Решение № 11092 от 14.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3001/2023 г.

ВАСПърво отделение14.11.2023 г.докладчик Мадлен Петрова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение 93/09.02.2023 г. на Административен съд Хасково, постановено по адм. дело 697/2022 г.

ОСЪЖДА Г. Кръстева от град Харманли, [ЕГН] да заплати на ДФ Земеделие , град София сумата 100 лева разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА Членове: /п/ МАДЛЕН ПЕТРОВА /п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Кръстева от град Харманли, чрез адвокат Д. Аврамов против решение 93/09.02.2023 г. на Административен съд Хасково постановено по адм. дело 697/2022 г., с което жалбата й против акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 01-262-6500/164#3 от 08.10.2021 г. издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие е оставена без разглеждане в частта по искането за неговата отмяна като незаконосъобразен и е прекратено производството по делото в тази част, а в останалата част по искането за нищожност на акта е отхвърлена като неоснователна. В жалбата са посочени касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на решението нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението, както и несъответствие с целта на закона. Касаторът твърди, че изводите на първоинстанционния съд за просрочие на жалбата са в противоречие с доказателствата по делото. В тази връзка излага съображения, че съдът неправилно е приел, че оспореният акт е надлежно връчен на 13.04.2022 г. В случая връчването е недействително, поради това, че точната дата на връчване не е надлежно удостоверена от връчителя. Неправилно съдът е приел, че се касае за техническа грешка. Дори и да е налице такава, тя следва да се отстрани от връчителя и получателя, а не от съда по пътя на тълкуване волята на връчителя. Касаторът оспорва като неправилни и незаконосъобразни изводите на съда, че оспореният административен акт не е нищожен. Сочи, че е налице пълна липса на материалноправните предпоставки за издаване на АУПДВ, тъй като административният орган не разполага с правомощие за издаване на АУПДВ за суми, за които не е налице влязъл в сила административен акт уведомително писмо за недължимост на сумите. В тази връзка сочи, че с решение от 07.10.2022 г. на Административен съд Хасково по адм. дело 572/2022 г. е отменено уведомително писмо 02-260-6500/10.03.2022 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие в частта, в която по специално плащане на култура памук СЗ-ДККП и СЗ-П се извършват намаления и се оторизира сума 0.00 лева и в частта, в която са наложени санкции, подлежащи на прихващания от бъдещи плащания по Специално плащане на култура памук, СЗ-ДККП и СЗ-П. Счита, че са налице и петте основания за незаконосъобразност на акта по чл. 146 АПК, като нарушенията са особено съществени и обосновават нищожност на оспорения акт. Излага подробни съображения в кои случаи неспазването на изискванията за законосъобразност обосновават нищожност на административния акт. Твърди, че оспореният акт не съдържа фактически и правни основания за издаването му, поради което е налице липса на установената от закона форма, водеща до липса на волеизявление и нищожност на акта на това основание. Искането е за отмяна на решението и на административния акт. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът заместник изпълнителен директор на ДФ Земеделие, чрез юрк. Т. Василева моли да се остави в сила обжалваното първоинстанционно решение, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор на касационната жалба. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване съгласно чл. 208 АПК и чл. 229, ал.1, т.1 АПК и в предвидените от закона срокове по чл. 211, ал. 1 и чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред Административен съд Хасково е бил акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 01-262-6500/164#3 от 08.10.2021 г. издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ Земеделие, с който на Г. Кръстева от гр. Харманли е установено публично държавно вземане в размер на 12 502.46 лева, представляващо недължимо платена сума по схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (домати, краставици, корнишони и патладжан) СЗ-ДККП по заявление за подпомагане за кампания 2020 с УИН: 26/220520/00034. С обжалваното съдебно решение съдът е оставил без разглеждане жалбата на Г. Кръстева в частта по искането й за отмяна на акта и е прекратил производството по делото в тази част на основание чл. 159, т. 5 АПК. Жалбата в частта по искането за нищожност на оспорения административен акт е разгледана по същество и е отхвърлена като неоснователна. За да прекрати съдебното производство в частта по искането за отмяна на АУПДВ, съдът е приел, че жалбата е процесуално недопустима, поради просрочие. От доказателствата по делото е установил, че актът е съобщен лично, срещу подпис на Г. Кръстева, с отбелязване върху акта получих на ръка на 13.04.2022 г. Жалбата до съда е подадена с вх. 4902 на 13.07.2022 г., много след изтичане на предвидения в закона 14 дневен преклузивен срок за обжалване, поради което е просрочена. В мотивите си съдът е посочил, че от жалбоподателката са изложени бланкетни твърдения, че актът не й е надлежно съобщен, но не са ангажирани каквито и да било доказателства за опровергаване на обстоятелствата, че изписаният на последната страница на АУПДВ текст получих на ръка в ОД на ДФ Земеделие гр. Х-во, Г. Кръстева и подпис, са написани и положени лично от адресата на акта. На основание чл. 149, ал. 5 АПК съдът е приел, че искането за нищожност не е ограничено във времето и го е разгледал по същество. От фактическа страна съдът е установил следното: Г. Кръстева е регистрирана с уникален регистрационен номер УРН [номер] в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) и е подала заявление за подпомагане за кампания 2020 с УИН: [номер] като е заявила за подпомагане парцели и по схема за обвързано подпомагане за зеленчуци /домати, краставици, корнишони и патладжани/ - СЗ-ДККП. С оспорения АУПДВ 01-262-6500/164#3 от 08.10.2021 г. издаден от заместник изпълнителния директор е определено за възстановяване публично държавно вземане в размер на 12 502.46 лева, представляващо недължимо платена сума по схема за обвързано подпомагане за зеленчуци (домати, краставици, корнишони и патладжани) СЗ-ДККП. Като фактическо основание за издаване на акта е послужила недопустимост за подпомагане по СЗ-ДККП на декларирания парцел 31156-42-4-10, посочен в таблица 1, установена при допълнителен контрол на извършената проверка на място за допустимост на декларираните парцели по заявената схема за обвързано подпомагане, която е определила парцелът в таблица 1 за допустимост за подпомагане по останалите схеми. За резултатите от извършената проверка на място бенефициерът е уведомен с писмо изх. 01-262-6500/164 от 10.07.2020 г., получено на 22.07.2020 г. с приложено копие от доклад за извършената проверка. Писмото е обжалвано от кандидата, като след разглеждане на жалбата е извършена контролна проверка по заявка 421346, потвърждаваща резултатите от първоначалната проверка на място, за която бенефициерът е уведомен с писмо 01-262-6500/164#2 от 21.09.2020 г. При извършване на калкулациите по СЗ-ДККП, вследствие на технически пропуск недопустимостта на парцела, описан в таблица 1, определена от извършената ПнМ, не е взета предвид и на бенефициера е изплатена сумата 12 502.46 лева по схемата. След извършеното преразглеждане на заявлението за подпомагане, е прието, че помощта по СЗ ДККП е 0.00 лева, а сумата от 12 502.46 лева е недължимо изплатена. В мотивите на решението съдът е приел, че нищожен е този административен акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици към които е насочен. Преценката по валидността на оспорения акт съдът е извършил според изградените в правната теория критерии кога даден порок води до нищожност или до унищожаемост на акта. Приел е, че актът за установяване на публично държавно вземане е издаден от компетентен орган съгласно чл. 20а, ал. 6 от ЗПЗП П. Славчева, заместник изпълнителен директор на ДФ Земеделие Разплащателна агенция, въз основа на заповед 03-РД/2891#2/16.06.2021 г. на изпълнителния директор на ДФ Земеделие за делегиране на правомощия за издаване на актове за установяване на публични държавни вземания по схеми и мерки по директни плащания, за които реда за подаване на заявления е уреден или е бил уреден в Наредба 5/27.02.2009 г. и не е налице основание по чл. 146, т.1 АПК за обявяването му за нищожен. Актът е издаден в изискуемата писмена форма като са посочени правните основания, регламентиращи материалноправните предпоставки за упражненото от административния орган правомощие, разяснено е съдържанието на разпоредените правни последици и са описани фактическите основания за издаване на акта. Съдът не е констатирал нарушение на административнопроизводствените правила по АПК, приложими на основание чл. 166, ал. 2 ДОПК, както и нарушение на материалния закон, които да са довели до липса на волеизявление и нищожност на акта или да са повлияли или да са могли да повлияят върху съдържанието на акта. Не е установил и превратно упражняване на власт и такова несъответствие със закона, което да влече нищожност, тъй като преследваната с административния акт цел е законоустановена. С тези мотиви е обоснован краен извод за неоснователност на жалбата на Г. Кръстева по искането за обявяване нищожност на оспорения акт. Решението в частта, с характер на определение, е правилно постановено. Правилна е преценката на първоинстанционния съд за недопустимост на жалбата в частта по искането за отмяна на оспорения индивидуален административен акт. Доводите в касационната жалба за ненадлежно съобщаване на АУПДВ, са в противоречие с доказателствата по делото. Видно от отбелязването актът е получен на 13.04.2022 г. от Г. Кръстева лично, срещу подпис в ОД на ДФ Земеделие гр. Хасково. Правилно съдът е приел, че това е датата, на която актът й е съобщен. Жалбоподателката не твърди и не сочи доказателства, че текстът не е написан и подписан от нея. Броен от този начален момент 14 дневният срок по чл. 149, ал.1 АПК за оспорване на акта е изтекъл на 27.04.2022 г. Жалбата до съда е подадена на 13.07.2022 г. Срокът по чл. 149, ал.1 АПК е преклузивен и пропускането му преклудира правото на жалба по искането за отмяна на оспорения акт като незаконосъобразен. Доводите на ответника по касация за връчване на акта по реда на чл. 61 във връзка с чл. 18а АПК чрез залепване на уведомление на таблото на основание чл.18а, ал. 7 АПК ,се отнасят до по-ранни дати на връчване и са неотносими към изводите на първоинстанционния съд за просрочие на жалбата, считано от по-късната дата - 13.04.2022 г. Решението в частта, в която е отхвърлено искането за нищожност е правилно постановено. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че са налице съществени пороци, които засягат и петте основания за законосъобразност по чл. 146 АПК до степен, че актът не поражда последици от самото му издаване. Първоинстанционният съд е извършил дължимата проверка по валидността на оспорения акт съгласно чл. 168, ал.1 АПК на основанията по чл. 146 АПК и законосъобразно е приел, че не са налице толкова съществени пороци, обосноваващи неговата нищожност. В съответствие с доказателствата по делото съдът е установил, че актът е издаден от компетентен орган при условията на делегиране на правомощия от изпълнителния директор на ДФ Земеделие съгласно чл. 20а, ал. 6 във връзка с ал. 5 от ЗПЗП. Неоснователни са доводите на касатора за нарушения на изискванията за форма на акта, водещи до нищожност на АУПДВ. Актът е издаден в писмена форма, съдържа обстоятелствена и разпоредителна част, правните основания за издаването му и е подписан от административния орган, посочен като негов издател. Липсата на конкретни фактически основания за издаване на акта съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, не е от естество, което да има за последица липса на волеизявление и да представлява основание за нищожност. Не се установяват такива нарушения и на административнопроизводствените правила. Нарушението на материалния закон е основание за нищожност, когато административният акт е лишен от законова опора. В случая АУПДВ е издаден на основание чл. 27, ал. 3, 5 и 7 от ЗПЗП във връзка с чл. 166 ДОПК. Нормата на чл. 27, ал. 7 ЗПЗП в редакцията, действаща към момента на издаване на акта (ДВ бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г.), предвижда, че дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане. На основание чл. 162, ал. 2, т. 8 и 9 ДОПК вземанията за недължимо платени и надплатени суми, по проекти, финансирани от средства на Европейския съюз, които възникват въз основа на административен акт, както и лихвите върху тези вземания, са публични държавни вземания. Задължението за лихви е основано на разпоредбата на чл. 27 § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 908/2014 на Комисията от 6 август 2014 година. Неоснователни са доводите в касационната жалба за нищожност на акта за установяване на публично държавно вземане, поради това, че издаването му е обусловено от наличието на влязъл в сила административен акт за недопустимост на подпомагането и отказ да се изплати съответната сума. Липсата на предвидените в закона предпоставки, води до материална незаконосъобразност на акта, проверката, за която е преклудирана в случая, поради просрочието на жалбата. Законосъобразни са и изводите на съда, че не се установява несъответствие на оспорения акт с целта на закона по чл. 146, т. 5 АПК, което да води до нищожност на акта. С оглед на изложеното решението в частта, в която е отхвърлено искането за нищожност на оспорения акт следва да се остави в сила. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3 АПК във връзка с чл. 37 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,