Решение № 7058 от 23.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10197/2012 г.

Решение № 7058 от 23.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10197/2012 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Кмета на Столична община, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Огняна Иванова, и касационна жалба на Снежана Петрова Ганева - Стоянова, чрез адвокати Н. Хаинбоазка и Н. Чакърова, срещу решение № 3559 от 26.06.2012 г. по адм. д. № 8797/2011 г. на Административен съд София - град с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което следва да бъде отменено със законните последици. Ответникът Областен управител на област София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Стаменова, в писмена защита и устно в съдебно заседание, оспорва касационните жалби и моли същите да бъдат оставени без уважение, с присъждане на направените разноски по делото. Ответникът Министерството на образованието, младежта и науката не изразява становище по касационните жалби. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба на Кмета на Столична община е процесуално недопустима, а касационната жалба на Снежана Петрова Ганева - Стоянова е допустима, но неоснователна. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба на Кмета на Столична община е процесуално НЕДОПУСТИМА. Оспореното решение е съобщено по надлежния ред на 29.06.2012 г., а касационната жалба е подадена чрез Административен съд София - град на 16.07.2012 г., като 14 - дневният преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК е изтекъл на 13.07.2012 г. - петък, присъствен ден. Липсват доказателства за по - ранно подаване на жалбата, от където и извода, че същата е просрочена и като такава, на основание чл. 215, т. 3 от АПК, следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото в тази му част да бъде прекратено. Касационната жалба на Снежана Петрова Ганева - Стоянова е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е отхвърлена жалбата на Снежана Петрова Ганева - Стоянова против заповед № РД - 15 - 104 от 06.07.2010 г. на Областния управител на област София, с която на основание чл. 80, ал. 1 от ЗДС и чл. 59, ал. 1 от АПК е разпоредено изземване от нея на недвижим имот - частна държавна собственост, представляващ апартамент № 510, намиращ се в гр. София, район "Искър", ж. к. "Дружба - 1", бл. 159, поради това, че го държи без основание. Въз основа на събраните доказателства и в изпълнение задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в отменителното решение № 12145 от 29.09.2011 г. по адм. д. № 7645/2011 г. на Върховния административен съд, Трето отделение, съдът е приел, че не са основателни оплакванията за нищожност на оспорената заповед поради липса на материална компетентност на областния управител, тъй като апартаментът не е държавна собственост, а е налице и втората законова предпоставка по чл. 80, ал. 1 от ЗДС - имотът се държи без основание. Относимите към характера на собствеността доказателства са подредени по хронологичен ред, анализирани са подробно и задълбочено и обосновано и законосъобразно е прието, че процесният апартамент № 510 е държавна собственост, от където и извода, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и не е налице основанието за отмяна по чл. 146, т. 1 от АПК. Правото на собственост на държавата върху жилището, чието изземване е разпоредено, е надлежно удостоверено чрез Акт за частна държавна собственост № 01016 от 13.07.1998 г., одобрен от областния управител на област София. По естеството си актът за държавна собственост е официален документ, съставен в определените от закона ред и форма, утвърден от компетентните длъжностни лица, който макар и да няма правопораждащо действие, има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното / чл. 5, ал. 2 и ал. 3 от ЗДС и чл. 114, ал. 1 от ППЗДС /. Оборването на отразените в акта за държавна собственост обстоятелства се осъществява по общия исков ред / чл. 79 от ЗДС /, като активно легитимирано да направи това е лицето, което претендира самостоятелни права върху съответния имот, а не трето лице, каквото в случая е жалбоподателката / чл. 26, ал. 2 от ГПК /. Инцидентното оспорване собствеността на държавата в административното производство, към което жалбоподателката се стреми, е недопустимо. От друга страна самата община признава държавния характер на собствеността върху процесното жилище, което е видно от писмото на Кмета на Столична община с изх. № 94 - С - 618/3/17.01.2011 г. до областния управител, в което е направено искане на основание чл. 15, ал. 1 от ЗДС за предоставяне на общината за управление имот - частна държавна собственост, представляващ апартамент № 510 в бл. 159 в ж. к. "Дружба - 1" гр. София. При тези доказателства правилно е прието, че е налице имот, държавна собственост, което е първата предпоставка от фактическия състав на чл. 80, ал. 1 от ЗДС. Осъществена е и втората предпоставка - имотът се държи без правно основание. Настаняването е извършено по отношение на друго лице - Иван Василев Угърчински, служител на МОН, с което жалбоподателката е живяла на семейни начала до 31.10.1999 г. От това обстоятелство същата не може да черпи права, тъй като между нея и МОН, респ. областния управител, няма възникнали наемни правоотношения. В тази връзка неоснователен е и доводът на оспорващата, че се явява заварен наемател, от което да се направи извод, че държи имота на правно основание. От изложеното е видно, че оспореното решение е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, на ответника следва да се присъдят направените разноски за тази инстанция, възлизащи на сумата 150.00 лева юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 215, т. 3 и чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение