Решение № 13422 от 10.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3593/2015 г.

Решение № 13422 от 10.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3593/2015 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по жалба на Цанко Симеонов Иванов срещу решение № 45 от 15.01.2015 г. по адм. д. № 3641/2014 г. на Административен съд Варна, с което е отхвърлена подадената от него жалба против Акт за установяване на задължения № 384-1/24.09.2014 г. на главен експерт " МП" при Дирекция "Местни приходи и дейност" към Община Белослав, потвърден с Решение № 2/20.10.2014 г. на директора на Дирекция "Местни приходи и дейност" в Община Варна, с който на жалбоподателя е определено задължение за данък върху превозните средства в общ размер на 296, 30 лв., от които 228, 80 лв. главница /за периода 01.01.2009 г. - 30.06.2014 г./ и 67, 50 лв лихва към 24.09.2014 г. Излага доводи за неправилност на решението поради необсъждане на всички доказателства. Съдът не е разгледал представената от него декларация по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ за притежавания от него автомобил, в която е зачертал квадратчето "автомобилът е придобит в техническа неизправност", заведена в деловодството на общината. Съдът неправилно възприел свидетелските показания. Жалбоподателят е представил декларации, включително от св. Райчев, че автомобилът не е бил в движение когато го е закупил. Заявява, че не е върнал свидетелството за регистрация, тъй като има намерение да ремонтира автомобила, да го ползва и по тази причина не е поискал издаване на свидетелство за разкомплектоване. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Съдът е установил, че с декларация по чл. 54, ал. 1 от ЗМДТ за притежаван лек автомобил от 13.03.2007 г. жалбоподателят е декларирал придобиването на л. а. ВАЗ 21061 1500С, рег. № В 0498 СВ, с договор за покупко- продажба от 11.01.2007 г. В представената от общината административната преписка декларацията е налице, входирана по надлежния начин, която не е отбелязана като подадена. В нея няма отбелязване в т.. 6, че автомобилът е придобит в техническа неизправност, нито че е спрян от движение, няма подадена декларация по чл. 58 от ЗМДТ. Направени са изводи, че задължението за плащане на местен данък се основава на притежаването на регистрирано за движение превозно средство, а подаването на декларация е действие, чрез което се изпълнява задължението за деклариране на правопораждащия факт. След като дължимият данък върху превозните средства не е бил внесен в срок, органът по приходите е имал нормативно основание да издаде процесния АУЗ. Прието е, че се установява безспорно, съгласно справка от КАТ, че лекият автомобил, е регистриран за движение в страната, поради което същият подлежи на облагане с данък върху превозните средства и не е налице хипотезата на чл. 54, ал. 3 от ЗМДТ. Посочено е, че съгласно чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ/ изм. ДВ, бр. 105 от 2006 г./, за превозно средство, което няма да се ползва, данък не се събира, при условие, че до края на предходната година собственикът му е върнал свидетелството за регистрация и е представил удостоверение за разкомплектоване. Такива доказателства по делото не са налице, което предпоставя изключването на тази хипотеза. Решението е правилно. Правилно е прието от съда, че е налице основание за плащане на данък превозно средство съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗМДТ, която предвижда, че с данък върху превозните средства се облагат: превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България. Правилно е прието от съда, че не е налице хипотезата на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ, в редакцията / изм. ДВ, бр. 105 от 2006 г./, действаща за периода 2009 г., за да не се събира данък за превозното средство- собственикът му е върнал свидетелството за регистрация и е представил удостоверение за разкомплектоване. Разпоредбата е изменена считано от 1.01.2010 г. и предвижда, че за превозните средства, на които е прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение. За излезлите от употреба моторни превозни средства, за които в нормативен акт е предвидено задължение за предаване за разкомплектуване, данък не се дължи след прекратяване на регистрацията им за движение и представяне на удостоверение за предаване за разкомплектуване. Тази хипотеза също не е налице за процесния автомобил за останалата част от процесния период, за да се приеме, че данък не се дължи. Сам жалбоподателят заявява, че не е върнал свидетелството за регистрация, тъй като има намерение да ползва автомобила и затова не е поискал издаване на свидетелство за разкомплектоване. Безспорно е установено, че регистрацията на автомобила не е прекратена. Съгласно справка на КАТ изх. № 31662, екз. 2/05.09.2014 г. лекият автомобил марка ВАЗ модел 21061 1500 С е регистриран за движение в страната. В решението е обсъдена и Декларацията по чл. 54, ал. 1 ЗМДТ /в приложима редакция ДВ, бр. 95 от 2009 г./, като административният съд изрично е отбелязал, че е подадена на 13.03.2009 г., че с нея Цанко Иванов е декларирал придобиването на процесния лек автомобил с договор за покупко-продажба от 11.01.2007 г., както и че декларацията се съдържа в административната преписка, но не е отбелязана като подадена в общината. Вярна във връзка с декларацията намираща се в изпратената преписка е констатацията на съда, че деклараторът не е отбелязал в съответното квадратче по т. 6 твърдяното от него обстоятелство, че автомобилът е технически неизправен. По същество тази констатация е без правно значение, защото условията за недължимост на данъка са определени по императивен начин в чл. 58, ал. 4 от закона, като техническата неизправност на автомобила не е сред тях. Жалбоподателят е представил по делото намиращото се при него копие от същата декларация, в която е отбелязано квадратчето по т. 6, че автомобилът е придобит в техническа неизправност /по смисъла на чл. 171, т. 2, б."а" ЗДвП, който предвижда, временно спиране от движение на пътно превозно средство до отстраняване на неизправността, когато пътното превозно средство е технически неизправно/, но това отбелязване не може да доведе до други правни изводи. Няма данни автомобилът да е спрян от движение и придобиването на автомобила в техническа неизправност, не е основание за освобождаване от данък превозно средство. С изменението на чл. 58, ал. 4 ЗМДТ /както и на свързаните с нея чл. 60, ал. 6 и ал. 7 ЗМДТ, обн. ДВ бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г./ е отпаднало освобождаването от данък на превозните средства, спрени от движение. Доказателствата установяват, че в случая не е налице нито една от предвидените в закона хипотези за освобождаване от данък превозно средство, не е установено, че регистрацията на автомобила е прекратена, нито че собственикът Цанко Иванов е върнал свидетелството за регистрация и е представил удостоверение за разкомплектоване на автомобила. Следователно, обосновано и правилно административният съд е приел, че оспореният акт е издаден при наличие на установеното в закона материално-правно основание. Като има предвид изложеното, Върховният административен съд, Седмо отделение