Решение № 398 от 13.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6224/2013 г.

Решение № 398 от 13.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6224/2013 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби - на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Велико Търново при Централно управление на Национална агенция за приходите и на "Рико Стил" ООД, чрез адв. М. Манолова, против решение № 150 от 02.04.2013 г. на Административен съд - В. Търново, постановено по адм. д. № 159 по описа за 2013 г. на този съд. Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - В. Търново при Централно управление на Национална агенция за приходите обжалва решението в частта му, с която е постановена отмяна на Ревизионен акт (РА) № 111201755/26.10.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП- В. Търново, потвърден с решение № 45/25.01.2013 г. от Директора на Дирекция "ОУИ" - В. Търново (понастоящем дирекция "ОДОП") при ЦУ на НАП, в частта, с която е начислен допълнително ДДС в размер на 10 338.54 лв. за м. 02.2012 г. по фактури № № 1000001399/07.02.2012 г. и 1000001414/22.02.2012 г., издадени на "Планунг Бератунг Десинг", Германия, и фактура № 1000001400/09.02.2012 г., издадена на "Шарлотен Лунд Удленинг", Кралство Дания. "Рико Стил" ООД, гр. Троян, обжалва съдебното решение в частта му, отхвърляща жалбата на дружеството против същия ревизионен акт. Дружеството - касатор, чрез пълномощника си адв. Манолова, твърди касационни основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът Директор на дирекция "ОДОП" - В. Търново, мотивира оплаквания за необоснованост на съдебното решение, довела до нарушение на материалния закон. По съображения, изложени в касационните жалби, се претендира отмяна на съдебното решение в неблагоприятните за касаторите части. Развиват се допълнителни мотивирани съображения от процесуалните представители на страните в депозирани от тях съответно писмен отговор на процесуалния представител на приходната администрация и писмена защита на пълномощника на ревизираното дружество. Претендира се и присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата на дружеството - касатор и за основателност на жалбата на Дирекция "ОДОП" - В. Търново. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбите, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени от надлежни страни, в срок и са процесуално допустими. По съществото им съдът намира следното: Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил РА № 111201755/26.10.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - В. Търново, потвърден с решение № 45/25.01.2013 г. от Директора на Дирекция "ОУИ" - В. Търново (понастоящем дирекция "ОДОП") при ЦУ на НАП, с който е начислен допълнително ДДС в общ размер от 10 338.54 лв. за м. 02.2012 г. по фактури № № 1000001399/07.02.2012 г. и 1000001414/22.02.2012 г., издадени на "Планунг Бератунг Десинг", Германия, и фактура № 1000001400/09.02.2012 г., издадена на "Шарлотен Лунд Удленинг", Кралство Дания, и за данъчни периоди м. 02. и м. 03. 2012 г. е начислен допълнително ДДС в общ размер на 16 084.30 лв. за извършени доставки на стоки по 2 бр. фактури, издадени към "Алпина Ривър Круиз" Швейцария и по 3 бр. фактури, издадени на "Бернина Ривър Круиз", Швейцария. С решението си Административен съд - гр. В. Търново е отменил ревизионния акт в частта, с която е начислен допълнително ДДС в размер на 10 338.54 лв. за м. 02.2012 г. по фактури № № 1000001399/07.02.2012 г. и 1000001414/22.02.2012 г., издадени на "Планунг Бератунг Десинг", Германия, и фактура № 1000001400/09.02.2012 г., издадена на "Шарлотен Лунд Удленинг", Кралство Дания. Отхвърлил е жалбата в нейната останала част. Преди да разгледа спора по същество, съдът е изложил самостоятелни мотиви за валидността на РА и съответствието му с административно-производствените правила за неговото издаване, които не са предмет на оспорване и се споделят от настоящата инстанция. По жалбата на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. В. Търново. С обжалваното решение е отменен ревизионния акт в частта, с която е начислен допълнително ДДС в размер на общо 10 338.54 лв. за м. 02.2012 г. по фактури № № 1000001399/07.02.2012 г. и 1000001414/22.02.2012 г., издадени на "Планунг Бератунг Десинг", Германия, и фактура № 1000001400/09.02.2012 г., издадена на "Шарлотен Лунд Удленинг", Кралство Дания. Жалбата срещу така постановеното решение е неоснователна в частта, насочена срещу отмяната на процесния РА досежно допълнително начисления ДДС по двете фактури, издадени на германското дружество и е основателна срещу постановения резултат на спора досежно доставката към "Шарлотен Лунд Удленинг", Кралство Дания, като конкретните съображения за това са следните: За да отмени РА в горепосочените части, решаващият състав е установил правилно фактическата обстановка и я описал детайлно в мотивите на съдебното решение. Същата се споделя от настоящия съдебен състав и не следва да бъде преповтаряна. По отношение на непризнатите вътреобщностни доставки (ВОД) към германското дружество съдът обосновано е приел за безспорно, че "Рико Стил" ООД е регистрирано по ЗДДС лице към датата на данъчното събитие по двете доставки, че фактурите касаят доставка на стоки към контрагент от друга държава-членка, че е получено плащане по фактурите по банков път и че стоките са превозени от територията на страната до територията на Германия, като транспортирането на стоките е доказано с документите по чл. 45, т. 2, б. "б" от ППЗДДС (представени са и фактура и ЧМР от 07.02.2012 г. в кл. 24 на която фигурира подпис и печат на получателя "Планунг Бератунг Десинг" Германия; фактура, издадена от превозвача "Р Стил" ООД, Ловеч, с предмет транспортна услуга по заявка и Заявка-договор за транспорт, както и фактура и ЧМР от 22.2.2012 г., в кл. 24 на която е посочена дата на получаване 26.02.2012 г., подпис и печат на получателя "Планунг Бератунг Десинг", Германия, визираните по-горе фактура и заявка-договор. Правилно като единствен спорен въпрос административният съд е откроил обстоятелството дали получателят по доставките е регистрирано за целите на ЗДДС лице в Германия към датите на данъчните събития по двете фактури, като обосновано е съобразил, че всъщност изводът на органите по приходите за липса на ВОД се базира единствено върху погрешно посочен VIN на контрагента, който е бил невалиден. В горепосочения контекст съдът правилно е приел, основавайки се на практика на СЕС по дело С-273/11 и С-587/2010 г., че идентификационният номер по ДДС, който доказва статута на придобиващия е формално изискване, което не може да постави под въпрос правото на освобождаване, след като материално-правните изисквания за това са изпълнени. Неоснователни са водещите оплаквания на кастора, че решението в горепосочената му част е в противоречие с разпоредбите на ЗДДС и ППЗДДС, независимо, че формално били цитирани чл. 7 от Закона и чл. 45 от Правилника за прилагането му. Неоснователно е и твърдението за неприложимост на цитираната практика на СЕС и за нейното неправилно интерпретиране в мотивите на обжалваното решение. Правилна е преценката на първостепенния съд, че по действителното извършване на доставката всъщност страните не спорят. Обоснован е и изводът, че получателят е бил регистриран по ДДС, макар ДДС номерът му да е бил различен от посочения от ревизираното дружество във фактурите. Доказано е от приобщения доказателствен материал, че това обстоятелство се дължи на претърпените от получаващото дружество правни промени, касаещи сливане на фирмите на двамата съпрузи (Планунг Бератунг Десинг и Холцферарбайтунг Нитцл). Тези обстоятелства са установени чрез кореспонденция с контрагента, подробно обсъдена в мотивите на решението. При това, грешката относно ДДС номера на получателя в спорните фактури е поправена по установения в чл. 116 от ЗДДС ред чрез анулиране на фактурите с некоректен ДДС- номер и издаване на заместващи фактури с валидния ДДС номер на "Планунг Бератунг Десинг", като доказателствата за това са били представени още с жалбата по административен ред. Неоснователно е твърдението, че по отношение на обсъжданата ВОД съдът неправилно е разпределил доказателствената тежест. Съгласно изискването на чл. 27, т. 4 от Регламент 1798/2003, компетентните органи на всяка държава-членка гарантират, че на лицата, участващи във вътреобщностна доставка на стоки или услуги е разрешено да получават потвърждение на валидността на идентификационния номер по ДДС на всяко конкретно лице. При положение, че всички останали предпоставки за наличие на ВОД са проявени, административният съд правилно е счел, че органът по приходите не е използвал възможността за проверка съобразно чл. 5 и чл. 7 вр. чл. 17, т. 3 от Регламент 1798/2003 г. за това дали "Планунг Бератунг Десинг", Германия, е декларирало доставките като ВОП, респективно самоначислило ли е данък чрез едновременното му начисляване и приспадане, както и под какъв номер са декларирани тези доставки и той давал ли е право на получателя да ползва режима на регистрирани субекти за целите на ДДС в Германия. При наличие на безспорни данни за регистрация по ДДС на получателя, съдът правилно е отчел, че за целите на вътреобщностното облагане от значение е извършването на независима икономическа дейност от получателите на стоките, съответно регистрацията по ДДС на същите, което е налице в случая. Отразяването в системата VIES е от значение за доказването, а не за възникването на материално-правните условия по чл. 138, § 1 от Директивата 2006/112/ЕО, съответно на чл. 7, ал. 1 ЗДДС, както правилно е приел и административният съд. Решението като правилно в обсъдената по-горе част, следва да бъде оставено в сила. Относно другия получател - Шарлотен Лунд Удленинг - Дания, спорът е относно валидността на ДДС- регистрацията на получателя в момента на доставката. Противно на приетото от първостепенния съд, не са налице доказателства за извършена валидация на VIN номера от жалбоподателя към момента на данъчното събитие по издадената от него фактура. Дори и да се приеме тезата на ревизираното дружество, споделена и от съда, за обективната невъзможност за валидация от "Рико стил" ООД на ДДС номера на получателя през периода на доставката поради блокиране на справките за датски фирми чрез VIES-регистъра за същия период - технически проблем, който е бил установен и обявен от НАП чрез съобщение в сайта на агенцията, то по-късно проблемът е бил разрешен. Неоснователно е твърдението, че през периода на изготвяне на възражението срещу РА дружеството е извършило валидация на ДДС - номера. По преписката действително е налице представена по-късно разпечатка от сайта на Европейската комисия, но към дата 19.11.2012 г., която е значително по-късно от датата на процесната фактура - 09.02.2012 г. Следва да бъде споделено твърдението на касатора, че този документ установява възможността, която ревизираното дружество е имало да извърши такава проверка, но не замества документа, който би следвало да притежава относно наличието на регистрация към датата на доставката. В този контекст следва да бъде посочено, че е необоснован изводът на административния съд, че преценката на приходните органи са основава единствено на погрешно посочен VIN номер на чуждестранния контрагент, на който не е можело да се извърши проверка за валидиране. От анализа на горепосочените доказателства не се налага извода, че органът по приходите е игнорирал възможността за извършването на проверка по реда на Регламент № 1798/203, с която да бъдат установени обстоятелства, относими в случая към извършването на ВОД. Настоящият състав на ВАС намира, че при така събраните доказателства и съобразно тълкуването, дадено в Решение на СЕС от 27.09.2007 г. по дело С-184/05 г., на Член 28в, А, буква "а", първа алинея от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17 май 1977 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, изменена с Директива 95/7/ЕО на Съвета от 10 април 1995 г., във връзка с Директива 77/799/ЕИО на Съвета от 19 декември 1977 г. относно взаимопомощта между компетентните органи на държавите-членки в областта на прякото и непрякото данъчно облагане, изменена с Директива 92/12/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1992 г. и с Регламент (ЕИО) № 218/92 на Съвета от 27 януари 1992 г. относно административното сътрудничество в областта на непрякото облагане, следва да се приеме, че в случая данъчните органи на държавата-членка, от която започва изпращането или превозването на стоки в рамките на вътреобщностна доставка, не са били длъжни да искат информация от органите на държава-членка, за която доставчикът твърди, че е държава по местоназначението. Предвид гореизложеното в тази обжалвана част решението е неправилно и подлежи на отмяна. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, като се отхвърли жалбата на "Рико Стил" ООД срещу ревизионният акт за начисления допълнително ДДС в размер на 1001.40 лв. за д. п. м. 02.2012 г. на основание чл. 86 вр. чл. 66, ал. 1, чл. 67, ал. 1 и чл. 26 ЗДДС за извършена доставка на стоки по фактура № 1000001400/09.02.2012 г., издадена към "Шарлотен Лунд Удленинг" - Дания. По жалбата на "Рико Стил" ООД: С решението на Административния съд - В. Търново е отхвърлена жалбата на ревизираното дружество против процесния РА в частта, с която за данъчни периоди м. 02. и м. 03.2012 г. на основание чл. 86 ЗДДС е начислен данък общо в размер на 16 084.30 лв. за извършени доставки на стоки по две фактури, издадени към "Алпина Ривър Круиз" - Швейцария и три фактури, издадени към "Бернина Ривър Круиз" - Швейцария. Основното оплакване на касатора срещу тази част от решението е за стеснително прилагане на закона от страна на решаващия съд, който не е съобразил примата на общностното право и вертикалния директен ефект на Директива 2006/112/ЕО. Оплакването е неоснователно. Предмет на стопанска операция по спорните фактури е доставка на стоки - столове, кресла, като в самите фактури не е начислен данък, а като основание за това е посочен чл. 28 ЗДДС. В хода на ревизията е установено, че получател по фактурите е дружество, регистрирано в страна, която не е чл. на ЕС. Доставките, от своя страна, са направени на кораби в страни - членки на ЕС. В инвойсите като условие на доставката по Инкотермс е посочено EXW Troyan, т. е. франко Троян, а като дестинация са посочени съответно Италия, Франция, Холандия и Германия, а не трета страна или територия по смисъла на горепосочената разпоредба. В контекста на тези факти, разгледани от съда в светлината на приложимите правни норми, съдът е достигнал до правилния извод, че действително в случая няма осъществен износ по смисъла на чл. 28 ЗДДС, тъй като не са налице необходимите за това документи съгласно чл. 21 от ППЗДДС вр. чл. 37, ал. 1 ЗДДС, поради което не е налице основание за начисляване на данък със специфичната ставка по глава трета от ЗДДС и правилно доставката е третирана по чл. 66, ал. 1 ЗДДС. Неоснователно е поддържаното от касатора твърдение още в хода на първоинстанционното производство, на което е дадено правилен отговор от съда, че в случая са налице основанията за прилагане на режима по чл. 31, т. 2 ЗДДС и доставките следва да се третират като облагаеми със ставка "0". Именно в този контекст неоснователно е и оплакването за противоречие на приложения от приходните органи и от съда материален закон с Директива 2006/112/ЕО. Това обстоятелство се установява още при буквалния прочит на нормите на чл. 31, т. 2 ЗДДС и сочените от касатора чл. 146 и чл. 148 от Директивата, още повече, че същите не са възпроизведени точно от касатора. Видно от текста на Директивата, чл. 146, б. "а" регламентира, че държавите членки освобождават от ДДС доставката на стоки, изпратени или превозени до местоназначение извън Общността от или за сметка на продавача. Настоящият случай не е такъв, доколкото местоназначението на стоките, видно от приложените ЧМР, е на територията на Общността. Наред с това, основателно ответникът по тази касационна жалба твърди, че чл. 148, б. "а" от Директивата визира само плавателни съдове, предназначени за плаване в открито море, а цитираната в жалбата норма препраща към нея, като настоящият случай не попада в обхвата на тази разпоредба, доколкото доставките са извършени на кораби за речно плаване. Видно от текста на чл. 31, т. 2 от ЗДДС, същият точно възпроизвежда горецитираните текстове на Директивата, предвиждайки като изискване за приложение на нулева данъчна ставка плавателните съдове да се използват за дейности в открито море. С оглед изложеното, решението в така обжалваната му част от "Рико Стил" ООД е правилно и следва да бъде оставено в сила. По разноските: При изхода на спора, решението следва да бъде отменено и в частта на присъдените по компенсация разноски в размер на 456.48 лв. в полза на ревизираното дружество. С настоящото решение на приходната администрация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 956 лв., определено съобразно отхвърлената част от жалбата в размерите, визирани в чл. 161, ал. 1, пр. последно ДОПК. На дружеството следва да бъде присъдена сумата 185.50 лв. - дължими разноски за двете инстанции съобразно уважената част от жалбата.