Решение № 5 от 14.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 589/2010 г.

Решение № 5 от 14.02.2011 г. на ВКС по н. д. № 589/2010 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Г. прокурор е отправил по реда за възобновяване на наказателните дела (по глава тридесет и трета от НПК) искане за отмяна на влезли в сила съдебни актове спрямо П. И. П. относно режима на изтърпяване на лишаването от свобода, което му е наложено. П. П. е осъден от Варненски районен съд като първа инстанция с присъда № 273 от 17 май 2010 г. по нохд № 2092/2010 г.; наложено му е наказание 9 месеца лишаване от свобода за извършеното от него на 7/8 януари 2010 г. престъпление по чл. 346 НК; режимът на изтърпяване на наказанието е "общ" и в затвор; при същия режим е присъдено изтърпяването на основание чл. 68, ал. 1 НК и на предишно условно наказание 6 месеца лишаване от свобода по нохд № 5116/2008 г. на В. Като второинстанционен (въззивен) съд Варненски окръжен съд е потвърдил присъдата с решение № 244 от 21 юли 2010 г. по внохд № 1080/2010 г. Според главния прокурор режимът на изтърпяване на лишаването от свобода е определен в нарушение на чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 ЗИНС, тъй като при определянето му П. не се е явил като осъден за първи път на лишаване от свобода. Искането на главния прокурор е поддържано пред ВКС от прокурора при Върховната касационна прокуратура, взел участие в проведеното съдебно заседание по делото. Осъденият и неговият защитник са за отхвърляне на искането. Върховният касационен съд намери, че искането е основателно. Цитираните от главния прокурор текстове от ЗИНС имат отношение към правилното определяне на режима на лишаването от свобода в конкретния случай, но по-важно според ВКС е нарушението на чл. 59, ал. 1 от с. з., защото именно последният съдържа изискване осъждането да е "за първи път на лишаване от свобода до 5 години за умишлени престъпления". Съдилищата в предходните инстанции не са обсъдили изрично това изискване, но вероятно са имали предвид него, защото П. П. е постъпил в затвора за първи път именно по силата на техните актове. Законът обаче няма предвид условно осъдените при условията на чл. 68, ал. 1 НК като "осъдени за първи път"-последното винаги предполага най-малко две осъждания на лишаване от свобода (също: р. 198/10-I, Б. 5/10; вж. и р. 213/10-I, Б. 7/10 и р. 287/10-I, Б. 8/10). Приложението на чл. 59, ал. 1 ЗИНС няма как да бъде свързано с момента на условното осъждане - вярно е, че в онзи момент то е било първото лишаване от свобода за осъдения, но пък тогава той не е бил настанен в място за лишаване от свобода и това е определящото за разпоредбата; тя ясно свързва броя на осъжданията смомента на настаняването в място за лишаване от свобода (липсата на такова настаняване при условното осъждане стои в основата и на т. р. 29/1974-ОСНК - за допълнителни аргументи във връзка с него вж. и р. 493/10-I, необн. в Бюлетина на ВКС, но достъпно по електронен път). Ръководен от изложеното и поради това, че положението на осъдения е било незаконосъобразно смекчено (режимът му би трябвало да е строг и в затворническо общежитие от закрит тип), ВКС трябва да уважи искането за ново разглеждане на делото. Излишно е обаче новото разглеждане да започне във В., след като с правомощие за утежняване на положението разполага и окръжният съд-В., още повече в случаи като сегашния, при които на контрол подлежи поначало неговия съдебен акт (както е поначало в касационното производство - арг. от чл. 426 НПК). Ето защо и съобразно с останалите приложими разпоредби в глава тридесет и трета от НПК, ВКС-I наказателно отделение