Решение № 4049 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9739/2019 г.

Решение № 4049 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9739/2019 г., VIII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). С решение № 322 от 16.05.2019 г., постановено по адм. д. № 298/2019 г. на Административен съд - Пазарджик, е отхвърлена жалбата на "СЕВИНЧ ЕКО ГРУП" ЕООД (с променено след подаване на жалбата наименование "ЕКО ГРУП 66" ЕООД) срещу Ревизионен акт № Р-16001318001227-091-001/17.09.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 671/27.11.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – Пловдив, с който на дружеството е отказано правото на приспадане и възстановяване на деклариран по реда на чл. 92 ЗДДС данък добавена стойност в размер на 24 681, 94 лв. по 15 бр. фактури, издадени от "Родопи – 3" ЕООД за данъчни периоди м. 11.2017 г., м. 12.2017 г. и м. 01.2018 г. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "СЕВИНЧ ЕКО ГРУП" ЕООД, чрез адв. Ариф, в която се сочи, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В жалбата се излагат доводи за нищожност на РА. Касаторът твърди, че по делото са налични доказателства, обективиращи стопанските операции, респективно - реалността на доставките. Позовава се на практика на Съда на Европейския съюз. Иска се Върховният административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – Пазарджик и вместо него да постанови друго, с което да отмени РА. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив, чрез своя процесуален представител в представена по делото писмена защита възразява срещу основателността на касационната жалба. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт № Р-16001318001227-091-001/17.09.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 671/27.11.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – Пловдив, с който на дружеството е отказано правото на приспадане и възстановяване на деклариран по реда на чл. 92 ЗДДС данък добавена стойност в размер на 24 681, 94 лв. по 15 бр. фактури, издадени от "Родопи – 3" ЕООД за данъчни периоди м. 11.2017 г., м. 12.2017 г. и м. 01.2018 г. с предмет на доставките "дървен материал". Основанието за отказ на право на приспадане на данъчен кредит е по чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 вр. чл. 6, ал. 1 ЗДДС, с изводи за недоказана реалност на фактурираните доставки на стоки. Съдът е мотивирал извод, че РА е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд е обосновал мотиви за нереализирано доказване на спорните доставки, като е обсъдил ангажираните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Изложени са мотиви за непризнатото право на данъчен кредит, включващи подробно описание на фактическата обстановка, установена по време на ревизията, констатациите на органа по приходите за непризнаване право на данъчен кредит, събраните доказателства в хода на делото и тълкуване на материалния закон. Съдът е констатирал, че в хода на ревизията, освен спорните фактури ревизираното лице е представило приемо-предавателни протоколи и доказателства за осчетоводяването им. Представено е и писмено обяснение от З. Кехайова, вдовица на управителя на "Родопи - 3" ЕООД, починал на 22.12.2016 г., в което сочи, че след смъртта на съпруга й тя управлява семейните имоти и фирми, както и че "Родопи - 3" ЕООД е издало процесните фактури, които са осчетоводени и отразени в счетоводството на дружеството. Съдът се е произнесъл, че не се установява реално предаване на предмета по доставките, доколкото по делото не са ангажирани никакви доказателства за транслиране на правото на разпореждане със стоката, като собственик от издателя на фактурата към жалбоподателя. Позовал се е на факта, че към ноември 2017 – януари 2018 г. "Родопи - 3" ЕООД не е имало собственик и управител, тъй като същият е бил починал още през 2016 г. Първоинстанционният съд е тълкувал разпоредбите на чл. 157, ал. 1 ТЗ и чл. 125, ал. 1, т. 1 ТЗ относно смъртта на едноличния собственик на капитала на дружеството-доставчик и е стигнал до извод, че "Родопи - 3" ЕООД не е било годно да осъществи сделките и да прехвърли собствеността на процесния дървен материал. Дружеството не е имало управителни органи, нито назначени на работа лица, поради което не би могло да осъществява правни сделки. В тази връзка, съдът е приел, че представените от ревизираното лице приемо-предавателни протоколи не представляват годни доказателства, доколкото не са подписани от лица, можещи да ангажират доставчика "Родопи - 3" ЕООД. Липсват други двустранни документи за предаването на стоките. Не е доказан и реално осъществен транспорт, както и за чия сметка и от кого е извършен. Допълнително съдът се е мотивирал, че по делото не е установена и разполагаемостта на "СЕВИНЧ ЕКО ГРУП" ЕООД с материалите, предмет на спорните фактури. Решаващият състав е посочил, че не може да се поставя като условие за правото на данъчен кредит доказване на материално – техническата обезпеченост на доставчика, но това не изключва задължението на ревизираното лице да докаже изпълнението на фактурираните доставки – т. е. получаването на стоките. При тези данни, съдът е посочил, че дори да бъде игнорирана липсата на доказателства за материалната обезпеченост на доставчика, изводът за правилността на РА не се променя, тъй като както в хода на ревизията, така и в хода на съдебното производство не е доказана самата доставка – получаването на стоките от доставчика, издал процесните фактури. Решението е правилно. Наведените от касатора доводи за нищожност на РА са необосновани. Законосъобразното провеждане на ревизията е било обект на изследване от съда, който въз основа на правилна преценка на всички относими обстоятелства е направил обоснован извод за липса на допуснати процесуални нарушения. Правилни са мотивите на съда касателно смъртта на едноличния собственик на капитала на дружеството-доставчик. По делото е налично решение № 16 от 16.02.2018 г. постановено по търг. дело № 160/2017 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, видно от което дейността на "Родопи - 3" ЕООД е прекратена на основание чл. 155, т. 3 ТЗ. От мотивите на цитирания съдебен акт се установява, че едноличният собственик на капитала и представляващ "Родопи - 3" ЕООД – С. Кехайов е починал на 22.12.2016 г. като повече от девет месеца няма вписан нов управител в Търговския регистър. При положение, че доставчикът не е имал управителни органи към датата на спорните доставки (м. 11 и м. 12.2017 г. и м. 01.2018 г.), правилно е прието, че същият не може да осъществява правни сделки от вида на процесните. След датата на смъртта на едноличния собственик на капитала и представляващ "Родопи - 3" ЕООД и при липса на данни дружеството да има вписан нов управител е физически невъзможно подписването на данъчни документи. В практиката си Върховният административен съд многократно е посочвал, че договорът за продажба е консенсуален, но съгласно чл. 24, ал. 2 ЗЗД, когато негов предмет са родово определени вещи, правото на собственост върху тях преминава от продавача към купувача едва след индивидуализиране на вещите по посочените в закона начини – чрез постигане на съгласие между страните (отделянето им от рода) или чрез предаването им. Именно този факт не се доказва в процесния случай, поради което съдът, при правилно тълкуване на практиката на СЕС, е извел правилен извод за недоказаност на действителното изпълнение на доставката. В практиката на СЕС, като първо изискване за признаване правото на приспадане на данъчен кредит, се поставя наличие на реална доставка на стоки и услуги, като съгласно трайното разбиране, заложено в Директива 2006/112/ЕО, реалността предполага прехвърляне правото на фактическо разпореждане с вещите като собственик. В конкретния случай релевантно е обстоятелството, че към датите на издаване на фактурите, дружеството макар и формално съществуващо в ТР, като незаличено, е възпрепятствано да развива търговска дейност. Ревизираното лице не е ангажирало доказателства с кого всъщност е преговаряло, с кого е уговарял сделката, как е извършен транспортът, как е осъществена доставката на стоките, описани във фактурите. Действително, както посочва касаторът, произходът на стоката не е елемент от фактическия състав, обосноваващ възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, но установяването му е от значение за доказване наличието на съответните стоки в доставчика. Същевременно, основание за признаване правото на приспадане на данъчен кредит е не само реалното изпълнение на фактурираната доставка, но изпълнението й именно от посочения във фактурата доставчик. Настоящата инстанция споделя извода на съда, че не се доказва предаване на стоките от доставчика на ревизираното лице. С оглед възраженията за отразяване на фактурите в счетоводството на ревизираното лице, следва да се посочи, че редовността на счетоводството и вярното отразяване на фактурите, не води автоматично до извод за реалност на доставките и не е достатъчно, за да се признае право на приспадане на данъчен кредит. Неправилни са възраженията на касатора в обратна насока. Правилното счетоводно записване може да бъде косвена индикация за действително осъществена по фактурите стопанска операция, в подкрепа и ценена съвкупно с останалите доказателства, които да обосновават този извод. Такива по делото, както правилно приема и първоинстанционният съд, не са налични. Получателят по фактурата следва да притежава доказателства за реалното изпълнение на доставките, след като претендира право на приспадане на данъчен кредит по тях, тъй като това право възниква от действително осъществена стопанска операция, а не от документалното й оформяне. Няма противоречие в мотивите на съда в тази насока, както счита касаторът. Предвид изложеното крайният извод на съда, че не се доказва прехвърляне на риска и правото на разпореждане със стоките по процесните фактури от сочения доставчик към ревизираното лице е правилен и обоснован. При този изход на спора на касатора разноски не се дължат, а искането на ответника за юрисконсултско възнаграждение, направено в съдебното заседание следва да се уважи в размер на 1270, 45 лв., съобразно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,