Решение № 5551 от 28.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11915/2009 г.

Решение № 5551 от 28.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11915/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Христо Павлов Контров - Областен управител на Област с административен център гр. Варна, срещу решение № 1176 от 2.07.2009 г. на Административен съд - Варна, ХХIV състав по адм. дело № 144/2008 г., с което е отменена заповед № РД-07-7706-203/8.08.2007 г. за одобряване на плана на новообразуваните имоти на селищно образувание по § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, местност "Св. Никола", землище Варна, област Варна в частта относно имоти № № 406 и 407 и областния управител е осъден да заплати на Петър Христов Стоянов направените по делото разноски в размер на 270 лева. Касаторът счита, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материални норми. Според него съдът не е преценил правилно събраните по делото доказателства и приложимия закон в тяхната съвкупност, поради което е формирал погрешен правен извод. По конкретни съображения моли съдебното решение да бъде отменено. От ответника Петър Христов Стоянов чрез пълномощника му адв. Десислава Денчева Минчева е постъпило писмено Възражение, в което се моли да бъде оставено в сила решението на Варненския административен съд като законосъобразно и правилно, а жалбата да се отхвърли като неоснователна. Заинтересованите страни - Йоана Никос Стоянова, Петър Николаев Колев, Олга Асенова Василева, Бисерка Пенчева Петрова, Руска Върбанова Колева и Петър Пенчев Петров, не заявяват становища. Участвуващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е подадена в срок, допустима е и по същество е основателна. По отношение на имот № 407 съдът законосъобразно е приел вписването му на наследници на Петър Христов Стоянов към регистъра на ПНИ, но незаконосъобразно е приел, че в противоречие с материалния закон е извършено придаване на 47 кв. м към имот № 406. Неоснователно е твърдението на съда за нарушение на чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ при проектирането на имот № 407, тъй като тази разпоредба касае правоимащите по § 4а и 4б от ЗСПЗЗ, т. е. бившите ползватели, докато жалбоподателят не принадлежи към тази категория лица. Решението следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 1176/2.07.2009 г. по административно дело № 144/2008 г., в производство по реда на чл. 145 от АПК вр. с § 4к, ал. 6 от ПЗР (погрешно посочени ПРЗ) на ЗСПЗЗ, Варненският административен съд, трето отделение, двадесет и четвърти състав ОТМЕНЯ Заповед № РД-07-7706-203/8.08.2007 г. на Областния управител на област с административен център гр. Варна за одобряване на плана на новообразуваните имоти на селищно образувание по § 4, ал. 2 от ЗСПЗЗ, местност "Свети Никола", землище Варна, Община Варна, област Варна, в частта относно имот с пл. № 406 и 407; Връща преписката на Областен управител на област с административен център гр. Варна, за издаване на мотивирана заповед, съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона и осъжда ответника - областният управител на област с административен център Варна да заплати на жалбоподателя Петър Христов Стоянов от гр. Варна, направените от него разноски по делото в размер на 270 лева. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че имота на жалбоподателя е ограничен незаконосъобразно, защото няма никакво основание от имота да бъдат отнети 47 кв. м, които да бъдат придадени към имот № 406. Закупеният от него имот е с площ от 476 кв. м и по силата на чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ следва да запази границите и размера си. За основателно е прието и възражението на жалбоподателя досежно вписването в регистъра на собствениците на Йоана Никос Стоянова като собственик на имот № 407, защото видно от приложените нотариални актове тя се е разпоредила с имота много преди да бъде издадена обжалваната заповед и би следвало това обстоятелство да е съобразено от административния орган и като собственик на имот № 407 да бъде вписан жалбоподателя Петър Христов Стоянов, още повече, че същият е вписан като собственик и в разписните листи към КП/87 г. Така постановеното съдебно решение е правилно. От уточняващата молба на Петър Христов Стоянов, представена в изпълнение на указанията на съда във връзка с оставената "без движение" жалба се установява, че се обжалва заповед № РД-07-7706-203/8.08.2007 г. на Областния управител на Област Варна в две насоки: първото основно възражение е, че имотът, който притежава по нотариален акт № 188, т. I, дело № 47/2002 г. е записан в регистъра на собствениците към ПНИ като имот пл. № 407 на името на бившия собственик Йоана Никос Стоянова, а второто възражение е, че в ПНИ собственият му имот необосновано и незаконосъобразно е отразен с по-малка площ от 429 кв. м, а не каквато е по документа за собственост и фактически 476 кв. метра. В съответствие с постоянната съдебна практика съдът е посочил, че в плана на новообразуваните имоти (ПНИ) се нанасят имотите на три категории лица: 1. ползватели, на които по един от предвидените от законодателя и посочени по-горе начини правото на ползване се е трансформирало (преобразувало, превърнало) в право на собственост чрез заплащане цената на земята; 2. бивши собственици на имотите или техните наследници, с признато или възстановено от колективния орган по поземлената собственост независимо как е бил наименован през годините - (поземлена комисия, общинска служба по земеделие и гори или общинска служба по земеделие), право на собственост върху земеделска земя, попадаща в територия (терен, зона, район) по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и 3. настоящи собственици, които се легитимират като такива с надлежен документ за собственост - било като приобретатели от първите две категории, било на самостоятелно основание като собственици на имоти, които никога не са били внасяни или включвани в ТКЗС, ДЗС и други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, тоест тези, които никога не са изгубвали своята собственост. Жалбоподателят пред първата инстанция (сега ответник) Петър Христов Стоянов попада в третата категория лица. Видно от Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 188, том I, рег. № 1065, дело № 47 от 2002 г., той се легитимира като собственик на празно място с площ 476 кв. метра, находящо се местност "Свети Никола", община Варна, съставляващо ПИ № 1183 Б, кв. 9 по плана на ж. к. "Бриз" град Варна. В ПНИ този имот с придобита нова номерация - новообразуван имот № 407, е нанесен с площ от 429 кв. метра на името на Йоана Никос Стоянова, като в регистъра не е записано никакво правно основание. Нотариалният акт на жалбоподателя е съставен пет години преди издаването на заповедта на областния управител за одобряване на плана на новообразуваните имоти за тази местност, поради което е следвало да бъде съобразен с действителните права на собственост върху имота. Процесният имот е бил предмет на няколко прехвърляния чрез сделки между физически лица, едно от които е и Йоана Никос Стоянова, но тя не е последния собственик, а е един от бившите собственици. Без значение за спора е обстоятелството дали жалбоподателят е присъствал на анкетиране и дали е подал възражение по реда на чл. 46 от ЗКИР. В регистъра на имотите, който е неразделна част от ПНИ, новообразуван имот № 407 следва да бъде записан на Петър Христов Стоянов (а не на наследниците му както е посочил в становището си по делото прокурора от ВАП). Отделно от горното, същият имот следва да бъде нанесен с цялата си площ, отразена в документа за собственост - 476 кв. метра. В плана на новообразуваните имоти, имотите на лицата от третата категория запазват своята площ и граници без изменение. Освен това за имотите, придобити чрез правна сделка местоположението не трябва да се изменя. В конкретния случай в ПНИ имот № 407, освен че е записан на друго лице без правно основание, но е и нанесен с площ от 429 кв. метра, а не с площ 476 кв. метра. Неправилно съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ, която действително се отнася само за правоимащите по § 4а и 4б, а не на съвместната заповед на Министъра на земеделието и горите и Министъра на регионалното развитие и благоустройството (№ РД-46-494/22.08.2003 г. на МЗГ и № РД-02-14-454/22.08.2003 г. на МРРБ), съгласно т. 2.5 от която "границите на имот, за който има издаден нотариален акт за придобиване, съответно за възстановяване на собствеността, или влязла в сила заповед по § 62, ал. 3 ПЗР ПМС № 456 от 1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ за признаване правото да се придобие собственост от ползвател, както и когато с имота е извършено разпореждане (продажба, дарение, делба и др.) преди изработване на плана на новообразуваните имоти, се нанасят в плана без изменение на местоположението им". Въпреки това крайният му извод, че обжалваната заповед е незаконосъобразна е правилен. Констатациите в заключението на вещото лице не са оборени своевременно от областния управител още пред първата съдебна инстанция, нито се представят писмени доказателства пред настоящата. В тази връзка оплакването в касационната жалба, че не били събрани доказателства за действителната площ на имота, закупен от жалбоподателя, са неоснователни. Следва да се отбележи, че при разглеждане на делото е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, но тъй като в касационната жалба няма такова оплакване, настоящият касационен състав не може да го обсъжда предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, според която съдът следи служебно само за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Нарушението се състои в това, че в последното съдебно заседание, проведено на осми юни 2009 г. съдът е приел и приобщил към доказателствения материал по делото експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, без самото вещо лице да е присъствало лично, да му е снета самоличност, да е предупредено за наказателната отговорност за даване на невярно заключение, без да заяви устно дали поддържа изготвената експертиза, на която всъщност съдът се е позовал при постановяване на решението си. Независимо от това, съдебното решение не страда от твърдяния в касационната жалба порок - неправилност поради нарушение на материални норми. Настоящият тричленен състав констатира, че направените от жалбоподателя разноски по делото са повече от присъдените, но толкова са поискани от пълномощника му съгласно представения Списък, в който не са включени внесени 20 лева за призоваване на заинтересованата страна Петър Николаев Колев чрез "Държавен вестник" и 80 лева за възнаграждение за назначения му особен представител. С оглед изложеното, обжалваното пред ВАС съдебно решение следва да бъде оставено в сила изцяло, включително и в частта му за присъдените разноски. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,