Решение № 15767 от 20.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12740/2016 г.

Решение № 15767 от 20.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12740/2016 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Мегатрон - Хефес" ООД гр. С. чрез адв. Жеков срещу Решение № 5738/26.08.2016 г. по административно дело № 8162/2014 г. на Административен съд - С. град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № 2141209315/02.01.2014 г. в частта, потвърдена от директора на Дирекция "ОДОП" - гр. С. с Решение № 1268/18.07.2014 г. относно отказан данъчен кредит за данъчни периоди м. 07.2009 г., м. 12.2009 г., м. 03.2010 г., м. 06.2010 г., м. 08.2010 г. и м. 12.2010 г. в общ размер на 47 320,27 лв., ведно със съответните лихви за забава по фактури, издадени от ЕТ "Н. Б. 97" с ЕИК *********, "Синтонекс" ЕООД с ЕИК ********* и "Металкомерс - 07" ЕООД с ЕИК *********. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неправилно тълкуване на фактите по делото, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и некредитиране на определени доказателства. Иска се отмяна на решението и отмяна на РА. Ответникът - директорът на Дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП, чрез гл. юрк. Калоферова, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението и претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото и частично основателна по следните съображения: Предмет на спора пред първоинстанционния съд е бил процесния РА, в частта, потвърдена с Решение № 1268/18.07.2014 г. на Директора на дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП гр. С., с който за данъчни периоди м. 07.2009 г., м. 12.2009 г., м. 03.2010 г., м. 06.2010 г., м. 08.2010 г. и м. 12.2010 г. е отказано право на данъчен кредит в размер общо на 47 320,27 лв., ведно със съответните лихви за забава. За да определи тези задължения, органът по приходите е приел, че не е доказано фактическото изпълнение на фактурираните услуги от доставчиците ЕТ "Н. Б. 97", "Синтонекс" ЕООД с ЕИК ********* и "Металкомерс - 07" ЕООД. С обжалваното решение, първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на ревизираното лице, срещу процесния РА. За да постанови този резултат съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган в законоустановената форма. Съдът е обсъдил събраните по делото писмени доказателства и основното и допълнително заключение на ССЕ и СТЕ и въз основа на тях е приел, че доставките по фактурите, издадени от процесните доставчици, обективират фиктивни сделки, като са включени в дневниците за покупки на жалбоподателя с цел неправомерно приспадане на данъчен кредит, поради което законосъобразно органите по приходи са отказали признаването на приспаднатия данъчен кредит. Решението е частично неправилно, поради неправилна преценка на част от събраните в хода на ревизията доказателства, в частта, в която с РА на ревизираното лице е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 35 500 лв. по шест фактури, издадени от ЕТ "Н. Б. 97" гр. С., ведно със съответните лихви. Тези доставки са с предмет "СМР" на три описани обекта, като по време на ревизията от страна на доставчика и от страна на ревизираното лице са представени: процесните фактури, договор от 04.06.2009 г. за ремонт на постановъчен експозиционен център Нови хан, договор от 29.09.2009 г. за ремонт на БЛД, договор от 21.05.2010 г. за ремонт на обект "Подуяне-център" с приложения към тях, акт обр. 19 от 27.07.2009 г. за установяване завършване и заплащане на натурални видове строителни и монтажни работи на обект "Постановъчен експозиционен център Нови хан"; акт обр. 19 от 16.12.2009 г. и от 29.03.2010 г. за установяване завършване и заплащане на натурални видове строителни и монтажни работи на обект "БЛД- офис парк"; акт обр. 19 от 29.06.2010 г. за установяване завършване и заплащане на натурални видове строителни и монтажни работи на обект "Подуяне-център". Вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза е дало заключение, че фактурираните СМР са изпълнени. Съдебно-счетоводната експертиза е констатирала, че процесните фактури са декларирани от доставчика като продажби към ревизираното лице в съответния данъчен период. Счетоводствота на ревизираното лице е водено редовно, като процесните фактури са осчетоводени по сметка 601-9 "Разходи за външни услуги", към фактурите са прикрепени касови бонове за плащане в брой, за които не е установено от ревизията, че са издадени от нередовно устройство. Настоящият състав преценява за основателен довода на касатора, че АССГ неправилно не е обсъдил в съвкупност събраните по делото доказателства, като е преповторил изводите на приходните органи. Горепосочените доказателства са представени още по време на ревизията и не са оспорени от ответника. Всеки автентичен документ доказва, че материализираното в него изявление е било направено от подписалото го лице, а по аргумент от чл. 301 от ТЗ при действия на лице без представителна власт от името на търговец, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. От анализа на всички събрани писмени доказателства се обосновава извода за доказаност на процесните доставки по издадените шест фактури, издадени от ЕТ "Н. Б. 97" гр. С.. От представените доказателства се установява извършването на процесните услуги. Мотивите на първоинстанционния съд за недоказаност на предаване на стоки са неотносими по процесните доставки, досолкото същите касаят извършени услуги. Необосновано ревизиращите органи и съдът са обсъждали основно въпроса с кадровата обезпеченост на доставчика и транспортирането на стоките, които доставчикът е вложил в обектите. Само поради единствения мотив за липса на кадрова и материална обезпеченост на преките доставчици и техните подизпълнители, не може да се ограничи правото на получателя по доставка на услуга да приспадне данъчен кредит по платената от него услуга, ползвана за целите и в икономическата му дейност, при липса на данни за данъчна измама -/виж решение на СЕС по дело С-18/13/ К. С. на ЕС многократно изтъква в практиката си (решенията по делата "Боник", "Фирин", "ЛВК-56" ЕООД, "Евита-К" ЕООД и цитираната в тях практика и др.), режимът на правото на приспадане на данъчен кредит, предвиден в Директива 2006/112 не допуска данъчнозадължено лице, което не е знаело или не е могло да знае, че съответната сделка е част от извършена от доставчика данъчна измама или че сделка по веригата от стоки преди и след осъществената от данъчнозадълженото лице сделка е опорочена поради измама с ДДС, да бъде санкционирано, като не му бъде признато право на приспадане на данъчен кредит. В случая органите по приходите излагат съображения предимно свързани с липсата на кадрова обезпеченост на доставчика и транспортирането на стоките, като в същото време не се позовават и не представят доказателства за наличие на данъчна измама. Съгласно решението по делото "М. П." ЕООД - реш. по дело С-18/13 от 13.02.2014 г. обаче, именно данъчна измама трябва да бъде доказана във връзка с липсата на материална или кадрова обезпеченост, както и пропуските в счетоводната отчетност на доставчиците. При липса на установена данъчна измама, посочените пропуски сами по себе си не могат да бъдат основание за отказ да се признае правото на приспадане на данъчен кредит. Решението на първоинстанционния съд в горепосочената част, се явява неправилно и следва да се отмени, като се постанови друго по съществото на спора, с което се отмени РА в посочената част. Първоинстанционното решение следва да се отмени и в частта, в която "Мегатрон - Хефес" ООД е осъдено да заплати на Дирекция "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение в размер над 885 лв. Решенето е правилно и следва да бъде оставено в сила в останалата част. По отношение на доставчика "Синтонекс" ЕООД правилно първоинстанционният съд е констатирал, че по делото са налице данни, че предмет на доставката са услуги - СМР, но тяхното действително съдържание не може да се установи, тъй като по делото не е представена самата фактура (такава не е предоставена и на ВЛ), не са представени също така договор за възлагане на СМР и протокол за приемането им. По отношение издадената фактура от "Металкомерс - 07" ЕООД съдът е изложил подробни мотиви относно несъответствията между представените договор и акт 19, липсата на приложение към договора и др., които се споделят от настоящата инстанция и не следва да бъдат преповтаряни. В допълнение правилно е взет предвид и ревизионният акт на доставчика, съгласно който относно декларираните продажби е констатирано, че фактурите са издадени без да е настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС. Предвид изложеното в тази му част решението следва да бъде оставено в сила. Касаторът претендира разноски по делото за двете инстанции. С оглед изхода на спора на касатора следва да се присъдят направените и доказани разноски по делото в размер на 3 710 /три хиляди седемстотин и десет/ лева . Н. Д. "ОДОП" - гр. С. при ЦУ на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, съобразно отхвърлената част на жалбата в размер на 885 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение