Решение № 4162 от 11.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8098/2015 г.

Решение № 4162 от 11.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8098/2015 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Дарина Ангелова Аврамова, Димитър Ахилеев Филипов и Юлиян Ангелов Димов, и тримата от гр. Варна чрез адв. М. Левон срещу решение № 1129 от 19.05.2015 г., постановено по адм. д. № 3940/2014 г. по описа на АС - Варна. Касаторите твърдят неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Молят съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици. Редовно призовани за съдебно заседание, от касационните жалбоподатели се явява лично единствено Дарина А. Аврамова. Както тя, така и неявилите други двама касатори се представляват от адв. Левон, която поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на съдебното решение по подробно изложени в касационната жалба съображения. Ответникът, Община - Варна, редовно призован, не изпраща представител, не депозира писмен отговор или писмени бележки по същество. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни, за които съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения: С обжалваното решение АС - Варна е отхвърлил изцяло предявените от касаторите в тяхна искова молба вх. № 13289/24.06.2013 г. обективно съединени искове срещу община - Варна за присъждане на обезщетение за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ общо в размер на 258 037,82 лв., представляващи претърпени имуществени вреди в резултат на обявен за нищожен индивидуален административен акт - Заповед № Г-169 от 04.04. на кмета на район "Приморски" - община Варна, с която е одобрен ПУП-ПЗ за ПИ 351, кв. 24, местността "Акчелар", изразяващи се в разходи за проектиране в размер на 24 300 лв., разходи за учредяване право на строеж в размер на 6 910,14 лв., разходи по адм. д. № 1435/2007 г. по описа на Административен съд - Варна в размер на 840 лв., разходи по гр. д. № 2909/2011 г. по описа на РС - Варна в размер на 281,68 лв., разходи за извършени СМР в размер на 130 805 лв., разходи за укрепване на изкоп в размер на 4 900 лв. и обезценяване стойността на имота в размер на 90 000 лв. За да стигне до този правен резултат, Административен съд - Варна, след обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост, е приел, че с обявяване по съдебен ред нищожността на заповед № Г-169/04.04.2005 г. на кмета на район "Приморски" - община Варна само привидно е осъществен първият елемент от отговорността на държавата за вреди - наличие на незаконосъобразен административен акт. Осъществяването на строителството по ЗУТ /в редакцията му към 04.04.2005 г./ е уредено като сложен процес, в който са разграничени етапите по планиране, проектиране и разрешаване на строителството и самото осъществяване на строителството, като всеки отделен етап от този процес приключва с постановяване на административен акт със самостойно правно значение. Предвид гореизложеното според АС - Варна претендираните от ищците имуществени вреди са резултат не от нищожната заповед за одобряване на ПУП-ПЗ на собствения им УПИ, а от издаденото на база същата заповед разрешение за строеж, което, макар издадено въз основа на предвижданията на ПУП има самостоятелно правно значение и съгласно трайната съдебна практика на ВАС подлежи на самостоятелно оспорване, а, веднъж влязло в сила, не подлежи на отмяна - включително и на основание чл. 99, т. 1 от АПК - ако съществено е нарушено някое от изискванията за законосъобразността му. Именно поради липсата на пряка причинно-следствена връзка между търсените вреди и обявената за нищожна заповед № Г-169/04.04.2005 г. на кмета на район "Приморски" - община Варна, както и поради недоказаност на самото настъпване на част от вредите /тези в размер на 130 805 лв. за извършени СМР и тези в размер на 90 000 лв., съставляващи обезценяване на недвижимия имот/ административният съд е отхвърлил изцяло исковата претенция на касаторите срещу община Варна като неоснователна. Обжалваното съдебно решение е правилно В ЧАСТТА МУ, в която са отхвърлени като неоснователни претенциите на ищците срещу община - Варна за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 840 лв. разноски за водене на адм. д. № 1435/2007 г. по описа на АС - гр. Варна и обезщетение за имуществени вреди в размер на 282.68 лв. разходи по гр. д. № 2909/2011 г. по описа на Районен съд - гр. Варна. Разходите по осъществяване защитата по адм. д. № 1435/2007 г. по описа на АС - гр. Варна, завършило с обявяване нищожността на Заповед № Г-169/04.04.2005 г. на кмета на район "Приморски" - община Варна, от която се претендира настъпването на вредите, са извършени в рамките на развило се по АПК съдебно производство. В този случай единствено разпоредбата на чл. 143 от АПК определя начина, по който страните разпределят направените от тях съдебни разноски. В случай, че административният акт, който е благоприятен за участвалите в делото заинтересовани страни, бъде отменен като незаконосъобразен или обявен за нищожен, само жалбоподателите при поискване имат право на разноски, които им се дължат от административния орган. Предвид изхода от предмета на адм. д. № 1435/2007 г. по описа на АС - гр. Варна и качеството на ищците в него /включително и като касатори в развилото се недопустимо касационно производство/, същите съгласно изричната норма на АПК нямат право на разноски. След като Административнопроцесуалният кодекс, по който се е водил съдебния процес по адм. д. № 1435/2007 г. по описа на АС - гр. Варна, предвижда специална норма, уреждаща разпределението на разноските, според която ищците нямат право на присъждането им, то тези суми не могат да се търсят по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Отделно от горното, видно от мотивите на първоинстанционното съдебно решение по адм. д. № 1435/2007 г., ищците Юлиан Ангелов Димов и Дарина Ангелова Аврамова нито са се явили лично, нито са били представлявани, нито са претендирали присъждане на съдебни разноски. Правилни са изводите на АС - Варна за това, че на горното основание, както и с оглед разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ, неоснователна се явява и претенцията на ищците за присъждане на обезщетение в размер на 282.68 лв. разходи по гр. д. № 2909/2011 г. по описа на Районен съд - гр. Варна. В случая претендираната като обезщетение сума за направените от ищците съдебни разноски по водене на гражданското дело вече им е присъдена съгласно специалната разпоредба на чл. 78 от ГПК, видно от диспозитива на съдебното решение по гр. д. № 2909/2011 г. - т. е. освен, че направени по ГПК съдебни разноски по принцип не могат да се претендират по реда на ЗОДОВ, в случая би се постигнало неоснователно обогатяване предвид повторното им претендиране. Настоящата касационна инстанция намира съдебното решение в останалата му част за неправилно по следните съображения: Въпреки принципно правилните изводи за относителната самостоятелност на отделните фази по планиране, проектиране, разрешаване на строителството и неговото осъществяване по ЗУТ, административният съд е постановил решението си при неизяснена по делото фактическа обстановка. Въпреки наличието на служебно начало по чл. 9 от АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ /включително и в исковия процес по ГПК, прогласено с разпоредбата на чл. 7, ал. 1, изр. Второ от ГПК/, съдът не е разпределил доказателствената тежест в процеса и не е указал на ищците, че следва да проведат пълно и главно доказване на фактите, на които основават исковете си. Следвало е да бъде указано на ищците, че не сочат доказателства дали след обявяване нищожността на заповед № Г-169/04.04.2005 г. на кмета на район "Приморски" - община Варна и изпращане на преписката на компетентния орган е издадена нова заповед за одобряване на ПУП-ПЗ за процесния имот, съответно дали същата е влязла в сила и последвали ли са въз основа на това одобряване нови инвестиционни проекти и ново разрешение за строеж. На ищците е следвало да бъде указано и че не сочат доказателства дали са обжалвали по съдебен ред Заповед № ДК-10-СИР-05/14.02.2010 г. на Началника на РДНСК - Североизточен район, съответно - какъв е изходът от евентуалното обжалване, както и дали е налице изричен акт за отмяна на Заповед № 3685/19.10.2007 г. или акт за продължаване на строителните работи в процесния УПИ. Едва след събиране на тези доказателства може да се разкрие обективната истина и обосновано да се прецени дали ищците са претърпели твърдените вреди и в каква точно причинно-следствена връзка се намира претърпяването на вредите с нищожната заповед, ако такива вреди са налице - какъв е подлежащият на обезвреда период от време, дали се е налагала и/или била ли е възможна презаверка на издаденото разрешение за строеж или същото е с непрекратено действие и т. н. Доколкото решението на първоинстанционния съд се отменя повторно, макар и частично, в настоящото касационно производство ВАС, трето отделение следва да реши спора по същество. Тъй като делото не е изяснено от фактическа страна, същото следва да бъде внесено в открито съдебно заседание, като на ищците се дадат указания за ангажиране на доказателства във връзка с цитираните по-горе, неизяснени факти по делото, които са от значение за решаване на спора в съответствие с принципа на обективната истина. С оглед гореизложеното и на основание чл. 227, ал. 1 и 2 и чл. 228 от АПК, Върховният административен съд, състав на III отделение