Решение № 2122 от 22.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9945/2023 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет Ветрино, чрез адвокат Ангелова, срещу решение 1078 от 20.07.2023 г., постановено по адм. дело 382/2022 г., по описа на Административен съд Варна, с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба, Добротич уинд АД, със седалище и адрес на управление в гр. София, чрез адвокат Тихчева, взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Иска присъждане на сторените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд - Варна се е развило по оспорване от Добротич уинд АД, на Решение 60 по протокол 4 от 30.01.2012 г. на Общински съвет Ветрино, с което, на основание чл. 20 и чл. 21, ал. 1, т. 13 от Закона за местното самоуправление и местната администрация общинският съвет разрешава монтаж на единични ветрогенератори на разстояния по-големи от 1000 метра по права линия от регулацията на населеното място до имота. С обжалваното решение първоинстанционния съд, е обявил обжалваното решение за нищожно и е присъдил разноски по делото. За да постанови този резултат е приел, че не е налице материална компетентност на органа, приел обжалваното решение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са и доводите, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. В обжалваното решение е налице подробно изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения. В съответствие с приетата за установена фактическа обстановка съдът е извел правилни правни изводи, подробно изложени в мотивите на решението, които мотиви настоящата инстанция изцяло споделя. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. Правилно е прието от съда, че независимо от наименованието си оспореното решение представлява подзаконов нормативен акт по смисъла на чл. 75, ал. 1 АПК, тъй като съдържа административноправни норми определя разстояние, на което се разрешава монтаж на единични ветрогенератори от границата на населеното място, отнася се за неопределен брой адресати, тъй като не са персонално определени и са неограничени, има многократно правно действие. Независимо от наименованието на приетия от общинския съвет акт, с него е допусната уредба с нормативен характер на обществени отношения, по отношение уредбата на които общинския съвет не притежава материална компетентност. Наредбата е подзаконов нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен, като всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение чл. 7, ал. 2 и чл. 8 от Закона за нормативните актове (ЗНА) и чл. 76, ал. 3 АПК. Правилно е прието от административния съд, че в случая оспореното решение на Общински съвет Ветрино е издадено от некомпетентен орган, тъй като урежда обществени отношения, регламентирани с нормативни актове от по висока степен и при липса на овластяване, дължимо се съгласно разпоредбите на чл. 76, ал. 1 АПК и чл. 2, ал. 1 ЗНА. Обществените отношения свързани с производството и потреблението на електрическа енергия, топлинна енергия и енергия за охлаждане от възобновяеми източници се регламентират от Закона за енергията от възобновяеми източници (ЗЕВИ), съгласно чл. 1, ал. 1, т. 1 от него, като съгласно ал. 2 за неуредените случаи се прилага Законът за енергетиката (ЗЕ). Както към момента на приемане на оспореното пред съда решение, така и сега действащите разпоредби на посочените закони не предвиждат уреждането на тези обществени отношения с подзаконов нормативен акт на органите за местно самоуправление, като регламентират права единствено на държавни органи. Съгласно действащата към момента на приемане на оспореното решение и към настоящия момент нормативна уредба общинските съвети следва единствено да приемат дългосрочни и краткосрочни програми за насърчаване използването на енергията от възобновяеми източници и биогорива в съответствие с Националния план за действие за енергията от възобновяеми източници. При дадените от чл. 83, ал. 3 ЗЕ правомощия е приета Наредба 14 от 15.06.2005 г. за техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за производство, преобразуване, пренос и разпределение на електрическа енергия (Наредба 14) от министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на енергетиката и енергийните ресурси. Съгласно чл. 141, ал. 1 от Наредба 14 вятърните генератори се разполагат на разстояние не по малко от 500 м от територията на най-близкото населено място. Действително, както се твърди в касационната жалба, тази норма не забранява определянето на по-голямо разстояние, на което да се постави вятърния генератор, но то следва да се определи съобразно всеки конкретен случай, съобразно характеристиките му. Тогава следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 5 от Наредба 14, която предвижда, че при прилагането на наредбата се спазват изискванията и на нормативните актове за проектиране и изграждане, свързани със: 1. основните положения за носимоспособност, сеизмична устойчивост и дълготрайност на строителните конструкции и на земната основа; 2. пожарната и аварийната безопасност; 3. енергийната ефективност; 4. водоснабдителните, канализационните, отоплителните, климатичните и вентилационните системи и инсталации и далекосъобщителните мрежи; 5. хигиената и опазването на здравето и на околната среда и водите; 6. здравословните и безопасните условия на труд; 7. техническите изисквания към продуктите; 8. обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти; 9. устройството на електрическите уредби и присъединяването на производители и потребители към електрическите мрежи. Съответно неоснователни са доводите на жалбоподателя, че изискването по чл. 5, т. 5 от Наредба 14 основава компетентност за приемане на оспореното пред съда решение. Оспореното решение е прието на основание чл. 21, ал. 1, т. 13 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, съгласно който общинският съвет определя изисквания за дейността на физическите и юридическите лица на територията на общината, които произтичат от екологичните, историческите, социалните и другите особености на населените места, както и от състоянието на инженерната и социалната инфраструктура. Дадената от закона възможност следва да бъде съобразена с посоченото по-горе изискване на чл. 7, ал. 2 и чл. 8 от ЗНА и чл. 76, ал. 3 АПК, а именно, че всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Според правилото, основаващо се на цитираните по-горе норми на чл. 8 от ЗНА и чл. 76, ал. 3 от АПК, в компетентността на общинските съвети не се включва материята, по която има създадена регламентация, приложима на територията на цялата държава. Общинските съвети не разполагат с правомощия да преуреждат материя, уредена с общ за страната нормативен акт. Следователно въпрос, уреден от общински съвет при наличие на нормативна уредба от по-висока степен, е решен от некомпетентен орган, което е порок, обуславящ нищожността му. Не е налице твърдяното в касационната жалба противоречие с чл. 55 от Конституцията на Република България, съгласно който гражданите имат право на здравословна и благоприятна околна среда в съответствие с установените стандарти и нормативи. Осигуряването на това право основава задължение на законодателя да създаде такова законодателство, което да гарантира осъществяването му. По смисъла на чл. 8 и 9 от Закона за опазване на околната среда опазването на околната среда е държавна политика, която изисква централизиран подход и която се провежда чрез приемане на последователно и вътрешно синхронизирано законодателство и се осъществява от министъра на околната среда и водите и компетентните органи на изпълнителната власт. Сочените в касационната жалба законодателни решения възприети или предмет на разглеждане в други държави не може да обосноват компетентност на общинския съвет. С оглед изложеното настоящата инстанция намира, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Оспореният съдебен акт е валиден, допустим и правилен и не са налице основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора следва на ответника да бъдат присъдени сторените по делото разноски в размер на 1250 лева, адвокатско възнаграждение, договорено и заплатено съгласно представен договор за правна помощ от 01.12.2023 г. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение