Решение № 6008 от 9.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13084/2017 г.

Решение № 6008 от 9.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13084/2017 г., I о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "Донмарк"ЕООД моли да бъде отменено като неправилно решение № 4599/10.07.2017 г. по адм. д. № 6510/2016 г. на АССГ в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА № Р-22220615006744-091-001/09.03.2016 г. на ТД на НАП-С.. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде отменен в частта за отказано право на приспадане на данъчен кредит с начислените лихви. Моли да му бъдат присъдени разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП"-С. моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция 1533 лв. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № Р-22220615006744-091-001/09.03.2016 г. на ТД на НАП-С., с който не е признато право на приспадане на данъчен кредит общо 32 104,71 лв и са начислени съответни лихви по фактури на "Автопарк мениджмърнт"ЕООД, "Тера макс ТМ"ЕООД и "Диас контракт"ЕООД за периода м. 4 - 6.2015 г. на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, тъй като фактурираните доставки на авто консумативи, резервни части, авто козметика и скреч-карти не са осъществени. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е достигнал до обоснован извод за правилно определяне задълженията на ревизираното лице в РА по фактурите на тримата доставчици. Правилен е изводът на съда, че за да възникне право на приспадане на данъчен кредит по фактурите следва да е доказано осъществяване на доставките по тях. Съдът обосновано се е позовал и на относимата практика на СЕО и СЕС в този смисъл, която не следва да бъде повтаряна. Законосъобразно съдът е приел, че фактурите за доставки не са достатъчни, за да се приеме, че отразените в тях доставки са осъществени. Първият доставчик е фактурирал 1898бр. скреч-карти, а третият 733бр. скреч-карти на "М-тел"АД и "Глобул", за които обясненията на ревизираното лице, че са ползвани от неговите служители, осъществяващи международен транспорт, обосновано са възприети като недостоверни от органите по приходите и съда, след като дружеството е ползвало за дейността си два влекача и ремаркета, а и самите скреч-карти не могат да се използват извън страната. Не са представени доказателства за приемо-предаване на скреч-картите, поради което обосновано съдът е приел, че не е доказано осъществяване на доставки с такъв предмет. Фактурирани са авто консумативи и авто козметика в количества, надхвърлящи значително нуждите на авто парка на ревизираното лице. Предходните доставчици на вторият доставчик са си доставяли взаимно стоки от вида на процесните, поради което обосновано органите по приходите и съдът са приели, че е извършено префактуриране на стоки без да са осъществявани доставки по процесните фактури, както и че ревизираното лице е знаело, че участва в данъчна измама по смисъла на практиката на СЕС, поради което позоваването на решението по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС не е основателно. Правилно съдът е приел, че фактурирането от първия доставчик на 786 чистителя и 255 лепила при автомобилен парк от два влекача и ремаркета, изписани на разход за авто парка в месеца на издаване на фактурите, са обстоятелства, в които няма икономическа логика, освен префактуриране с цел ползване на данъчен кредит. Неоснователен е доводът на касатора, че в РА липсват констатации за недобросъвестност на ревизираното лице, след като на стр. 5 и 6 от РА е прието, че е налице абсолютна симулация и ревизираното лице не може да не знае, че спорните фактури не отразяват реално осъществени доставки. След като не е доказано осъществяване на доставките по спорните фактури от издалите ги доставчици недобросъвестността на получателя по фактурите за неосъществени доставки е доказана с факта на използване на такива фактури. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът има право на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер 1533,51 лв, но тъй като се претендира присъждане на 1533 лв, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в претендирания размер. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,