Решение № 11902 от 5.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1679/2017 г.

Решение № 11902 от 5.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1679/2017 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Д. Кръстев от гр. [населено място] срещу решение № 171 от 27.12.2016 година на Административен съд гр. Видин по адм. д. № 255/2016 г. Въвежда касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени Заповед № 16-0291-000132/13.11.2016 година на Началник РУП гр. Кула към ОДМВР гр. Видин, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ временно му е отнето свидетелството за правоуправление на моторно превозно средство /СУМПС/, до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от шест месеца. Твърди, че съдът не е съобразил, че при съставяне на Акт за установяване на административно нарушение № А – 455/13.11.2016 година на младши автоконтрольор при РУ Кула са допуснати съществени процесуални нарушения, като такива по чл. 43, ал. 2 и чл. 42, т. 5 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Ответникът по касационната жалба, Началникът на Районно управление гр. Кула към ОДМВР гр. Видин не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалвания съдебен акт. Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а по същество – правилно. Предмет на контрол за законосъобразност пред Административен съд гр. Видин е Заповед № 16-0291-000132/13.11.2016 година на Началник РУП Кула към ОДМВР Видин, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата на Д. Кръстев, гр. [населено място] временно е отнето свидетелството за правоуправление на моторно превозно средство /СУМПС/, до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от шест месеца. За да отхвърли жалбата на Д. Кръстев, съдът е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, във валидна форма, при правилно приложение на материалния и процесуалния закон. Касационната инстанция приема за правилни изводите на съда относно реализиране на предпоставките за налагане на процесната ПАМ. При установено нарушение по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП в относимата редакция към датата на извършване на нарушението – при отказ на водача да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване, са възникнали материално-правни предпоставки за налагане на ПАМ по чл. 171, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване ан въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца". Касае се за административна принуда, предвидена в специалния закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След като са налице елементите от фактическия състав относно установяването, правилно административният орган е наложил мярката. Заповедта е мотивирана с конкретни прояви на лицето като водач на МПС, установени с писмени доказателства, съдържащи се в приетата по делото административна преписка. Аргументирано е заключението на първоинстанционния съд за издаване на оспорения акт от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и при наличие на задължителните реквизити по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК. Установената фактическа обстановка напълно попада в хипотезата на чл. 171, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДвП. В случая водачът е отказал както да бъде изпробван с техническо средство за алкохол, така и да му бъде връчен талон за медицинско изследване. За реализиране на състава на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП е достатъчна и една от посочените хипотези. Неотносими са възраженията на касатора относно допуснатите нарушения във връзка със съставяне на Акта за установяване на административно нарушение. С процесната заповед се налага принудителна административна мярка /ПАМ/. Мерките за административна принуда по чл. 171, т. 1 ЗДвП /съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП/ се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност. При настоящата законова регламентация, необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установено по надлежен ред управление на МПС и отказ на водача да бъде изпробван с техническо средство за алкохол или отказ да му бъде връчен талон за медицинско изследване. Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. Наведените от касатора доводи за допуснати процесуални нарушения в хода на процедурата по съставяне на АУАН са неотносими към това производство, като не са от естество, че да оборят доказателствената му сила. Г-н Кръстев не ангажира доказателства за опровергаване на констатациите по акта, нито относно управлението на посоченото МПС на изписаната дата, място и час, нито относно установения отказ. Предназначението на ПАМ с превантивен характер е да осуети възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като тази мярка не съставлява вид административно наказание (Арг.: чл. 12 и чл. 13 ЗАНН). Поначало административният акт, с който се прилага превантивна ПАМ предхожда наложеното на адресата административно наказание с правораздавателен акт на административнонаказателна юрисдикция (НП), като двата акта имат общ правопораждащ юридически факт - допуснатото закононарушение. Всеки от тях обаче има различно предназначение и самостоятелни правни последици, поради което не се касае за дублиране на административна отговорност като вид юридическа отговорност за правонарушения. ПАМ са форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда, докато административните наказания са израз на държавната наказателна репресия и се налагат по повод извършено административно нарушение. Административнонаказателната отговорност се свежда до осъществяване на санкции, предвидени за виновно неизпълнение на административноправни задължения, докато ПАМ са средство за обезпечаване осъществяването на различни правоотношения, възникващи в сферата на изпълнително-разпоредителната дейност. С налагането на подобни мерки се прилага диспозицията на съответната правна норма и затова тя не е средство за реализиране на правна отговорност. Ето защо и няма нормативна пречка за едновременното прилагане на ПАМ и налагане на административно наказание по реда на ЗАНН за констатираното нарушение на ЗДвП. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, в случаите по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП ПАМ се прилага под прекратително условие - "до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 6 месеца". Релевираните обаче възражения за нарушения на ЗАНН при издаване на АУАН са извън предмета на проверка в настоящото производство. Процесният АУАН е редовно съставен, като удостоверява констатираното от компетентните автоконтрольори факти досежно посочения отказ, които са единствено релевантни с случая с оглед доказателствената сила на акта. Дали правната квалификация на отразените в него нарушения е законосъобразна за реализиране на административно-наказателната отговорност на лицето, е без значение за законосъобразността на процесната заповед за налагане на ПАМ. Липсва забрана в ЗАНН свидетелят по акта да е и свидетел на отказа на лицето същият да му бъде надлежно връчен. При вярно установената фактическа обстановка по делото, административният съд правилно е приложил материалния закон и обосновано е приел заповедта, предмет на оспорване за законосъобразен административен акт. Релевантният за приложението на чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП юридически факт е фактът на допуснато административно нарушение, което следва да е установено и подведено под приложимата материалноправна норма за ангажиране на административната отговорност на жалбоподателя. Органът е посочил фактическите обстоятелства, които съставляват основание по закон за издаването на заповедта и е цитирал относимата правна уредба, при което следва да бъде споделена преценката на АС, че актът за прилагане на ПАМ съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, вр. с чл. 59, ал. 2 АПК. За да наложи ПАМ, за компетентния орган е достатъчен съставеният надлежно АУАН с констатирано от компетентните лица нарушение, което при условията на обвързана компетентност го задължава да наложи посочената мярка. Предвид изложеното, не е налице релевираното касационно основание за отмяна на съдебното решение. При данните по делото, преценката на съда е правилна, а постановеното в този смисъл обжалвано решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, вр. с чл. 223 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,