Решение № 8971 от 19.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3674/2013 г.

Решение № 8971 от 19.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3674/2013 г., VI о., докладчик съдията Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Борис Тодоров Борисов от гр. Кюстендил, против решение № 18 от 1.02.2013 г., постановено по адм. дело № 355/2012 г. по описа на Административния съд - Кюстендил. С посоченото решение съдът е отхвърлил жалбата му против решение № РД-12-93 от 19.11.2012 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУ "СО") - Кюстендил и потвърденото с него разпореждане № 091-00-1149-3 от 3.10.2012 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при същото РУ "СО", с което е разпоредено да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода 1.01.2012 г. - 14.08.2012 г. в размер на 5533.16 лева - главница и 415.19 лева дължима лихва от датата за неправомерно полученото обезщетение до датата на издаване на разпореждането. Касатора поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По съображения, изложени в касационната жалба и в представени по делото писмени бележки, моли решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания административен акт. В с. з. касаторът Борис Тодоров Борисов чрез надлежно упълномощен от него процесуален представител поддържа касационната жалба на изложените в нея основания. Иска се отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора. Претендират се направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" (РУ "СО") - Кюстендил, редовно призован, не се представлява. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна. С обжалваното съдебно решение, Административния съд - Кюстендил, е отхвърлил жалбата на Борис Тодоров Борисов срещу решение № РД-12-93 от 19.11.2012 г. на директора на РУ "СО" - Кюстендил и потвърденото с него разпореждане № 091-00-1149-3 от 3.10.2012 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при същото РУ "СО". За да постанови този резултат, решаващият състав е приел, че сумите са получени недобросъвестно от жалбоподателя, който на 15.08.2011 г. е придобил правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст и не следва да получава помощи за безработни. От фактическа страна е установено, че Борис Тодоров Борисов от гр. Кюстендил на 12.09.2011 г. е подал заявление по чл. 1 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, въз основа на което и на данните в приложените към него документи длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при РУ "СО" - Кюстендил с разпореждане № 091-00-1149-3-1 от 16.09.2011 г. му е отпуснало парично обезщетение за безработица в размер на 35,02 лв. дневно за времето от 15.08.2011 г. до 14.08.2012 г. Към заявлението си Борис Тодоров Борисов е приложила документ от Дирекция "Бюро по труда" - гр. Кюстендил, че е регистриран като безработен. На 20.08.2012 г. след изтичането на едногодишния срок за получаване на парично обезщетение за безработица Борис Тодоров Борисов е подал заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на ранно пенсиониране на основание § 4, ал. 1 от КСО при навършена възраст 61 години и един месец. С разпореждане № 5107202860 от 24.08.2012 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване му е отпусната пенсия в размера по чл. 70, ал. 7 КСО, считано от 20.08.2012 г. С писмо № ПП-42-14493 от 20.09.2012 г. началникът на сектор ОП е уведомила началника на сектор "Парични обезщетения за безработица", че на Борис Тодоров Борисов е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 20.08.2012 г., като е придобил правото си на пенсия от 15.08.2011 г. С разпореждане № 091-00-1149-3 от 3.10.2012 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при същото РУСО е прекратено изплащането на отпуснатото на основание по чл. 54ж, ал. 1 от (КСО) във вр. с чл. 54а, ал. 1 и сл. КСО паричното обезщетение за безработица, считано от 1.01.2012 г. поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Със същото разпореждане е разпоредено на Борис Борисов да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 1.01.2012 г. до 14.08.2012 г. в размер на 5533.16 лева (главница) и 415.19 лева (лихва), поради това, че е придобил право на пенсия от 15.08.2011 г. С решение № РД-12-93 от 19.11.2012 г. директорът на РУ "СО" - Кюстендил е отхвърлил жалбата на Борис Тодоров Борисов като неоснователна и е потвърдил разпореждането с № 091-00-1149-3 от 3.10.2012 г. С подаването на заявлението за отпускане на парично обезщетение жалбоподателя е декларирал пред териториалното поделение на НОИ наличието на обстоятелства по чл. 54, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КСО (ред. ДВ, бр. 100 от 2010 г. в сила от 1.01.2011 г.) При настъпване на промяна, в което и да било от тези обстоятелства, той като осигурено лице е бил длъжен да подаде декларация по образец съгласно приложение № 5 (чл. 3, ал. 6 НОИПОБ) и съответни доказателства в срок до 7 календарни дни от датата на настъпване на съответното обстоятелство. Обстоятелство по чл. 54, ал. 1, т. 2 от КСО към датата на подаване на заявлението за отпускане на парично обезщетение касае липсата на отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране, такава несъмнено не е имало. Считано от 1.01.2012 г. с влизането в сила на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2012 г. влиза в сила § 6, т. 14 от ПЗР за изменение на чл. 54, ал. 1, т. 2 от КСО по силата на което като пречка за отпускане и получаване на парично обезщетение за безработица се предвижда придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия за ранно пенсиониране. Това изменение в КСО е обусловило изменение на Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, което е прието с ПМС № 35 от 16.02.2012 г. обн. в ДВ, бр. 16 от 24.02.2012 г., в сила от 1.01.2012 г. в частта относно съдържанието на декларацията приложението № 5 по чл. 3. Съобразно него осигуреното лице следва да декларира дали е придобило право на пенсия. С узнаване на обстоятелствата съдържащите се в удостоверение УП-З изх. № ЧР-5-009 от 25.01.2012 г. от "ЧЕЗ Разпределение България" АД за касатора Борис Тодоров Борисов е станало ясно, че осигурителният му стаж от II категория е с продължителност повече от 15 години, което заедно с възрастта му (над 57 години) са условията за ранно пенсиониране по § 4, ал. 1 от КСО. При това положение с неподаването на декларация по образец приложение № 5 (чл. 3, ал. 6 от НОИПОБ) в 7-дневен срок от узнаването на това обстоятелство е неизпълнение на неговото задължение по силата на закона, което от своя страна е акт на неговата недобросъвестност. Разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от НОИПОБ изрично предвижда, че лице, което не е декларирало в 7-дневен срок за настъпили изменения, които се отразяват върху основанието за получаване на парично обезщетение за безработица и продължава да получава обезщетение, връща неправомерното получената сума с лихвата по чл. 113 от КСО. Като е приел оспорения административен акт за законосъобразен, първоинстанционният съд е постановил правилно и обосновано решение, което следва да бъде потвърдено. Разноски по делото се претендират само от касатора. С оглед изхода от делото обаче такива не му се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,