Решение № 181 от 29.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 123/2010 г.

Решение № 181 от 29.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 123/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Иван Недев Производството е по Глава ХХХIII НПК - възобновяване на наказателни дела, по искане на осъдената Д. Г. Б. на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК да се отменят влезлите в сила въззивно решение № 181 от 19.Х.2009 г. по в.н.о.х.д. 119/2009 г. на ОС-Бургас и присъда № 18/30.IV.2009 г. по н.о.х.д. 41/2009 г. на РС-Поморие и производството по последното дело възобнови. Съображенията са, че престъплението й е недоказано по несъмнен начин, че постановените съдебни актове "почиват на предположения". Иска съмненията да се тълкуват в нейна полза. Възражение срещу искането е направил прокурор при РП-Поморие с доводи за неоснователност на искането по същество - деянието и вината на осъдената са установени и доказани по несъмнен начин. Осъдената и защитата й поддържат искането като изтъкват, че присъдата се основава само на обясненията на подсъдимата по делото. Прокурорът от ВКП е на становище, че искането е неоснователно. След преценка доводите и становищата на страните, пред вид и материалите по делото ВКС, I-во н. о. в настоящия състав намира искането на осъдената за допустимо, но неоснователно. Искането е постъпило на 16.II.2010 г. С влязлата в сила присъда № 18 от 30.IV.2009 г. по н.о.х.д. № 41/2009 г. на РС-Поморие, потвърдена с въззивно решение № 181/19.Х.2009 г. по в.н.о.х.д. 119/2009 г. на ОС-Бургас Д. Г. Б. е призната за виновна и осъдена по чл. 216, ал. 1 във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК на пробация с конкретно посочени пробационни мерки за това, че през м. септември 2006 г. в гр. П. унищожила чужда недвижима вещ - тераса на жилищна сграда, находяща се в гр. П., ул. "Граф Игнатиев" № 7а, на стойност 1505,37 лв., собственост на А. Н. Н. от Брюксел, Кралство Белгия; осъдена е да заплати на Н. 1505,37 лв., обезщетение за причинените му имуществени вреди от престъплението, ведно със законните последици. Искането е неоснователно - след внимателна преценка и анализ на доказателствата първоинстанционният съд е направил фактическите си изводи - през инкриминирания период, без надлежно правно основание (противозаконно) осъдената Б. унищожила терасата на пострадалата Н. Стойността на унищоженото възлиза на 1890 лв. Този извод намира подкрепа на първо място в безспорния факт, че терасата е разрушена и на второ от съдържанието на писмената покана от осъдената до пострадалата. С оглед на това твърдението на защитата на осъдената, че осъждането й е резултат само на нейни самопризнания и в нарушение на чл. 116 НПК, е неоснователно. Относно релевантните факти няма съмнения, поради което и този довод е несъстоятелен. Доводите по искането за възобновяване са предмет и на въззивната жалба. С решението на ОС-Бургас е отговорено аргументирано на всеки от тях, поради което и това решение нито противоречи на закона, нито е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Голословното, без никакви аргументи и съображения позоваване на чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК - за явна несправедливост на наложеното наказание, не дава основание за обсъждане и преценка на основателността му в настоящето производство. По тези съображения и аргумент за обратното на чл. 425, ал. 1 НПК съдът