Решение № 14236 от 23.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14043/2014 г.

Решение № 14236 от 23.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14043/2014 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Ти ес пи груп" ЕООД, гр. София, против решение № 5476 от 15.08.2014 г., постановено по адм. дeло № 9025/2013 г. по описа на Административен съд - гр. София /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството, против Ревизионен акт /РА/ № 2101300086 от 7.05.2013 г., издаден от главен инспектор по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) - София, в частта с която е потвърден с решение № 1476 от 23.08.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" ("ОДОП") - гр. София при Централно управление (ЦУ) на НАП. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се неговата отмяна и постановяване на решение по съществото на спора, както и присъждане на направените съдебни разноски. Ответникът - директор на Дирекция "ОДОП"- гр. София, чрез представителя си юрисконсулт Станчева, взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на направените разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АССГ е бил Ревизионен акт /РА/ № 2101300086 от 7.05.2013 г., издаден от главен инспектор по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Националната агенция за приходите (НАП) - София, в частта с която е потвърден с решение № 1476 от 23.08.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. София при ЦУ на НАП, относно отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 77 089, 02 лв. по фактури издадени от "Видан АВ-64" ЕООД, "Сън директ" ЕООД, "Бултрек и КО" ЕООД и "Интерлогистик ТТ" ЕООД за данъчни периоди м. 08.2011 г., м. 09.2011 г., м. 01.2012 г., м. 02.2012 г. и м. 07.2012 г. За да отхвърли жалбата срещу ревизионния акт, съдът е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. След анализ на доказателствата съдът е приел, че по процесните фактури, издадени от посочените доставчици, не се установява извършването на реална доставка. До този извод съдът е достигнал като подробно е анализирал установените факти за всеки от доставчиците. Така относно доставчика "Видан АВ-64" ЕООД, съдът е приел, че не са представени доказателства за установяване съществуващи отношения между жалбоподателя и доставчика, въпреки предмета на доставката "плащане по договор". Договора не е представен до приключване на съдебното производство, като липсва и друга конкретизация в процесните фактури., като не е установено и плащане от ревизираното дружество, тъй като доставчика не разполага с регистрирано фискално устройство и не е ясно от кого са издадени прикрепените към спорните фактури фискални бонове. Относно доставчика "Сън директ" ЕООД, с предмет на доставката, различни авточасти, съдът е приел, че както в хода на ревизионното, така и в хода на съдебното производство, не са представени доказателства за установяване съществуващи отношения между дружествата, като авточастите са описани по вид във всяка фактура - лагер, накладка, носач, каре, филтър, ремък, тампон амортисьор, масло, маншон, датчик, свещи запалителни, датчик за масло, климатична перка, гуми 15, 16, 13, 14, сегменти, феродов диск, каре кардан, накрайник, горивна помпа, мигач, И. филтър въздушен, ангренажен ремък, маркуч, филтър маслен, филтър салон, спирачен цилиндър, масло, течност за чистачки, гарнитура картер, шарнир, силикон, тампон двигател, амортисьор, болт шарнирен, перо за чистачки, накрайник кормилен, крушки, аксесоари - предна броня, предна решетка, клаксон, фар, кора за скорости, картер, кора за картер, винт и други. Стоките са заприходени по с/ка 3042 Стоки на склад за м. 01.2012 г. като "Нехранителни стоки - Резервни части", като видно от разпечатката на тази счетоводна сметка авточастите не са били предмет на последваща облагаема доставка. На следващо място съдът е приел, че не са предоставени данни за съхранение на фактурираните авточасти, като както жалбоподателя така и доставчика не са разполагали с назначени лица по трудов договор, които да осъществяват транспортирането, съхранението и др. на стоките. Жалбоподателят не е разполагал и с база за съхранение на такова количество стоки, доколкото съгласно представения от ревизираното дружество дневник за покупки не е бил плащан наем за търговски обект през месец 01.2012 г., като към спорните фактури няма приложен опис на стоките. Относно доставчика "Бултрек и КО" ЕООД, с предмет на доставката, "стоки по опис", съдът е приел, че стоките не са индивидуализирани по никакъв признак и не са заприходени по с/ка 3042 Стоки на склад за 2012 г., което се установява от разпечатка на тази счетоводна сметка, като няма и последващо изписване на "стоки по опис", т. е. не са били предмет на последваща облагаема доставка от страна на ревизираното дружество. На следващо място съдът е приел, че към спорните фактури няма приложен опис на стоките, а прикачените фискални бонове към фактурите са издадени от ЕКАФП № DY262523 с ФП № 20026452, като е установено, че фискално устройство с посочените номера, не е регистрирано от доставчика Относно доставчика "Интерлогистик ТТ" ЕООД, с предмет на доставката, "монтажни дейности", съдът е приел, че липсват доказателства, че доставчика разполага с персонал, необходим за посочената дейност, както и доказателства, от които да се установи какви монтажни работи са извършвани, къде са извършвани, на какъв обект, респективно доказателства за договорни отношения между страните, приемо - предавателни протоколи, които да индивидуализират монтажните услуги и да удостоверят изпълнението им. Не са ангажирани доказателства за мястото на изпълнение, начинът на възлагане на конкретна поръчка, начинът на отчитане на изпълнението, начинът на формиране на цената. Установено е в хода на ревизията, че ДЗЛ не разполага със сгради и търговски обекти през данъчен период м. 07.2012 г., които биха могли да бъдат обект на монтажни дейности, а притежава само транспортни средства. По всички изложени причини, съдът е приел, че правилно и законосъобразно, на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, органите по приходите са приели, че не е налице право на приспадане на данъчен Решението е правилно. Въз основа на установената в съотвествие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Подробно е обсъден от АССГ първият касационен довод за нищожност на РА и правилно е прието, че ревизионното производство е открито преди 1.01.2013 г. (със ЗВР № 26.09.2012 г.), поради което РА е издаден от компетентен орган, тъй като лицето издало ревизионния акт е определено за компетентен орган по издаването му със заповед № К 1300086 от 1.03.2013 г., издадена на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК (в релевантната редакция, преди изменението с ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.). Неоснователен е довода, свързан с неправилно приложение на чл. 32 от ДОПК относно доставчиците, за които е прието, че не са намерени на декларираните от тях данъчни адреси. както многократно е посочвал в практиката си ВАС, предвид разпоредбата на чл. 160 от ДОПК съдът следва да се произнесе по същество на спора, поради което и при допуснати нарушения на процедурата по връчване на съобщение по чл. 32 от ДОПК, съдът е длъжен да се произнесе по същество относно спорното матерално правоотношение. В конкретния случай съдът е дал указания на касатора за ангажиране на доказателства, досежно реалното получаване на процесните доставки на стоки и услуги, като такива, включително допускане и изслушване на ССЕ не са ангажирани. Неоснователен е довода за неправилност на решението, поради неотчитане на факта, че е извършено плащане по доставките. На първо място за разлика от отменения ЗДДС, плащането по доставката не е сред предпоставките за признаване правото на данъчен кредит, а само за изискуемост на данъка и то при хипотезата на авансово плащане, каквито доказателства липсват в конкретния случай. Неоснователен е довода, че след като доставчиците са регистрирани по ЗДДС и получателя притежава данъчна фактура, не са необходими допълнително доказателства досежно установяване факта на реалното получаване на доставката на стока или услуга. факта, че доставчиците са отразили издадените фактури в отчетните регистри по ЗДДС също не обосновава извода за реалност на доставката и за настъпило данъчно събитие, тъй като начисляването на данъка за разлика от отменения ЗДДС също не е сред изискванията за признаване на правото на данъчен кредит, а само да са получени стоки или услуги по облагаема доставка- чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Неоснователно и недоказано е твърдението, че с получените стоки и услуги касаторът е осъществил последващи облагаеми доставки, тъй като такива доказателства не са ангажирани включително чрез изслушване на ССЕ. От мотивите на обжалваното решение се установява, че съдът не се е позовал на липса на доказателства за предходни доставчи или за произход на стоките, поради което са неоснователни доводите в тази насока в касационната жалба и цитираната практика на СЕС и ВАС е неотносима за процесния случай. Напротив безспорно установено е че част от стоките за които се твръди, че са получени не са индивидуализирани по никакъв признак и не са заприходени по с/ка 3042 Стоки на склад за 2012 г., а различните видове авточасти са заприходени по с/ка 3042 Стоки на склад за м. 01.2012 г. като "Нехранителни стоки - Резервни части", но не са били предмет на последваща облагаема доставка и липсват доказателства къде са съхранявани. Доставката на услуга "монтажни дейности", не е конкретизирана както къде е извършена, така и какви видове услуги включва. Предвид на изложеното и като е достигнал до същите правни изводи съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Представените от касатора в настоящото производство писмени доказателства, относно доставчика "Сън директ" ЕООД не следва да бъдат обсъждани, тъй като са свързани с установяване на нови факти, а не с касационните доводи. Същите изхождат от доставчика /хронологични регистри на сметки/, като не са изложени доводи за причините поради които не са представени в хода на ревизията или пред АССГ, въпреки дадените указания от съда в тази насока. Останалите доказателства /договор и приемо-предавателни протоколи/ са двустранно подписани и също не се сочат причините поради които не са представени от касатора в първоинстанционното производство. Непълнотата на доказателствата, каквито на практика представляват представените доказателства, не е касационно основание. Претенцията на ответника по жалбата следва да бъде оставена без уважение, тъй като юрисконсултско възнаграждение в минималния размер за един адвокат, съгласно чл. 161, ал. 1, предл. трето от ДОПК е присъдено от АС. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение, чл. 221, ал. 2 АПК