Решение № 10664 от 28.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8504/2016 г.

Решение № 10664 от 28.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8504/2016 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на инспектор "Преместване на неправилно паркирани пътни превозни средства" в "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД, гр. В. Търново, ул. "Ц. Т. С." №..., бл. ... срещу Решение № 165 от 27.05.2016 г. на Административен съд, гр. В. Търново, постановено по административно дело № 175/2016 г.

С обжалваното решение съдът отменя принудителна административна мярка "преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик" приложена на 26.02.2016 г. на лек автомобил, марка "Мерцедес", регистрационен № ВТ 2263 АМ, собственост на С. Ц. Г., гр. В. Търново, ул. "А." ..№....

Касационният жалбоподател - инспектор "Преместване на неправилно паркирани пътни превозни средства" в "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД - Г. П. М., счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробно фактите, доказващи компетентността на органа, издал оспорената мярка. Сочи, че по делото е представен снимков материал, който безспорно установява паркиране в нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Мястото на паркиране е доказано и от представения от собственика на автомобила снимков материал.

Сочи, че при неизискване от закона на писмена форма на акта, с който се прилага принудителната мярка, е недопустимо съдът да изисква писмена форма и точно описание на нарушението. Счита, че съдът не отчел, че от снимковия материал е видна хипотезата на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП, което прави приложената мярка законосъобразна.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата, алтернативно - да върне делото за ново разглеждане на друг състав. Касаторът се представлява от адв- Г. Г., Адвокатска колегия, гр. В. Търново.

Ответникът по касационната жалба - С. Ц. Г., счита същата за неоснователна. Изложените доводи са били предмет на извършения от съда контрол за законосъобразност на оспорения акт. Решението на съда е постановено при правилно установена фактическа обстановка и правилно тълкуване и приложение на материалния закон.

Развитите в касационната жалба доводи не опровергават в никаква степен изводите на съда. Единственото предявено му фактическо основание на принудителната мярка е констативен протокол № 483 от 26.02.2016 г. като изложеното в него не е доказано. Твърденията в касационната жалба освен, че са неверни, са и недоказани. Знака и маркировката не са посочени като фактическо основание на принудителната мярка нито в констативния протокол, нито в докладна записка № АСД-02-57 от 14.03.2016 г.

Моли съда да остави в сила обжалваното решение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Приложеният снимков материал не установява спиране на превозното средство пред вх...да на търговския обект и поради това да пречи на движението. Установената фактическа обстановка не дава основание за принудително преместване на автомобила.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

За да постанови обжалваното решение съдът приема от фактическа страна, че:

1. С. Ц. Г. е собственик на лек автомобил, марка "Мерцедес", регистрационен № ВТ 2263АМ.

1. На 26.03.2016 г. около 11, 55 часа, г-н Георгиев е бил паркирал автомобила си в гр. В. Търново на ул. "Ц. Ц." .№... "пред вх...да на МОЛ "Скай център". За паркирания автомобил на телефон 112 е бил получен сигнал. Автомобилът бил паркиран в нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

1. По разпореждане на инспектор в сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. В. Търново, - Мартин Д. Азгоров, автомобил марка "Мерцедес", регистрационен № ВТ 2263 АМ е бил репатриран. Направени са били снимки на автомобила преди и по време на репатрирането.

1. За приложената мярка е съставен констативен протокол № 483 от 26.02.2016 г. от инспектор "Преместване на неправилно паркирани пътни превозни средства" - Г. П. М..

1. На 14.03.2016 г. инспектор Мушеклиев с докладна записка информира управителя на дружеството за извършеното на 26.02.2016 г. репатриране на лек автомобил, марка "Мерцедес", регистрационен № ВТ 2263 АМ.

1. В хода на съдебното производство органът е представил:

а) схема на организацията на движението с обозначена вертикална сигнализация по ул. "Ц. Ц.";

б) длъжностна характеристика на длъжността "полицейски инспектор IV - VI степен" и ежедневна ведомост, рег. № 1275р-1672 от 20.01.2016 г. относно работното време на инспектор М. Азгоров, от която е видно, че на 26.02.2016 г. инспектор Азгоров е бил на работа; заповед № Iз-275 от 24.02.2006 г. на министъра на вътрешните работи, с която оправомощава офицерите и сержантите от звената "пътна полиция" за прилаган принудителни административни мерки по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП;

в) длъжностна характеристика на длъжността "инспектор" в звено "Преместване на неправилно паркирани пътни превозни средства" в "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД; Заповед № РД-22-1490 от 17.09.2014 г. на кмета на О. В. Т., с която определя "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД за служба по смисъла на чл. 167, ал. 2, т. 1 и 2 ЗДвП; Заповед № РД-22-2000 от 30.09.2015 г. на кмета на О. В. Т., с която определя служителите в "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД, които да прилагат или да нареждат прилагането на принудителна административна мярка "преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на собственика" - под № 1 е Г. П. М..

г) информация от подадени сигнали на телефон 112 в 10,36 часа, в 10,38 часа, в 10,56 часа и в 11,22 часа.

1. В хода на съдебното производство съдът приема веществени доказателства - 8 броя фотографски изображения, представени от органа, и 7 броя - представени от г-н Георгиев.

Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че оспорената принудителна мярка е приложена по устно разпореждане на полицейски инспектор М. Азгаров от група "Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност" в сектор "Пътна полиция", отдел "Охранителна полиция" в Областната дирекция на вътрешните работи, гр. В. Търново. Издалият разпореждането орган е компетентен орган, мярката е приложена в кръга на правомощията му, при наличие на изрично овластяване. Приема, че мярката е издадена в исканата от закона устна форма.

Съдът приема, че мярката е приложена при недоказаност на твърдяното нарушение. За да направи този извод съдът се позовава на посоченото в констативния протокол - нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП, без да е уточнено коя от хипотезите на разпоредбата органът има предвид. Съдът обсъжда наличието на трите хипотези на чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП и приема, с оглед на представения снимков материал, че безспорно е установено наличието на знак В-27 "Забранени са престоят и паркирането" и на предупредителна табела Т-17 за принудително преместване на нарушителите, но снимковият материал не доказва мястото на паркирания автомобил. Представената снимка на л. 9 от делото, която единствено обхваща района, където е бил паркиран автомобилът, не съдържа процесния автомобил. Представеният снимков материал установява регистрационният номер на автомобила, поставянето му на платформата на специализирания автомобил, поставената на тротоара сигнална лепенка, но не установява позицията на автомобила спрямо предупредителната табела и пътното движение.

Въз основа на горното съдът прави извод за недоказаност на твърдяното нарушение, което обосновава прилагането на принудителната мярка и с оглед на това за незаконосъобразност на оспорената мярка, поради което я отменя.

Съдебното решение е недопустимо.

Видно от доказателствата по делото, а и от мотивите на съдебното решение, актът, разпореждащ оспорената принудителна административна мярка, е издаден не от инспектор "Преместване на неправилно паркирани пътни превозни средства" в "Организация на движението - паркинги и гаражи" ЕООД - Г. П. М., а от полицейски инспектор М. А. от група "Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност" в сектор "Пътна полиция", отдел "Охранителна полиция" в Областната дирекция на вътрешните работи, гр. В. Търново.

Безспорно е, с оглед на доказателствата по делото, че инспектор "Преместване на неправилно паркирани пътни превозни средства" в "Организация на движението - паркинги и гаражи" ЕООД, е оправомощен да прилага принудителна административна мярка по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП, но от доказателствата по делото е видно, че процесната мярка е приложена не от него. Всички доказателства по делото - констативния протокол, докладната записка, информацията от началника на сектор "Пътна полиция" във връзка с постъпилите сигнали за неправилно паркираното моторно превозно средство на телефон 112 доказват, че автор на волеизявлението за прилагане на мярката е полицейският инспектор, а не инспекторът от търговското дружество.

Съгласно чл. 153, ал. 1 АПК страни в съдебното производство са оспорващият и органът, издал административния акт. В случая, административният акт е устното разпореждане на полицейския инспектор. Именно негово е волеизявлението, въз основа на което инспектор "Преместване на неправилно паркирани пътни превозни средства" в "Организация на движението - паркинги и гаражи" ЕООД - Г. П. М. е приложил фактически мярката. С оглед на това полицейският инспектор, а не инспекторът от търговското дружество е следвало да бъде конституиран като ответник.

Съдът, като не определил правилно издателят на оспорения акт постановил недопустимо съдебно решение - с участието на ненадлежния правен субект на страната на ответника. Недопустимото съдебно решение следва да бъде обезсилено и делото върнато на съда за провеждане на съдебното производство с надлежния ответник.

Постановяването на недопустимо решение прави ненужно обсъждането на доводите на касатора за неправилност на съдебното решение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд