Решение № 4505 от 30.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7390/2024 г.

Образувано е по касационна жалба на Г. Х. А. от [населено място], обл. Кърджали, чрез адв. Мехмед, срещу Решение 795 от 18.06.2024г., постановено по адм. дело 144/2024г. по описа на Административен съд Кърджали. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени Решение 2153-08-68 от 01.04.2024г. на Ръководител ТП на НОИ Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на А. срещу разпореждане РВ-3-08-01542219 от 19.02.2024г. на Ръководител на контрола по разходите на ДОО при същото поделение на НОИ. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Ръководител ТП на НОИ Кърджали, чрез ст. юриск. Белева, оспорва касационната жалба, намира атакуваното съдебно решение за правилно. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за законосъобразност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. За да отхвърли жалбата на А., първостепенният съд е приел, че органът правилно е приложил и материалния, и процесуалния закони, като е приел, че са налице предпоставките за възстановяване на получените от лицето плащания от фондовете на ДОО в периода 2020 2022г. в размер на общо 14 159,19 лева главница и лихви, респ. че сумата не е била получена добросъвестно. Настоящият касационен състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд. Фактическата обстановка е правилно установена, а по същество останалите въпроси са били решени между страните във връзка с приключило съдебно производство, по което е било постановено съдебно Решение 10892 от 14.10.2024г. по адм. дело 1211/2024г. по описа на ВАС на РБ, разрешаващо правния спор по повод задължителни предписания на орган на ТП на НОИ Кърджали, с които са били заличени подадените данни за самоосигуреното лице А. за визирания период на основание чл.5, ал. 4, т. 1 от КСО с декларация обр. 1 "Данни за осигуреното лице", респ. е решен въпроса осигурено лице ли е била тя в релевантния за преценката период. При това положение основният въпрос, който е следвало да се разреши в настоящото производство, касае евентуалната добросъвестност на А. при получаване на плащанията от фондовете на ДОО за периода във връзка с получените от нея обезщетения за бременност и раждане и отглеждане на малко дете(в каквато насока са и аргументите на защитата на касатора пред настоящата съдебна инстанция). В тази връзка дадените отговори с решението на първоинстанционния съд, следва да бъдат споделени. Основателна е тезата на органите на НОИ, че А., след като не е упражнявала дейност като регистриран земеделски стопанин в разглеждания период, тъй като стопанството и не представлява животновъден обект, в който се произвежда животновъдна продукция, предназначена за продажба(а не за лично ползване), то същата е била наясно, че липсва на основание, на което да заяви, респ. получи изплащаните и обезщетения за бременност и раждане, както и за отглеждане на малко дете. Формалното непокриване критериите на материалния закон, обосновава извод, че на лицето тези обстоятелства се считат за известни (незнанието на закона не извинява), поради което А. е била длъжна да е била наясно, че търсените от нея изплатени от фондовете на НОИ обезщетения не и се следват, след като дейността, за която е регистрирана, касае отглеждане на птици, чийто брой е бил между 15 20 в периода, поради което и обектът и не представлявал тип "ферма", а е бил тип "лично стопанство" по смисъла на приложимия закон, поради което тя не е имала право да предлага добитата от отглежданите птици продукция на пазара, а продукцията и се считала предназначена за лична консумация. Тези факти са обективни, респ. те презюмират, че лицето следва да е било наясно с факта, че при това положение същата няма да се счита за осигурено за посочените рискове, вкл. и с оглед правото да получи обезщетения при бременност и раждане и при отглеждане на малко дете. В обжалваното съдебно решение подробно са изложени мотиви по спорните обстоятелства, които касационният състав не е необходимо да преповтаря, тъй като се споделят от него, поради което и препраща към тях на основание чл.221 ал.2, изр. второ АПК. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По разноските. С оглед изхода, разноски са дължат на НОИ, за която страна се констатираха те да са в размер на общо 50 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.78 ал. 8 ГПК във вр. с чл.37 ал.1 ЗПП и чл.25а ал.3 от Наредбата за заплащането на правната помощ за осъществена защита от юрисконсулт, изразила се само в депозиране на отговор на касационна жалби и становище, без явяване в съдебно заседание. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,