Решение № 6167 от 22.6.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Р. Ерзузи, гражданка на Мароко и Т. Алмааши, представлявана от Р. Ерзузи и чрез адвокат Илиев срещу решение 1332 от 01.03.2022 г., постановено по адм. дело 3615 по описа за 2021 г. на Административен съд София град / АССГ/, с което е отхвърлена жалбата им срещу решение 803 от 17.03.2021г. на заместник председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/, с което им , постановен отказ да предостави на лицето статут на бежанец и хуманитарен статут. Твърди се неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения н съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл.209 т.3 от АПК. Развиват се подробни доводи в касационната жалба, с основен акцент върху преценката на съда относно висшия интерес на детето в контекста на бежанското право и формалистичен подход на националния орган, възприет и от съда. Иска отмяна на съдебното решение. Заместник-председателят на Държавната агенция, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Кушев, оспорва касационната жалба. Счита съдебното решение за правилно като постановено в съотвествие с материалния закон, процесуалните правила и надлежна обоснованост. Иска да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение като взе предвид разпоредбите на чл.218 и сл. от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол пред административния съд е било решение 803 от 17.03.2021г. на заместник председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/, с което е постановен отказ да предостави на лицата статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът, с много подробни мотиви и задълбочен анализ е изяснил самфактическата обстановка и е установил, че липсват каквито и да било доказателства, които да обосновават наличие на притеснения относно дискриминационно и опасно отношение към лицето по повод негова политическа, религиозна, полова принадлежност или други причини, които създават у него основателен страх от преследване. Поради което е извел и правния извод, че няма правно-релевантни факти, които да обосноват прилагането на разпоредбите на чл.8 и 9 от Закона за убежището и бежанците. Решението е правилно. Няма допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Съдът е спазил всички процесуални задължения по разпоредбите на АПК и във връзка с чл.144 от АПК и тези на ГПК. Съдебният акт е подробно и надлежно обоснован от фактическа и правна страна. Не са допуснати нарушения и на материалния закон. В конкретната история правилно е отбелязано, че самата жалбоподателка и нейното дете не са били преследвани в страната си на произход по описаните по-горе причини, а са били налице проблеми на съпруга й с негов приятел и стоката, с която са търгували. Поради което тези проблеми не могат да бъдат подведени под изискванията на закона за относима към него /закона/ бежанска история. Чужденците не са били застрашени и към тях няма данни за опасност от изтезания или друга форма на физически или психически тормоз поради описаните в закона причини. Изразените от тях лични притеснения не могат да се приемат за законовите определения за пряк риск за живота и свободата поради изповядване на религия, политически пристрастия и др. Не може да се приеме и, че има основания за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9 от ЗУБ. Такъв статут се предоставя на лице, което е било принудено поради реална опасност от тежки посегателства смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко отношение, тежки заплахи за живота му като гражданско лице поради наличие на вътрешен или международен конфликт поради действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не иска да се противопостави ефективно. По делото няма представени такива доказателства. Съдът подробно и в съотвествие с представените данни е направил преценка и на висшия интерес на детето, тъй като липсват доказателства за опасност от тежки посегателства като смъртно наказание, екзекуция, реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне. Обстановката в Кралство Мароко не може да бъде определена като вътрешен конфликт по критериите на Конвенцията и съответно приложение на вътрешното хуманитарно право. По тези съображения следва да се приеме, че е постановено правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените мотиви и на основание чл.221 ал.2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение