Решение № 5277 от 23.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16026/2009 г.

Решение № 5277 от 23.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16026/2009 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по чл. 237 и сл. АПК. Образувано е пред 5-членен състав на Върховния административен съд - първа колегия по молба на "Хеброс-Винпром" АД гр. София за отмяна на основание чл. 239, т. 1 и 5 АПК на влязлото в сила съдебно решение № 12709 от 28.10.2009 г. по адм. д. № 7303/2009 г. на ВАС - първо отделение, с което е оставено в сила решението от 11.03.2009 г. по адм. д. № 18/2008 г. на Пловдивския окръжен съд. В съдебното заседание пълномощникът на дружеството, адв. Бобев поддържа молбата и моли да се отмени решението на 3-членния състав на ВАС. Претендира съдебни разноски. Ответникът - Директор на Дирекция "ОУИ" Пловдив при ЦУ на НАП чрез юрисконсулт Стоянова моли да се отхвърли молбата за отмяна като неоснователна. Претендира разноски по делото. Молбата за отмяна на влязлото в сила съдебно решение е подадена в срока по чл. 240 АПК, но е неоснователна. Молителят не е преодолял указанията на 5-членния състав на ВАС от заседанието на 04.02.2010 г. мотивирано да посочи правното основание и представи съответните писмени доказателства, на които се основава искането му. Независимо, че молбата за отмяна е била оставена без движение в посоченото съдебно заседание и чрез представената на 15.02.2010 г. молба - "мотиви към искане" не са представени никакви писмени доказателства и мотивиране на правното основание. Както молбата, така и уточнението и-"мотиви към молбата" на практика съдържат касационни оплаквания. Нито едно от двете записани в молбата като основания за отмяна по т. 1 и т. 5 на чл. 239 АПК не се доказват и установяват. Нито са визирани чрез позоваване, нито пък са приложени нови обстоятелства или писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната- по записаното основание по т. 1 на чл. 239 АПК. Не се потвърждава и основанието по т. 5 на чл. 239 АПК, защото страната-жалбоподател и съответно касатор в касационното производство се е представлявала от адв. Бобев, т. е. няма нарушаване на съответните правила, нито пък страната е била лишена от възможност да участва по делото, защото е била надлежно представлявана. Както се посочи, изложеното в молбата за отмяна на влязло в сила съдебно решение по същността си е оплакване за неправилност на решението - като касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК, което обаче е недопустимо в извънредното отменително производство по чл. 237 и сл. АПК. Ето защо искането за отмяна като неоснователно следва да се отхвърли. С оглед изхода на делото и претенцията на ответника за присъждане на разноски, то такива се дължат за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Водим от горното и на основание чл. 244 АПК, 5-членният състав на Върховния административен съд - първа колегия,