Решение № 3232 от 5.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6471/2021 г.

Решение № 3232 от 5.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 6471/2021 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Местни данъци" при Община Варна срещу решение № 448/07.04.2021 г., постановено по адм. дела № 1110/2020 г. по описа на Административен съд – гр. Варна, с което по жалба на Сдружение "Туристическо дружество Хан Аспарух" – гр. Варна е изменен Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК (АУЗД) № МД – АУ – 67 – 1/30.01.2020 г., издаден от главен инспектор в отдел "Контролно - ревизионни дейности" към същата дирекция, потвърден с решение № МД –РШ – 005/13.04.2020 г. на посочения по-горе директор на дирекция за определени данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО) за 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г. за имот, партиден № 5305F376471 от ДНИ в размер от 2 548,75 лв. и лихви – 624,63 лв. и от ТБО от 4 970 лв. и лихви – 1 218,03 лв. на ДНИ за посочените периоди общо в размер на 240,25 лв. и лихви – 58,85 лв. и на ТБО за същите периоди в размер на 468,50 лв. и лихви – 114,82 лв. В отхвърлената част на жалбата на сдружението решението не е обжалвано и е влязло в сила. Релевират се оплаквания, че решението в обжалваната му (изменена)част е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател съдът е бил длъжен да изследва: 1. Правилно ли е изчислен размерът на дължимите ДНИ и ТБО за целия поземлен имот, вкл. като се вземе предвид предоставянето на услугите по чл. 62 ЗМДТ и 2. Всички сгради в поземления имот ли са на жалбоподателя, а ако не всички сгради са негова собственост, то кои сгради са собственост на жалбоподателя и какъв е процента на застроената им площ спрямо застроената площ на всички сгради в поземления имот – държавна собственост. Касационният жалбоподател се оплаква, че съдът не се е съобразил с отговора на втория въпрос въпреки приетите по делото и приложени скици, издадени от АГКК на всички сгради в имота и въпреки комплексната съдебна експертиза в частта в съдебно – техническата част да установи кои сгради са съществуващи и за кои е доказано, че са собственост на сдружението. В тази връзка се твърди, че именно поради посоченото в обжалваното решение съдът неправилно е определил размера на дължимите ДНИ и ТБО за поземления имот – държавна собственост. В касационната жалба подробно са описани фактите по делото, възприети от касатора, позовавайки се на чл. 11, ал. 2 ЗМДТ. В тази връзка се твърди, че първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила при назначаване на комплексната съдебна експертиза – техническа и икономическа, тъй като съдът не е поставил на вещите лица въпроси относно това какво е процентното съотношение между застроената площ на съществуващите сгради в поземления имот – държавна собственост и какъв е размерът на ДНИ и ТБО, които се дължат от жалбоподателя в първоинстанционното производство и в какво съотношение са към общата застроена площ. Твърди се от касатора, че собственик на всички сгради в поземления имот с идентификатор 10135.5501.85 е сдружението и то е единственото данъчно задължено лице за поземления имот – държавна собственост. В касационната жалба се съдържа и оплакване, че е поискано от първостепенния съд да отмени хода по същество поради новонастъпили факти – подадена декларация по чл. 14 ЗМДТ, скици, издадени от АГКК на 23.03.2021 г., в които сдружението е посочено като собственик на всички сгради. Моли настоящият съд да приеме тези доказателства, които са приложени към настоящата касационна жалба, като те се вземат предвид при произнасянето по същество от Върховния административен съд. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и да се потвърди АУЗД в същата част, а ако съдът прецени, че са налице съществени нарушения на съдопроизводствените правила, да се върне делото за ново разглеждане от Варненския административен съд. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. за касационната инстанция. Ответникът по касационната жалба Сдружение "Туристическо дружество Хан Аспарух" – гр. Варна в депозиран по делото писмен отговор от адв. Киряков, я оспорва с искане за оставяне в сила на решението в обжалваната му част и да се присъдят направените по делото разноски. Прави се и възражение за прекомерност на претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, но не по посочените в нея основания. Според прокурора съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като не е анализирал заключението на съдебно – счетоводната експертиза, както и не са изяснени по делото съществени обстоятелства във връзка със собствеността, а оттам и с облагането с ДНИ и ТБО. Нарушен е според прокурора от съда и материалния закон, като подробни съображения са изложени в изразеното от него становище. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: За да измени процесния АУЗпо чл. 107, ал. 3 ДОПК първоинстанционният съд е приел въз основа на комплексната съдебна експертиза – техническа и икономическа, че сдружението е собственик на едноетажна масивна дървена постройка на бетонна основа със застроена площ 409 кв.м. – павилион за закуски от 16 кв.м. и котелно помещение от 50 кв.м. – общо 474 кв.м. Въз основа на експертизите съдът е направил извод, че сдружението съгласно чл. 11, ал. 2 ЗМДТ е собственик само за прилежащата площ на сградите, които притежава, а за останалата част – земята/парцела сдружението няма основание да заплаща ДНИ и ТБО. За ТБО съдът е приел, че по делото са представени доказателства за извършваните от Община Варна услуги по чл. 62 ЗМДТ, като със заповед № 4013/27.10.2014 г. на кмета на общината са определени границите на районите, в които е организирано сметосъбирането и сметоизвозването, обезвреждането на битовите отпадъци в депа и поддържане чистотата на обществените територии за процесните години предвид, че недвижимият имот, собственост на сдружението е в Южната промишлена зона (островна част). В решението в обжалваната му част съдът е приел, че облагането на сдружението за ДНИ следва да бъде само за прилежащата част на сградите, които са негова собственост, а не за цялата площ на имота и с тези мотиви АУЗД е изменен. Решението в обжалваната му част е неправилно постановено. Спорът между страните по делото е формиран по фактите дали в процесния недвижим имот – държавна собственост намиращите се в него сгради са собственост само на сдружението или има и други съсобственик предвид, че в разпоредбата на чл. 11, ал. 2 ЗМДТ се регламентира, че собственикът на сграда, която е построена върху държавен или общински поземлен имот, е данъчно задължен по този закон и за този имот или за съответна част от него. В предходната редакция на тази разпоредба (ДВ., бр. 36/2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) законодателят е бил предвидил, че собственикът на сграда, построена върху държавен или общински поземлен имот, е данъчно задължен и за този имот. Промяната на разпоредбата през 2011 г. (ДВ., бр. 98/2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) не означава, че се дължи ДНИ само върху построената сграда, а не и за земята. Изменението на чл. 11, ал. 2 през 2011 г. има предвид случаите, когато собственик на сградите не е само едно лице, а няколко лица, т. е. има се предвид случаите на режим на съсобственост и това се разбира от използването в разпоредбата на съюза "или". В процесния случай видно от заключението на съдебната комплексна експертиза - техническа и икономическа освен сградите на сдружението, няма данни за собственост на сгради на други лица, т. е. не е налице съсобственост, за да се приложи чл. 11, ал. 2, предл. 2 ЗМДТ. Основният довод на сдружението е, че след промяната на чл. 11, ал. 2 ЗМДТ през 2011 г. законодателят е предвидил собственикът на сграда върху държавна или общинска земя да заплаща данък само за построените върху тази земя сгради. Няма твърдения нито в първоинстанционната жалба, нито в касационното производство пред настоящия съдебен състав, че е налице съсобственост на сгради върху процесния държавен имот. Това означава, че след като сдружението има собствени сгради върху държавна земя и не е установено да са налице други собственици на сгради върху същата земя, то сдружението е задължено и за земята, която е с площ от 5039 кв.м., а не само за построената или придобита от него по друг начин сграда (и). Видно от техническата част на комплексната съдебна експертиза, вещото лице по нея не е установило в държания имот да са налице сгради на други собственици, освен на сдружението. Няма и конкретни твърдения от касатора, че други сгради на други лица има в процесния държавен имот. В този смисъл не се налага връщане на делото за ново разглеждане предвид установените факти и обстоятелства в хода на съдебното производство. По отношение оплакването в касационната жалба, че неправилно съдът не е отменил хода по същество предвид подадената от сдружението декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. № 5305012318/29.03.2021 г. (съдебното заседание на първоинстанционния съд, с което е даден ход на делото по същество е от 10.03.2021 г.), то е неоснователно. Съдът няма правомощие да отменя хода по същество за да установява нови факти, възникнали след края на устните състезания по делото и които са извън проверявания период. В същото време подадената декларация от 29.03.2021 г. от сдружението, с която е декларирал всички намиращи се сгради в процесния държавен имот представлява индиция, че в имота освен сградите на сдружението, няма други съсобствени сгради на трети лица. Неоснователно се иска от касатора и настоящият касационен съдебен състав да обсъжда тези документи като относими към спора доказателства, след като те не касаят периодите, за които ДНИ и ТБО са начислени. Установено е по делото, че Община Варна е предоставила и трите вида услуги съгласно чл. 62, т. 1, 2 и 3 ЗМДТ по събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации и. поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината. За целта са приложени по делото заповед № 4013/27.10.2014 г на кмета на Община Варна, с която са определени границите на районите, в които общината е организирала сметосъбирането и сметоизвозването, обезвреждането на отпадъци в депа, а също и доказателства за поддържане на чистотата на територията за обществено ползване за процесните години. Не се спори по делото, че Община Варна използва депо за обезвреждането на отпадъци в [населено място] и/или в завода в [населено място]. Правилно е установено по делото, че сдружението не е подавало декларация да бъде освободен от заплащането на ТБО поради неизползването на имота за една или за всички спорни години. Предвид, че процесният имот се намира в Южна промишлена зона, от доказателствата по делото категорично е установено, че общината извършва услугите по чл. 62 ЗМДТ в тази част. Налице са доказателства по делото - решения на Общински съвет Варна по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ и това също не е спорен въпрос между страните по делото. Относно размера на ТБО за 2015 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г. съдът неправилно е изменил АУЗ по чл. 107, ал. 3 ЗМДТ. Изрично в комплексната съдебна експертиза е посочено, че в акта административният орган е изчислил дължимостта на задълженията върху данъчната оценка и съответно 3, 9 промила за ТБО и 2 промила за ДНИ. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита че решението в обжалваната му част е неправилно постановено и подлежи на отмяна, а на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което жалбата на сдружението в обжалваната част на акта, бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. На отмяна подлежи и решението и в частта за разноските (за обжалваната част за сумата от 3 038,75 лв.). Предвид изхода на делото и направеното искане от касационния жалбоподател, на Община Варна следва да се заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. както е поискано. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение