Решение № 6597 от 18.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4943/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. А. А., с [ЛНЧ], непридружен непълнолетен, гражданин на Сирия, чрез назначения му на основание чл. 25 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) особен представител - адв. Х. Христов, против Решение 3407/08.04.2025 г., постановено по адм. дело 505/2025 г. по описа на Административен съд (АС) - Хасково, с което е отхвърлена жалбата на лицето срещу Решение 1508/11.02.2025 г., издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС), с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 във връзка с чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ на лицето е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение поради постановяването му при допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд не е анализирал обстойно информацията, съдържаща се в представените от ДАБ при МС справки, а също и приложимостта ѝ спрямо-хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, като са изложени и аргументи, че не е изследвана и настоящата ситуация, свързана със сигурността в Сирия и по-конкретно провинцията, от която произхожда лицето. Наред с това е посочено, че от молителя са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които може да се направи извод за наличие на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). В заключение моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС - Хасково. Ответникът по касационната жалба председателят на ДАБ при МС, чрез своя процесуален представител - юрк. Е. Хичовски, оспорва основателността на касационната жалба по съображения, изложени в хода на делото по същество, като представя справка с вх. МД-02-194/03.04.2025 г., съдържаща информация за отбиване на редовната военна служба както и информация за това кои лица подлежат и кои се освобождават от редовна военна служба, както и какъв е срокът ѝ, и справка с вх. МД-02-262/19.05.2025 г. относно актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия към 19.05.2025 г. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Хасково била законосъобразността на Решение 1508/11.02.2025 г., издадено от председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ на М. А. А. е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че М. А. А., с [ЛНЧ], е непридружен непълнолетен, роден на [дата]. в град Дейр Алзор, Сирия, гражданин на Сирия, с етническа принадлежност [заличен текст], с религия [заличен текст], семейно положение неженен, с начално образование, без професия. Прието е за установено, че същият бил напуснал страната си на произход Сирия още през 2022 г., влизайки нелегално в Турция, където е останал няколко години, след което на 20.09.2024 г. с група от хора влязъл нелегално в България през гората, били натоварени на автомобил и пътували 5 километра, но били задържани от полицията. Прието е, че в интервюто чужденецът изрично е заявил, че не е бил арестуван или осъждан, нямал проблеми заради етническата или религиозната си принадлежност, нито с официалната власт, не участвал в политически партии, не бил заплашван, не му било оказвано насилие, не е отбил военната си служба и не е бил търсен за нея. Посочил е, че крайната му цел била Германия. Заявил е също така, че родителите му, петте му братя и четирите му сестри продължавали да живеят в [населено място], област Дейр Алзор, Сирия, където бил и неговият последен адрес. Посочил е, че причината за напускане на държавата му по произход била свързана с войната и желанието му да събере семейството си в Германия, като освен това се страхувал да не бъде мобилизиран. Причината да подаде молба за международна закрила в България била, за да събере семейството си. В административното производство с оглед преценка основателността на подадената молба за международна закрила от дирекция Международна дейност в ДАБ при МС била изготвена справка с вх. МД-02-60/29.01.2025 г. относно актуалната политическа и икономическа обстановка към 29.01.2025 г. Представено било и становище от ДАНС, в което е посочено, че липсват възражения да се предостави закрила на чужденеца. Наред с това за непълнолетния молител от старши социален работник в отдел Закрила на детето към Дирекция Социално подпомагане гр. Харманли бил изготвен и социален доклад. В съдебно заседание за изясняване на обстоятелствата по делото от органа също били представени справка с вх. МД-02-159/14.03.2025 г. и справка с вх. МД-02-78/03.02.2025 г. При тази фактическа обстановка съдът е приел от правна страна, че решението е издадено от компетентен орган, отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК, като в него се сочат както фактическите, така и правни основания за издаването му, при спазване на административнопроизводствените правила, а също и при правилно приложение на материалния закон. На първо място административният съд е приел за правилен извода на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на М. А. А.. Прието е, че молителят не е заявил конкретни причини, обуславящи предоставяне на закрила по чл. 8 от ЗУБ, а изложените такива - не можело да се приемат за обосновано опасение от преследване. При анализ на информацията от общодостъпните източници за актуалното положение в Сирия след оттеглянето (свалянето) от власт на президента Башар Асад, както и на данните в приложените по делото справки от 29.01.2025 г., 03.02.2025 г. и 14.03.2025 г., е прието, че въпреки настъпилите нови обстоятелства, промяната в обществено-политическия живот в Сирия не рефлектирала пряко върху гражданите ѝ, касателно наличие на предпоставките по чл. 8 от ЗУБ, като към момента на постановяване на решението липсвали основания да се приеме, че в Сирия са налице преследвания на лица, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, или нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Освен това информацията от различните информационни източници не сочела към датата на постановяване на съдебния акт в Сирия да са били регистрирани масови случаи на физическо или психическо насилие, правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които да са били дискриминационни сами по себе си или да са се прилагали по дискриминационен начин, наказателно преследване или наказания, които да са били непропорционални или дискриминационни, да е бил налице отказ на съдебна защита, изразяващ в непропорционално или дискриминационно наказание, наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца. На следващо място съдът е приел за правилна и преценката на органа за липса на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, тъй като в разглеждания случай не се навеждала като причина за напускане на страната по произход наличието на опасност чужденецът да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или да бъде подложен на изтезание, нечовешко или унизително отношение или наказание. След обсъждане на данните и доказателства по делото, съдът е приел, че хипотезите, визирани в чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, не били налице. Наред с изложеното съдът е приел, че по отношение приложението на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ административният орган е извършил анализ на обективираната в справка, издадена от Дирекция Международна дейност при ДАБ, информация, в резултат на която е достигнал до заключение, че обстановката в страната по произход на молителя не би могла да се определи като ситуация на безогледно насилие, като макар същата да оставала сложна - то не са били налице ситуации, в които конфликтът да е достигал нива, при които да е съществувал реален риск непълнолетният чужденец да понесе тежки посегателства. Освен това кандидатът е изложил твърдения, че не е имал взаимоотношения с армията и полицията и не е извършвал политическа дейност, като цялото му семейство продължавало да живее в Сирия необезпокоявано. Анализирайки доказателствата по делото, в т. ч. информацията за личното положение на молителя, а също и представените в съдебното производство справки, първоинстанционният съд е споделил изводите на органа, че към момента на постановяване на административния, а и на съдебния акт, не можело да се обоснове извод, че в Сирия имало безогледно насилие, което да достига толкова високо ниво, че да съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че със самото му присъствие на територията на съответната страна или евентуално на съответния район лицето се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Предвид информацията в справките и данните от други общодостъпни източници на информация, съдът е приел, че било налице подобряване на общата обстановка в Сирия, като поемането на държавната власт в страната от нови субекти не променяло положението в негативна насока, а дори напротив - тенденциите за общото положение в Сирия били по - скоро положителни международните полети били възобновени, на 06.01.2025 г. СЗО осъществила първата за 2025 г. трансгранична мисия на ООН в Северозападна Сирия, провеждайки обучение за парамедици; имало вече сформирано преходно правителство на Сирия, като продължавало да се работи за възстановяване на реда. Освен това в някои медии били налични данни за милиони сирийци, намиращи се извън страната си, които били изразили желание да се завърнат в родината си след свалянето на президента Башар Асад, като съгласно най-актуалната информация според ВКБООН в периода от 8 декември 2024 г. до 06.03.2025 г. близо 303 400 хиляди (, а според някои източници - 885 294) вътрешно разселени лица се били завърнали по домовете си. Посочено било също така, че ситуацията със сигурността на страната продължавала да остава сложна единствено в крайбрежните региони - Хомс и Хама, докато в другите части от страната обстановката се подобрявала. Съдът е посочил, че така изведените от него изводи въз основа приетите по делото справки, издадени от компетентен държавен орган в кръга на правомощията му по установените форма и ред, представляващи официални свидетелстващи документи и ползващи се с материална доказателствена сила, не са били оборени от страна на чужденеца с насрещни доказателства в защита на тезата му. Относно военната намеса от страна на Израел в Сирия, съдът е приел, че съгласно някои медии според категоричните заявки на Израел целта на армията на Израел не била мирното население на Сирия, а унищожаването на тежки оръжия, които биха могли да бъдат използвани срещу народа на Сирия или израелския народ от екстремисти. Предвид всичко изложено според съда политическата и икономическата ситуация, както и условията на живот и безопасност в Сирия се подобрявали. Дори и да се приемело, че било налице въоръжен конфликт в Сирия, то същият не бил повсеместен, като не можело да се счита, че със самото си присъствие в родината си или друго населено място, молителят би бил изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие, породено от въоръжения конфликт. На следващо място било прието, че липсват и предпоставките за предоставяне на статут по чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ, тъй като от страна на молителя не се сочели твърдения, подкрепени с доказателства в обратния смисъл. Освен това, съдът е приел, че при постановяване на решението е съобразен принципът за висшия интерес на детето в съответствие и със ЗЗДет, тъй като била спазена процедурата по провеждане на производството и същото било проведено с и при участие на представители на отдел Закрила на детето при Дирекция Социално Подпомагане - гр. Харманли, като е прието, че съпоставени с приложимите за хуманитарен статут норми, доказателствата в тази посока не били достатъчни, за да можело да се приеме, че били налице предпоставките за предоставяне на такъв статут. Освен това според съда е съобразен и принципът за целостта на семейството, предвид което е прието, че при наличие на установена по делото възможност за вътрешно разселване в Сирия, то завръщайки се в Сирия, където живее цялото му семейство, детето би могло да се отглежда в семейната си среда и сред своята култура и религия по начин, по който нямало да бъде лишено от своята идентичност. Направен е краен извод за законосъобразност на оспореното решение на председателя на ДАБ при МС и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд - Хасково е правилно и законосъобразно. Настоящият касационен състав споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът задълбочено и пространно е изследвал всички факти и обстоятелства, свързани с личната история на лицето и касаещи основателността на претенцията на касационния жалбоподател и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи. На първо място следва да се посочи, че правилно съдът, съобразявайки събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, за предоставяне статут на бежанец на М. А. А.. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ под понятието преследване следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В конкретния случай няма данни и липсват твърдения, от които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Заявителят не е направил релевантни твърдения, които да представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, нито сочи конкретни действия, попадащи в предметния обхват на чл. 8, ал. 5 от ЗУБ. В проведеното на 16.01.2025 г. интервю кандидатът за закрила сочи единствено икономически причини за напускане на Сирия, като на практика липсват действия от страна на властите или други субекти, извършващи преследване, визирани в чл. 8, ал. 3 от ЗУБ, от които да се направи извод за преследване или дискриминация към сирийския гражданин. Той не е бил заплашван, върху него не е било оказвано насилие, не е осъждан и не е бил преследван от официалните власти. Наред с това предвид обстоятелство, че молителят е напуснал Сирия още през 2022 г., като крайната цел на пътуването му е била Германия, а също и предвид факта, че чужденецът е подал документи за международна закрила в България единствено, защото е бил заловен, то следва да се приеме, че в конкретният случай М. А. А. е икономически мигрант, търсещ по добри условия за живот и реализация. По отношение на опасенията на чужденеца от възможността да бъде взет за военна служба следва да се посочи, че същите не са подкрепени с никакви конкретни обстоятелства, нещо повече същият е заявил, че не е получил повиквателна за реално отбиване на военна служба. В действителност тези притеснения не са продиктувани от реални действия от страна на сирийската армия и власт. Освен това следва да бъде посочено, че съгласно представена пред касационната инстанция справка с вх. МД-02-194/03.04.2025 г., съдържаща информация за отбиване на редовната военна служба, както и информация за това кои лица подлежат и кои се освобождават от редовна военна служба, както и данни по отношение на срокът ѝ, през февруари 2025 г. няколко източника съобщавали, че назначеният за президент на преходния период Ахмед ал Шараа е обявил, че премахва задължителната военна служба и вместо това разчита на доброволно набиране на войници. В статия на арабски език на Шведският център за информация (SCI) е посочено, че войниците, подофицерите и офицерите щели да се набират чрез интензивни програми, които се отклонявали от традиционните академични стандарти и правила за обучение, като този процес имал за цел да ускори обучението на военни и на служители на силите за сигурност, за да отговори на потребностите на новата държава. Освен това според официални източници на провинция Тартус, която е отрекла слуховете за призоваване и наемане на мъже за военна служба, военната служба в Сирия вече била доброволна. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на чужденеца за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът е приел, че от страна на М. А. А. липсват твърдения да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне или наказание, каквито са изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Правилно административният съд е приел и че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Не са налице доказателства за това, че ситуацията в Сирия достига до границите на безогледно насилие, породено от вътрешен или международен въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. В настоящия случай оспореният административен акт е издаден при съобразяване на Решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, б. в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, б. д от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. За хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ от административния съд е извършен анализ на предоставената от М. А. А. бежанска история и актуалната информация относно Сирия. Административният съд подробно е обсъдил данните в представената в административното производство справка на дирекция Международна дейност при ДАБ, на която се е позовал административният орган. В подкрепа на изводите си съдът е анализирал и информацията, съдържаща се в представените в съдебното производство справки, а също и тази от общодостъпни източници за ситуацията в Сирия, като е направил правилен извод, че не се установяват данни понастоящем конфликтът в Сирия да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. Тези обстоятелства се потвърждават и от представената пред касационната инстанция справка с вх. МД-02-262/19.05.2025 г. на дирекция Международна дейност при ДАБ. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самият М. А. А. не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Изрично е посочил, че не е имал проблеми с официалните власти в Сирия, не е бил задържан, съден или осъждан, не твърди също така срещу него да са били отправяни заплахи. Освен това следва да се посочи и че обстоятелството, че неговото семейство продължава да живеят в Сирия, обосновава съждение за липса на притеснение у тях. Предвид изложеното обосновано съдът е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут, засегнато в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспореното Решение 1508/11.02.2025 г., издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ на М. А. А. е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут, Административен съд - Хасково е постановил едно правилно и законосъобразно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,