Решение № 10007 от 3.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4370/2013 г.

Решение № 10007 от 3.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4370/2013 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 132, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по жалби на "Белгал Груп" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, район Оборище, ул. "Бачо Киро" № 26-28-30, бл. 2, вх. Платиниум Бизнес Център, ет. 1 и на Владимир Илиев Топалов, от гр. София, подадени чрез пълномощника им - адв. Табаков, срещу решение № 19/31.01.2013 г. на министъра на околната среда и водите, с което са отхвърлени предложенията за увеличаване и намаляване на площта на Природен парк "Витоша". Срещу същото решение е подадена жалба и от Белослава Бориславова Йонова от гр. София. Жалбоподателите поддържат оплаквания за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. Позовават се на липса на основания за постановения от министъра правен резултат. Считат, че изложените в акта мотиви не могат да обосноват волеизявлението на органа за отхвърляне на предложенията за намаляване територията на Природен парк (ПП) "Витоша", включително чрез изключване от границите му на притежаваните от жалбоподателите имоти. Като порок на акта се сочи издаването му в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4, чл. 4 и чл. 7 АПК. Твърдят, че са налице предпоставките на специалния закон за изключване на процесните имоти от защитената територия. Жалбоподателите - "Белгал Груп" ЕООД и Владимир Илиев Топалов, искат отмяна на решението в цялост и връщане на преписката на министъра на околната среда и водите за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на Закона за защитените територии (ЗЗТ). Жалбоподателката Белослава Йонова моли за отмяна на решението в частта, касаеща собствения й имот и за решаване на въпроса по същество, като се постанови от съда изключване на имота й от границите на парка. Ответникът - министърът на околната среда и водите, чрез процесуалните му представители - юрк. Тодорова и юрк. Калугеров, оспорва жалбите. Прави възражение за недопустимост на жалбата на "Белгал Груп" ЕООД поради липса на правен интерес на дружеството от оспорване на акта. По съществото на спора счита жалбите за неоснователни и моли за отхвърлянето им като такива. В представена след приключване на устните състезания по делото писмена защита, се претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, при проверка на предпоставките за допустимост на жалбите, констатира следното: Жалбите са подадени в срок и срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт. Жалбата на Белослава Йонова е процесуално допустима, като подадена от лице с правен интерес, т. к. неин предмет е решението, в частта, с която е отказано изключване от територията на парка на притежавания от жалбоподателката недвижим имот. По отношение на жалбите на "Белгал Груп" ЕООД и на Владимир Топалов, с които се атакува решението на министъра на околната среда и водите в цялост, съдът намира, че същите са допустими в частта им срещу решението, с което е отхвърлено предложението за намаляване на площта на ПП "Витоша" досежно съответния имот на всеки един от двамата жалбоподатели. Решението на органа по околна среда в частта, с която по същество е постановен отказ да се изключи от територията на парка собствения на физическото лице Владимир Топалов имот се явява неблагоприятно за него и засяга негови права и законни интереси, поради което жалбата срещу него в тази й част следва да бъде разгледана по същество. Аналогично, решението на органа по околна среда в частта, с която по същество е постановен отказ да се изключи от територията на парка собствения на дружеството имот се явява неблагоприятно за него и засяга негови права и законни интереси. Поради това, жалбата на "Белгал Груп" ЕООД подлежи на разглеждане по същество в тази й част. Неоснователно е твърдението на ответната страна, че дружеството не е засегнато от акта, не е негов адресат и съответно няма правен интерес да обжалва процесното решение, защото имотът му не попада в предложението на комисията по втори вариант за изключване на площи от защитената територия. Освен, че това твърдение не е доказано по надлежен начин, в случая въпросът в кой вариант на предложението е включен имотът на дружеството е ирелевантен, т. к. същият фигурира в предложението за изключване, а решаващият орган не е приел нито едно от предложенията. Позоваването на ответната страна на заключение на вещо лице по съдебно-техническа експертиза по този въпрос, назначена по друго дело, е недопустимо. Представеното такова не се явява годно доказателство в настоящото производство. Според решенията на цитираната от ответника комисия, са приети предложенията за намаляване територията на парка, включително втори вариант на предложението. При тази формулировка на взетите от комисията решения не следва извод, че е приет само вторият вариант, както необосновано се твърди от ответната страна. В останалата им част жалбите на "Белгал Груп" ЕООД и на Владимир Топалов са недопустими, поради липса на пряк и непосредствен правен интерес у жалбоподателите. Волеизявлението на министъра на околната среда и водите относно увеличаването и намаляването на площта на парка чрез включване и изключване на имоти на други лица не рефлектира по никакъв начин в правната сфера на двамата оспорващи. Същите не разполагат с активна процесуална легитимация да обжалват решението в тази му част, т. к. не могат да се позоват на свое собствено нарушено право или законен интерес. След като за "Белгал Груп" ЕООД и за Владимир Топалов не възникват непосредствени правни последици от административния акт в частта, с която е отхвърлено предложението за увеличаване и намаляване площта на ПП "Витоша", касаещо останалите имоти, които не са собственост на жалбоподателите, то същите не са процесуално легитимирани да я оспорват, като жалбите им в тази част следва да бъдат оставени без разглеждане като недопустими, а производството по делото подлежи на прекратяване в тази му част. За да се произнесе по съществото на жалбите, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна: "Белгал Груп" ЕООД е собственик на имот, находящ се в м. "Национален киноцентър", представляващ ПИ № 68, кв. 3а по плана на гр. София, землището на Бояна. Владимир Илиев Топалов е собственик на имот (част), находящ се в м. "Национален киноцентър", представляващ УПИ I-98, кв. 5 от плана на гр. София, в землището на Бояна. Белослава Бориславова Йонова е собственик на имот, представляващ ПИ № 817, с обособен от него УПИ Х-817, кв. 16 по плана на гр. София, местността в. з. "Беловодски път", в землището на Бояна. По делото няма спор, че и трите имота попадат в границите на защитена територия - Природен парк "Витоша". Със заповед № РД-700/09.06.2003 г. на министъра на околната среда и водите е назначена междуведомствена експертна комисия, която да уточни границата на ПП "Витоша" и да предложи механизъм за процедиране на уточнената граница. В заключителен протокол, съставен на 16.09.2003 г. и одобрен от министъра на околната среда и водите, Комисията е направила предложение до министъра за предприемане на действия за откриване на процедура за намаляване и увеличаване на площта на парка чрез изключване и включване на територии по реда на ЗЗТ спрямо уточнената граница на парка, за всички територии, подробно описани в графично приложение № 2. По отношение на м. "Киноцентъра" са разработени два варианта за намаляване на площта на ПП "Витоша", а именно: а) цялостно изключване на всички горски масиви от обхвата на регулационния план на м. "Киноцентъра" или б) частично изключване на част от горските подотдели, включени в лесоустройствения проект от 1963 г., но несъществуващи на място. Няма спор, че имотите на жалбоподателите фигурират в предложението на Комисията, назначена със заповед № РД - 700/09.06.2003 г. на министъра на околната среда и водите, за изключване от границите на защитената територия. Предложения до министъра на околната среда и водите за намаляване и разширяване на територията на парка с конкретни имоти са постъпили и от Сдружение "Геофорум Витоша", и от Асоциацията на парковете в България. Предложенията са преценени като целесъобразни на основание чл. 36, ал. 2 ЗЗТ и е възложено изготвянето на необходимата документация по чл. 36, ал. 4 с. з. От материалите по делото се установява, че МОСВ е организирало обществено обсъждане на предложенията за намаляване и увеличаване на площта на ПП "Витоша", както следва: на 16.10.2006 г. за район "Витоша" - с. Мърчаево, с. Владая, кв. Княжево; на 17.10.2006 г. за район "Витоша" - кв. Бояна, кв. Драгалевци, кв. Симеоново; на 18.10.2006 г. за район "Панчарево" - с. Бистрица и с. Железница. За проведените обществени обсъждания по райони са съставени съответни протоколи, приложени по делото. В хода на обществените обсъждания е постъпило становище по предложенията от Дирекция на ПП "Витоша", вх. № 05-08-6362/21.11.2006 г. Разглеждането на предложенията по землища е извършено от пет комисии, назначени на основание чл. 38, ал. 1 и ал. 2 ЗЗТ от министъра на околната среда и водите, както следва: заповед № РД-957/19.12.2006 г. (за землище Бояна), заповед № РД-958/19.12.2006 г. (за землища Мърчаево, Владая, Княжево), заповед № РД-1/03.01.2007 г. (за землища Симеоново и Драгалевци), заповед № РД-4/09.01.2007 г. (за землище Железница) и заповед № РД-5/09.01.2007 г. (за землище Бистрица). Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗЗТ (с действалата към момента на назначаване на комисиите редакция на нормата) в комисията по чл. 38, ал. 1 се включват представители на Министерството на околната среда и водите, Министерството на земеделието и продоволствието, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, на общините, на собственици на гори, земи и водни площи и съответните областни управители. В заповедите е указано, че членовете на комисията, участващи в състава й в качеството им на собственици на гори, земи и водни площи, включени в предложенията за намаляване и увеличаване на площта на ПП "Витоша", са длъжни да удостоверят правото си на собственост върху имотите, попадащи в предложените промени на границите на парка, а техните представители следва да се легитимират и с документ, доказващ представителната им власт. Решенията на комисиите по предложенията за намаляване и увеличаване на площта на парка са обективирани в съответни протоколи, видно от които всички предложения за намаляване площта на защитената територия чрез изключване на имоти от обхвата й са приети, а всички предложения за увеличаване площта на парка чрез включване на нови територии са отхвърлени. Протоколът от 05.01.2007 г. на комисията, назначена със заповед № РД-957/19.12.2006 г. на министъра на околната среда и водите относно землище Бояна, е подписан с особено мнение от един от членовете на комисията - Тома Белев, директор на ДПП "Витоша" с приложено писмено особено мнение, в което се изразява несъгласие с приетото решение, сочат се множество процедурни пропуски и се твърди нелегитимност на взетото решение. Според особеното мнение гласувалите граждани не са установили качеството си на членове на комисията - не са представили документ за собственост, документ за самоличност или други доказателства, обосноваващи правото им на глас, което компрометира законността на решенията. Протоколът от 26.01.2007 г. на комисията, определена със заповед № РД-5/09.01.2007 г. на министъра на околната среда и водите, е подписан с особено мнение от представителя на Столична община. Същото е мотивирано писмено на 29.01.2007 г. с твърдения за неправилно гласуване и опорочаване на взетото решение. Съгласно изразената в особеното мнение позиция налице е изначален порок в сформирането на състава и в механизма на вземане на решения от комисията, т. к. доминиращият числен състав на собствениците на имоти предопределя решенията й и обезсмисля участието на всички останали членове. При наличието на особени мнения от членове на комисиите, на които е възложено да разгледат и да приемат или да отхвърлят предложенията за промяна на площта на ПП "Витоша", министърът на околната среда и водите е издал процесното решение № 19/31.01.2013 г., с което е отхвърлил предложенията за увеличаване и намаляване на площта на ПП "Витоша". Волеизявлението му е мотивирано с нелегитимността на процедурата, визирана в особените мнения, с постановените от Върховния административен съд съдебни актове, с които съдът е задължил министъра да се произнесе по исканията за изключване на имоти от границите на парка, включени в предложенията, по които е проведена процедура по глава Трета ЗЗТ, с обстоятелството, че реализацията на взетите от комисиите решения би довела единствено до намаляване на площта на парка без това да бъде компенсирано със съответно увеличаване на територията, каквито са били първоначалните предложения в своята съвкупност. Решението на органа е обосновано и с големия обществен интерес към съхраняването на парка и с изпълнение целите на закона, свързани с опазването и съхраняването на защитените територии. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, при извършената служебна проверка на законосъобразността на административния акт по реда чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 АПК, намира жалбите за неоснователни. Решението е издадено от компетентен орган и в надлежна форма след провеждане на предвиденото в глава Трета ЗЗТ административно производство по намаляване и увеличаване площта на парка, включващо следните етапи - предложение от надлежни субекти, произнасяне на МОСВ по целесъобразност, изготвяне на документация, провеждане на обществени обсъждания, назначаване на комисии с посочен в чл. 38, ал. 2 ЗЗТ състав за вземане на решение по предложението чрез приемането или неприемането му, решения на комисиите за приемане на предложенията за намаляване територията на парка и за отхвърляне на тези за разширяването му, депозирани особени мнения от несъгласни с решенията членове на комисиите. Решението е мотивирано и съдържа фактическите и правните основания за постановяването му. От материалите в административната преписка и от изложените в акта съображения се установяват мотивите на компетентния орган по околна среда за отхвърляне на предложенията за намаляване и за увеличаване на площта на ПП "Витоша" във връзка с проведената процедура по глава Трета ЗЗТ - чл. 42, ал. 1, във вр. с чл. 41, т. 2 и т. 3 от специалния закон. Предмет на съдебен контрол по същество е решение № 19/31.01.2013 г. на министъра на околната среда и водите в частта му, с която е отхвърлено предложението за изключване от площта на ПП "Витоша" на имотите на тримата жалбоподатели. Оспореното решение е издадено при условията на оперативна самостоятелност на органа в хипотезата на чл. 38, ал. 5 ЗЗТ, която предвижда, че в случай на изразено в особено мнение несъгласие на чл. на комисията по чл. 38, ал. 1 ЗЗТ с взето от същата решение, министърът на околната среда и водите взема окончателното решение за увеличаването или намаляването на защитената територия или за отхвърляне на предложението. Обжалваният акт, с който е завършило административното производство, е законосъобразен. Същият е постановен след изясняване на релевантните по случая факти. Министърът е приложил правилно материалния закон, като е приел различно от предложеното му от комисиите решение и е отказал да изключи от границите на парка имотите, собственост на жалбоподателите. Взетото от него окончателно решение по проведената процедура за промяна на границите и площта на защитената територия е съобразено с установените фактически обстоятелства в своята съвкупност. Неоснователни са в този аспект оплакванията за нарушаване на принципите на законност и истинност при постановяване на административния акт. С отхвърлянето на предложенията при наличието на особени мнения към решенията на комисиите органът е упражнил правилно правомощията си по чл. 38, ал. 5 ЗЗТ. Особените мнения, на които се е позовал органът, са надлежно мотивирани и депозирани. Неоснователно е твърдението, че особеното мнение на директора на ДПП "Витоша", не е датирано и не е следвало да бъде взето предвид при решаването на въпроса за промяна на границата на парка. Протоколът от 05.01.2007 г. от заседанието на комисията по чл. 38, ал. 1 ЗЗТ е подписан с особено мнение, което в мотивиран писмен вид е приложено към този протокол и следва да се приеме, че е представено на същата дата. Обстоятелството, че не е поставена дата на особеното мнение не може да се тълкува като липса на такова, нито е основание то да се игнорира от решаващия орган. Съдът намира, че са налице фактическите и правни основания за издаване на решение от вида и със съдържанието на процесното, с което е даден приоритет на обезпечаването на законосъобразното извършване на промени в защитената територия пред личния интерес на участвалите в комисиите граждани, които са гласували решения, основани единствено на собствения си частен интерес. Неоснователно е позоваването на жалбоподателката Йонова на одобрен ПУП и издадена виза за проектиране с конкретни параметри на застрояване на притежавания от нея имот, част от ПП "Витоша". Това обстоятелство не обуславя задължение за решаващия орган по околна среда автоматично да изключи имота й от територията на парка. Съгласно ОУП на СО, цялата територия на ПП "Витоша" е включена в зона за природозащита, без да се предвиждат зони за застрояване. От доказателствата по делото е видно, че този имот, както и съседните поземлени имоти, които попадат в границите на защитената територия, не са застроени и представляват гора. Намеренията на другите жалбоподатели за строителство в имотите им, попадащи в защитената територия, също не сочат на основание за изключването им от нея и не създават съответно задължение за министъра за намаляване на площта на парка. Следва да бъде изрично отбелязано, че след като към момента на придобиване на описаните недвижими имоти, същите вече са били включени в обхвата на ПП "Витоша", респ. вещните права на жалбоподателите са придобити със съответните ограничения, произтичащи от статута на защитената територия, поддържаният довод за неправомерно ограничаване правото им на собственост е несъстоятелен. Оспореното решение е в съответствие с целите на закона. Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗЗТ защитените територии са предназначени за опазване на биологичното разнообразие в екосистемите и на естествените процеси, протичащи в тях, както и на характерни или забележителни обекти на неживата природа и пейзажи. Предназначението на защитените територии не може да се променя освен по реда на глава Трета с. з. Законът цели опазването и съхраняването на защитените територии като национално и общочовешко богатство и достояние и като специална форма на опазване на родната природа, способстващи за развитието на културата и науката и за благополучието на обществото (чл. 2, ал. 1 ЗЗТ). Опазването на природата в защитените територии има предимство пред другите дейности в тях (чл. 2, ал. 2 с. з.). По силата на чл. 29 ЗЗТ за природни паркове се обявяват територии, включващи разнообразни екосистеми с многообразие на растителни и животински видове и на техните местообитания, с характерни и забележителни ландшафти и обекти на неживата природа. Природните паркове се управляват с цел: поддържане на разнообразието на екосистемите и опазване на биологичното разнообразие в тях; предоставяне на възможности за развитие на научни, образователни и рекреационни дейности; устойчиво ползване на възобновимите природни ресурси при запазване на традиционни форми на поминък, както и осигуряване на условия за развитие на туризъм. Разпоредбата на чл. 30, ал. 1 с. з. предвижда, че в границите на природните паркове може да има населени места, селищни образувания и курорти, както и да се осъществяват производства и дейности, които не замърсяват околната среда. В случая, с оглед постъпилите особени мнения и при липсата на данни предложените от комисиите за изключване имоти да са унищожени или увредени, да са загубили характеристиките си на защитени по смисъла на чл. 29 и сл. ЗЗТ, да не изпълняват предназначението си, актуалното им фактическо състояние да не отговаря вече на критериите на закона, оставането им в парка да е несъвместимо с предмета и целите на ЗЗТ, изключването им от границите на ПП да е целесъобразно от гледна точка на природоопазването и т. н., решението на компетентния орган за отхвърляне на предложенията за намаляване на територията на парка с процесните имоти изпълнява в пълна степен заложените в специалния закон цели и осигурява адекватно прилагане на принципа на законността (чл. 4 АПК). С оглед фактите по делото, министърът не би могъл да издаде позитивен за жалбоподателите акт, с който да удовлетвори претенциите за изключване на имотите им от териториалния обхват на Природния парк. По изложените съображения, съдът намира за законосъобразно оспореното решение на министъра на околната среда и водите, в частта, с която е отхвърлено предложението за намаляване на площта на ПП "Витоша" чрез изключване на имотите на жалбоподателите. Жалбите на "Белгал Груп" ЕООД, Владимир Илиев Топалов и Белослава Бориславова Йонова срещу него се явяват неоснователни, поради липса на отменителни основания по чл. 146 АПК и като такива следва да се отхвърлят. Независимо от изхода на спора, до приключване на устните състезания по делото ответникът не е претендирал разноски, поради което такива не му се дължат и не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 5-то и чл. 159, т. 4 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,