията на зоната е тази, определена в решението на МС, основана на координатен регистър на границите на защитената зона. Че инвестиционното предложение на ЕТ "Георги Бойков" попада в границите на определената с решението на МС защитена зона е установено по делото и от заключението на назначената по делото експертиза на вещото лице Кумчева. Самата защитена зона фигурира под № 36 в приложение № 3-1 към Плана за управление на речните басейни за територията на Басейнова дирекция за управление на водите "Източнобеломорски район", а именно Списък на зоните за защита на водите в ИБР, които са защитени по Директивата за хабитатите. Следователно в случая е налице и забраната по чл. 118ж, ал. 1, т. 5 от ЗВ за изменение на издаденото разрешение за водоползване от повърхностен обект. Вярно е твърдяното от ответника по жалбата, че включването на срок на изпълнение на строителството в разрешителното за водоползване не е сред задължителното му законово съдържание по чл. 56, ал. 1 от ЗВ. Такъв срок обаче е определен в това, с което му е разрешено водоползване и този срок е пряко обвързан с крайния срок на действие на разрешителното. Издаденото разрешително не само че не е оспорено от търговеца в тази му част, като несъответно на закона, както се твърди пред касационната инстанция, а на два пъти е изменявано, чрез продължаване на срока за строителство именно по негови искания. Съответно по идентично такова, за продължаване на същия срок, е постановен и обжалвания пред съда отказ на директора на БДУВИР с център Пловдив. Следователно е налице надлежно искане по чл. 72, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ЗВ, с оглед съдържанието на конкретното разрешително за водоползване, при което възниква и задължението на административния орган по § 146, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на Закона за водите /ДВ, бр. 61 от 2010 г./. С оглед гореизложеното съдът намира, че като е приел незаконосъобразност на оспорения пред него административен акт, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, като се постанови друго по съществото на спора, с което се отхвърли жалбата на ЕТ "Георги Бойков" гр. Асеновград против решение № РР-1751/25.07.2013 г. на директора на БДУВИР с център Пловдив. Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение