Решение № 9503 от 26.10.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Интеркоз ЕООД, [ЕИК], чрез процесуалния му представител адв. Георгиева, против Решение 2668 от 28.05.2020 г, постановено по адм. дело 1058/2019 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ Р 22220417008170 091 001 от 18.07.2018 г. на органи по приходите в Териториална дирекция /ТД/ на Национална агенция за приходите /НАП/ София, потвърден с Решение 1866 от 03.12.2018 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. София при Централно управление /ЦУ/ на НАП, и са присъдени разноски в полза на Дирекция ОДОП София.

Подържат се касационни основания по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, с които се обосновава и неправилността на съдебния акт. Сочи, че е спорно, че И. Илиев е подавал СД по ЗДДС на двете дружества и че същите са подавани от един и същ IP адрес, като липсват доказателства за това. Твърди се, че част от фактурите са платени в брой, като платената част е в размер 368 520 лв. Излагат се доводи, че по делото не са събрани доказателства за наличието на субективния елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 177 от ЗДДС. Според касационния жалбоподател поредността на събиране на задълженията не е спазенa. Възразява срещу определените лихви върху данъчните задължения. Излагат се подробни съображения в тази насока. Настоява се за отмяна на съдебния акт и разрешаване на спора по същество, като се отмени процесният РА. Претендира заплащане на разноски за двете инстанции. В проведеното съдебно заседание заявява, че няма претенции за разноски.

С писмо от 21.12.2020г. от директора на Дирекция ОДОП София са представени по опис заверени копия на СД по ЗДДС.

Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Мирчева, оспорва касационната жалба в проведеното съдебно заседание и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Представя списък с разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.

Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на производството пред състава на Административен съд София-град е била законосъобразността на РА Р 22220417008170 091 001 от 18.07.2018 г. на органи по приходите в ТД на НАП София, потвърден с Решение 1866 от 03.12.2018 г. на Директора на Дирекция "ОДОП - гр. София при ЦУ на НАП, с който е ангажирана отговорността по чл.177 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на Интеркоз ЕООД за задължения на Блик И. Илиев ЕООД за данъчни периоди м.05 и м.06 2016г. общо в размер на 81 340 лв. главница и лихви за забава в размер на 16 950.64 лв.

Първоинстанционният съд е приел, че РА издаден от компетентни органи по приходите, в предвидената от закона форма и при спазване на административно-производствените правила.

Въз основа на описаната подробно фактическа обстановка, съдът е приел, че получателят по облагаемите доставки е ползвал право на приспадане на данъчен кредит по тях, като именно по тези доставки дължимият ДДС не е бил внесен от доставчика. Според съда е доказана предпоставката на чл. 177, ал. 2, предл.1 от ЗДДС. АССГ е стигнал до извод, че органите по приходите са ангажирали доказателства, въз основа на които може да се направи несъмнен извод за знание у ревизираното лице, че ДДС няма да бъде внесен от доставчика.

В тази връзка съдът е приел, че:

• в хода на ревизията е установено, че управителят на Интеркоз ЕООД И. Илиев е бил управител и на доставчика в предходни данъчни периоди, преди процесните такива. На 26.11.2015 г. И. Илиев е сключил договор за покупко-продажба на дружествени дялове с Т. Шопов на Блик И. Илиев ЕООД. На същата дата обаче от Т. Шопов е издадено пълномощно 12547/26.11.2015 г. с което същият е упълномощил безсрочно именно И. Илиев да представлява Блик И. Илиев ЕООД в качеството си на търговски пълномощник.

• справките-декларации по ЗДДС са подавани от един и същ IP адрес и от едно и също лице И. Илиев.

• при ревизията не е установено разплащане на начисления от страна на доставчика данък към момента на получаване на доставките. Не са установени данни ревизираното дружество като получател по доставките да е разплатило цялата стойност на фактурите с начислен ДДС. Съгласно изготвената ССчЕ РЛ е платило само част от стойността на фактурите и то в брой.

• Видно от доказателствата по делото, за задълженията на Блик И. Илиев ЕООД е било образувано изпълнително дело 160169441 на 26.11.2016 г., наложени са запори на банковите сметки на 29.06.2016 г. и на средствата в каса на 23.02.2017 г.

На основание изложеното е направен краен извод за законосъобразност на ревизионния акт.

Решението на Административен съд София-град е правилно.

Безспорно съгласно чл. 177, ал. 1 от ЗДДС регистрирано лице, получател по облагаема доставка, отговаря за дължимия и невнесен данък от друго лице, доколкото е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. Включването на тази разпоредба в глава ХХV от ЗДДС определя отговорността за злоупотреби като средство за предотвратяване на данъчни измами. Съдържанието на тази отговорност е за плащане от регистрираното лице получател по облагаема доставка за дължимия, но невнесен ДДС, когато е упражнило право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко или косвено с дължимия, но невнесен данък. Принципът, установен с чл. 177, ал. 6 от ЗДДС е, че отговорността се носи от прекия получател по доставката с невнесения данък, но ако той не бъде събран от него, се носи субсидиарна отговорност от всеки следващ получател по реда на доставките. Нормата на ал. 2 от същия чл. 177 определя, че отговорността по ал. 1 се реализира, когато регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен, и това е доказано от ревизиращия орган по реда на чл. 117 120 от ДОПК.

В конкретния случай между страните не се спори по отношение на следните обстоятелства: 1. Интеркоз ЕООД е получател по облагаеми доставки с доставчик Блик И. Илиев ЕООД, във връзка с което последното е издало на ревизираното лице процесните 28 фактури с посочен на отделен ред ДДС; 2. Интеркоз ЕООД е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит по тези фактури; 3. Дължимият от доставчика ДДС не е внесен; 4. Образувано е изпълнително дело за просрочените публични задължения на Блик И. Илиев ЕООД; 5. Налице е частично плащане на процесните фактури в брой.

Спорът в случая се свежда до това следва ли да се приеме, че при тези факти за ревизираното дружество е налице знание за невнасяне на дължимия данък по смисъла на чл. 177, ал. 2, предл. първо от ЗДДС и доказано ли е това от приходния орган при условията на чл. 117 120 ДОПК.

Тук е мястото да се посочи, че действително в нормата на чл. 177, ал. 2 ЗДДС са дадени две възможни хипотези по отношение на знанието регистрираното лице е знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен. Наличието на втората хипотеза не се твърди в казуса.

В съдебната практика /виж например Решение 15579 от 16.12.2020 г. на ВАС по адм. д. 6068/2020 г., Решение 16130 от 27.11.2019 г. на ВАС по адм. д. 8964/2019 г., I о. и цитираното в същите Решение 6322 от 24.04.2019 г., на ВАС, първо отделение, постановено по адм. д. 13411/2018 г./ действително се приема, че за обосноваване на наличие на "знание" по смисъла на чл. 177, ал. 2 ЗДДС е необходимо да бъдат установени обективни обстоятелства, които да сочат, че действителните отношение между търговците надхвърлят рамките на обичайните делови отношение между доставчик и получател на доставката. Изложеното по-горе обстоятелство относно това, че твърдяното частично плащане по фактурите е изцяло в брой , при наложен запор върху банковите сметки на доставчика, при липсата на категорични доказателства вкл. и за извършено разплащане по част от процесните фактури /представени са единствено извлечения от счетоводните сметки на Интеркоз ЕООД, но липсват такива от счетоводството на доставчика, поради което и ангажираните единствено копия от фискални бонове не водят до категоричен извод за това/, в съвкупната преценка на фактите, че счетоводствата и на двете дружества се водят от едно и също лице /така разпита на вещото лице/, и липсата на разплащане с бюджета вкл. и при наложен запор на средствата в каса на Блик И. Илиев ЕООД, съставляват обективни обстоятелства по смисъла на посочената по-горе съдебна практика. Очевидна е тенденцията в съставяне на документи, които привидно да установяват факта на плащане, при липсата на реално разместване на парични средства между двамата търговци. Правилно при преценката на доказателствата по делото съдът е акцентирал и върху факта, че макар и на 26.11.2015 г. И. Илиев да се е разпоредил в полза на трето лице с дяловете от дружеството доставчик, то и след тази дата е запазил на практика оперативното управление и контрол върху същото. За това свидетелства не само издаденото пълномощно 12547/26.11.2015 г., но също така и фактът, че всички СД по ЗДДС и на двете дружества, получател и доставчик, са подавани от един и същи IP адрес от един и същи човек И. Илиев, за което са представени доказателства пред касационната инстанция, а и обстоятелството че счетоводствата и на двете дружества се водят от едно и също лице.

Така съпоставени тези обстоятелства, обосновават по несъмнен начин извод, че между двете дружества съществуват уговорки, даващи основание да се приеме, че получателят Интеркоз ЕООД е имал знание, че дължимият данък няма да бъде внесен от доставчика Блик И. Илиев ЕООД.

Неоснователно се поддържа в касационната жалба, че част от задълженията са били разчетени с бюджета при доказателствена тежест за оспорващият, същият не установи в условията на пълно доказване този факт. Обстоятелството че сума в размер от 53 002,64 лева е постъпила в бюджета, не установява само по себе си фактът, че със същите средства са погасени именно част от процесните задължения, като се отчита и пълният размер на публичните задължения на Блик - И. Илиев ЕООД.

Неоснователни са аргументите на касатора, черпени и от новелата на чл. 177 ал. 6 от ЗДДС в случая Интеркоз ЕООД е пряк получател по конкретните доставки, поради което и именно в унисон с казаното правило е пристъпено към реализиране на отговорността именно на същия.

Правилно с РА е вменена отговорност и за лихвите за несвоевременно внасяне на дължимия данък. На 10.05.2022 г. е постановено тълкувателно решение 4 на Общото събрание на съдиите от първа и втора колегия на Върховния административен съд по тълкувателно дело 2/2020 г., с което е прието, че обхватът на солидарната отговорност по чл. 177 от ЗДДС включва и задълженията за лихви за забава върху дължимия и невнесен данък от друго лице. Съвместимостта с правото на ЕС на това правно положение изрично е възприета с Решение на Съда (първи състав) от 20 май 2021 година по дело C-4/20.

В обобщение обжалваното решението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

По въпросът за разноските.

Съобразно изхода на делото и материалния интерес на правния спор на НАП се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция в размер на 3 478.72 лв. на основание чл.8, ал.1, т.4 от Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на осн. чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,