Решение № 4478 от 11.5.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), чрез процесуалния му представител юрисконсулт В. Пашунов, против Решение 6306 от 02.11.2021 г., постановено по адм. дело 2849/2021 г. на Административен съд - София-град (АССГ), Второ отделение, 38 състав, с което е отменена негова Заповед 513з-8615 от 15.11.2018 г. за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение с П. Лазов. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на постановеното съдебно решение, поради необоснованост на изводите на съда, допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът е игнорирал доказателствата за извършеното от полицейския служителя деяние, осъществяващо състава на тежко дисциплинарно нарушение - прикриване на извършеното от друг служител нарушение и заличаване на вредите от същото, с което са нарушени правилата на Етичния кодекс за поведение на служителите на МВР (Етичния кодекс), като деянието е станало достояние на трети лица, което е довело до уронване на престижа на службата. Нарушението е несъмнено установено, при издаване на заповедта за налагане на наказание не са допуснати нарушения, които да опорочат заповедта и същата следва да бъде потвърдена. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Идентични доводи са развити в писмена защита, изготвена от юрисконсулт Х. Христов. Касационната жалба се поддържа в открито съдебно заседание от юрисконсулт Пашунов. Ответникът - П. Лазов, чрез пълномощника си адв. В. Стойчев, оспорва касационната жалба в писмено възражение, както и в представена писмена защита и моли съдебното решение като правилно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за касационното производство, по представения списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита съдебното решение за правилно и моли да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Настоящето производство е образувано след като с Решение 2991 от 08.03.2021 г., постановено по адм. дело 11761/2020 г., по описа на ВАС, петчленен състав на Върховния административен съд, втора колегия е отменил на основание чл. 239, т. 1 от АПК влязлото в сила решение 4110 от 17.06.2019 г., постановено по адм. дело 12926/2018 г. на АССГ, оставено в сила с решение 3583 от 09.03.2020 г., постановено по адм. дело 9009/2019 г. на Върховния административен съд, пето отделение и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - София - град. За да постанови обжалваното пред настоящата касационна инстанция решение, АССГ е взел предвид, че с оспорената пред него заповед, издадена на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и чл. 197, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение на [длъжност] П. Лазов. Наказанието е наложено за дисциплинарно нарушение, представляващо деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държаните служители, уронващо престижа на службата - а именно нарушаване на разпоредбите на т. 15 , т. 19, т. 20, т. 24, т. 64 и т. 83 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Деянието на Лазов, описано в заповедта, се състои се в това, че чрез действията си по прикриване и обясненията си, по повод извършена от [длъжност]Н. Колимечков стрелба с револвер марка SMITH & WESSON, калибър 38 S & W, SPECIAL, с фабричен номер CFC9816, за времето от 19,00 часа на 05.07.2018 г. до 07,00 часа на 06.07.2018 г. в сградата на НДК в гр. София, Лазов активно се е опитал да прикрие правонарушителя Колимечков, твърдейки, че не е бил свидетел на подобен инцидент в стаята за отдих и инструктаж. Предприел е активни действия по заличаване на следите от неправомерното деяние, които действия на служителя са приети за нарушение на т. 83 от Етичния кодекс за поведения на държавните служители в МВР, тъй като представляват действия по прикриване на правонарушение, на което е свидетел. За да отмени оспорената заповед, АССГ се е позовал на указанията, дадени с Решение 2991 от 08.03.2021 г., постановено по адм. дело 11761/2020 г. на ВАС, петчленен състав, втора колегия и приетата за установена с решение 4865/27.04.2020 г., постановено по адм. дело 9915/2019 г. по описа на ВАС, пето отделение, тричленен състав незаконосъобразност при ангажиране на дисциплинарната отговорност на Н. Колимечков, като е достигнал до извода, че нормите от Етичния кодекс не са нарушени, доколкото липсва установяване на правонарушител, съответно не са налице действия по прикриване на правонарушение. Съдът е посочил, че деянието, за което е подведен под отговорност Лазов е не за извършено от него противоправно деяние, а за това, че е станал свидетел на такова, но не е докладвал по надлежния ред. След като с влязло в сила решение е прието, че Колимечков не е извършил посоченото деяние, то и Лазов не е имало какво да докладва и прикрива, съответно не е налице нарушение и на правилата на Етичния кодекс. По тези съображения съдът е приел, че заповедта е материално правно незаконосъобразна и е постановил оспорения резултат. Така постановеното съдебно решение е правилно. Както е посочил петчленният състав на ВАС в цитираното по-горе решение, с което на основание чл. 239, т. 1 от АПК е отменил влязлото в сила решение на предходната касационна инстанция, следва да се вземе предвид като ново обстоятелство съдържанието на влязло в сила решение 4865/27.04.2020 г. по адм. дело 9915/2019 г. на тричленен състав на Върховен административен съд, пето отделение, с което е отменено първоинстанционното решение на АССО и е отменена заповедта, с която на Н. Колимечков е било наложено дисциплинарно наказание "уволнение" за описаната по-горе нерегламентирана стрелба. Цитираното от петчленния състав решение отменя административен акт, поради което и на основание чл. 177, ал. 1, изр. второ от АПК има действие по отношение на всички. Предвид изложеното, констатациите в решение 4865/27.04.2020 г. по адм. дело 9915/2019 г. на тричленен състав на Върховен административен съд, пето отделение, че револверът на Колимечков марка SMITH & WESSON, калибър 38 S & W, SPECIAL, с фабричен номер CFC9816, не е произвеждал изстрел след последното му почистване и съответно не е установено Колимечков да е стрелял с него за времето от 19,00 часа на 05.07.2018 г. до 07,00 часа на 06.07.2018 г. в сградата на НДК в гр. София са относими и към деянието на Лазов. Поради изложеното и твърденията на Лазов, че не е бил свидетел на подобна стрелба от Колимечков, не могат да се квалифицират като нарушение на етичните правила и съответно давайки обяснения в този смисъл не е осъществил състав на дисциплинарно нарушение. Макар и в оспорената заповед да са изписани като нарушени множество разпоредби на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, описаното в обстоятелствената част на заповедта нарушение покрива фактическия състав на разпоредбата на т. 83 от ЕК, съгласно която държавният служител не следва да прикрива доведено до знанието му правонарушение или такова, на което е свидетел, като предприема необходимите действия за неговото предотвратяване, пресичане и разкриване. Съставът на дисциплинарното нарушение предпоставя наличието на правонарушение, извършено от трето лице, което държавният служител в качеството си на свидетел, прикрива и не предприема необходимите действия за неговото предотвратяване, пресичане и разкриване. Наличието на нови обстоятелства, установени с влязлото в сила решение 4865/27.04.2020 г. по адм. дело 9915/2019 г. на тричленен състав на Върховен административен съд, пето отделение, с което е прието за недоказано наличието на правонарушение, извършено от третото лице, обуславят несъставомерност на вмененото деяние на Лазов по т. 83 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители на МВР, поради което оспорената от него заповед правилно е приета от решаващия съд за материално правно незаконосъобразна. Правилни са изводите на съда за неприложимост на разпоредбите на т. 15, т. 19 и т. 24 от ЕК, поради липсата на нарушение на т. 83 от същия. Решението на АССГ като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото е основателна претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за настоящата касационна инстанция, възлизащи на 900 лева действително заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат, видно от представения договор за правна защита и съдействие от 18.01.2022 г., което не се явява прекомерно предвид фактическата и правна сложност на делото, платими от СДВР. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховния административен съд, пето отделение,