Решение № 7473 от 21.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10472/2020 г.

Решение № 7473 от 21.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10472/2020 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба от В. И. от гр. Варна чрез адв. М. Кирова против решение № 842 от 06.07.2020 г., постановено по адм. д. № 1442/2019 г. по описа на Административен съд – Варна В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен искът му срещу Областна дирекция на МВР – Варна за присъждане на обезщетение в размер на 2 000 лева за неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, психическо натоварване и прогрес на всички неврологични заболявания в периода от 26.07.2015 г. до 22.04.2019 г., резултат от съставянето на АУАН и издаването на НП № 15-0442-000508/31.07.2015 г. на Началника на IV РУ при ОД на МВР – Варна и съдебните процеси, водени пред Районен съд – Варна и Административен съд – Варна във връзка с обжалването му. Касационният жалбоподател твърди неправилност на решението в атакуваната му част, като постановено в противоречие с материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли същото в обжалваната част да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да да уважи претенцията му за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в пълния й предявен размер. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът В. И. не се явява и не се представлява. Ответникът, Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Варна, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебното решение в обжалваната му част е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение АС – Варна е осъдил ОД на МВР – Варна да заплати на В. И. сумата от 300 лева като обезщетение за имуществени вреди претърпени от ищеца, представляващи заплатеното от него адвокатско възнаграждение във връзка с обжалването на НП № 15-0442-000508/31.07.2015 г. на Началника на IV РУ при ОД на МВР – Варна, което е отменено частично като незаконосъобразно с Решение № 448/09.03.2017 г. на Районен съд–Варна, постановено по НАХД № 3196/2016 г., което в тази част е оставено в сила с Решение № 1142/26.06.2017 г. по КНАХД № 1088/2017 г. на Административен съд-Варна, като е отхвърлил иска за неимуществени вреди в размер на 2 000 лева за неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, психическо натоварване и прогрес на всички неврологични заболявания в периода от 26.07.2015 г. до 22.04.2019 г., във връзка със съставянето на АУАН и издаването на НП № 15-0442-000508/31.07.2015 г. на Началника на IV РУ при ОД на МВР – Варна и съдебните процеси, водени пред Районен съд – Варна и Административен съд – Варна във връзка с обжалването му, като неоснователен. Съдебното решение е обжалвано само в частта, с която е отхвърлен иска на В. И. срещу Областна дирекция на МВР – Варна за присъждане на обезщетение в размер на 2 000 лева за неимуществени вреди, поради което в останалата му осъдителна част същото като необжалвано е влязло в законна сила. За да стигне до отхвърляне на иска на И. за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лева за неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, психическо натоварване и прогрес на всички неврологични заболявания в периода от 26.07.2015 г. до 22.04.2019 г., в резултат на воденото административно-наказателно производство, съдът е приел за недоказани твърденията на ищеца, че именно в резултат на проведеното административно-наказателно производство в посочения период е настъпило влошаване на здравословното му състояние, както и изпитване на стрес и психическо натоварване. Базирайки се на събраните по делото писмени доказателства, съдът е приел, че провеждането на правнорегламентираната дейност по издаване на НП е свързана с налагане на административно наказание, като същото причинява стрес и психическо натоварване на всяко физическо лице, по отношение на което се предприема, но в настоящия случай по делото няма данни и доказателства действията по съставяне на АУАН и НП и по оспорването им да са осъществени по различен от разписания в закона начин, с което да са причинили на ищеца стрес и психическо натоварване с интензитет, който да надвишава обичайния, за да може да се квалифицира като вредоносен и подлежащ на обезщетяване. Съдът е установил, че години преди административно-наказателно производство от 2015 г., още при освидетелстването му през 2011 г. ищецът е с поставена водеща диагноза: [диагноза]; с основни заболявания: [диагноза]. [диагноза]. [диагноза]. [диагноза]. [диагноза]. [диагноза]. [диагноза]. [диагноза]; с професионално заболяване: [диагноза] – средна степен. В тази връзка е заключил, че от представените документи и изследвания е видно, че много от заболяванията на ищеца, установени и описани още 2011 г. от специалистите по нервни болести, сърдечно-съдови болести, вътрешни болести, ортопедични болести, хирургични болести, УНГ болести са хронични, прогресират във времето и водят до усложнения. Независимо от представените от ищеца медицински документи, които свидетелстват, че процентът на трайната му неработоспособност се е повишил през периода 2011 г. – 2019 г., като от общо 64 % през 2011 г., определен с ЕР № 0520/22.07.2011 г. на НЕЛК, е достигнал до 91 % през 2019 г. съгласно ЕР № 2768/10.10.2019 г. на ТЕЛК, съдът е приел, че в медицинските документи няма данни този нарастващ процент и в частност неврологичните заболявания на ищеца да се дължат на провеждането през 2015 г. на административнонаказателно производство по съставяне на АУАН и издаване на НП, респ. на производствата атакуването на НП по съдебен ред. Според АС- Варна не е налице и пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между издаването на АУАН и НП, съответно - административнонаказателното производство по обжалването на НП и твърдения вредоносен резултат. Липсват данни и доказателства и за настъпване на претендираните от ищеца и подлежащи на обезвреда вреди, изразяващи се в претърпян стрес и психическо натоварване, както и за периода, в който са продължили. Първостепенния съд е заключил, че липсата на данни и доказателства за твърдените от ищеца като настъпили за него неимуществени вреди от конкретното административно-наказателно производство е пречка за ангажиране на обективната отговорност на държавата в лицето на ответника – ОД на МВР-Варна по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. АС- Варна е установил, че паралелно с административнонаказателното производство за първото от описаните в акта нарушение – причиняване на ПТП с пострадал пешеходец, се води и досъдебно производство по НК. В тази връзка е направил извод, че наказателната репресия е много по-интензивна от административно-наказателната и провеждането на наказателно производство, каквото е досъдебното такова, е по-стресово и психически натоварващо за лицата, срещу които се води от административно-наказателното. Във връзка с изложените съображения, административния съд е заключил, че ищецът не е доказал влошаване на здравословното си състояние, както и претърпяването на стрес и душевни страдания, които да са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка именно с воденото срещу него административнонаказателно производство. По горните съображения АС-Варна е отхвърлил предявения от Иванов иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от частично отмененото НП. Съдебното решение в обжалваната му част е правилно. Настоящата касационна инстанция споделя изцяло фактическите и правни изводи на АС- Варна, мотивиращи съдебното решение в отхвърлителния му диспозитив. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния ЗОДОВ, следва да бъде установено кумулативното наличие на изчерпателно изброените в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ материалноправни предпоставки – незаконосъобразен административен акт (в т. ч. и НП), фактическо действие или бездействие на административен орган при упражняване на административна дейност, реално настъпили вреди и причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт/действие/бездействие и вредите. Липсата на който и да било елемент от сложния фактически състав на отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ води до неоснователност на предявения иск. Правилно АС-Варна е отхвърлил като неоснователна и недоказана претенцията на В. И. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лв., изразяващи се в стрес, психическо натоварване и прогрес на всички неврологични заболявания в периода от 26.07.2015 г. до 22.04.2019 г., в резултат на воденото административно-наказателно производство. Видно от събраните по делото писмени доказателства, недоказано по делото остава самото реално настъпване на твърдените неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, психическо натоварване и прогрес на всички неврологични заболявания в периода от 26.07.2015 г. до 22.04.2019 г., в резултат на воденото административно-наказателно производство срещу ищеца- от една страна, както и наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между евентуално претърпените вреди и частично отмененото НП- от друга страна. По делото не се спори, че паралелно с административно-наказателното производство срещу В. И. е водено и досъдебно производство по първото от описаните в акта нарушение – причиняване на ПТП с пострадал пешеходец. Видно от доказателствата по делото, ищецът не е успял да установи какъв стрес и психическо натоварване е търпял в резултат на издаденото НП, различни от негативните емоции във връзка с воденото срещу него наказателно производство. В тази връзка настоящата инстанция следва да отбележи, че предвид по-високия интензитет на наказателната репресия, воденото досъдебно и наказателно производство срещу ищеца би следвало да предизвика по-силни негативни емоции и усещания, в сравнение с воденото срещу него административнонаказателно производство. В исковия процес по ЗОДОВ върху ищеца лежи доказателствената тежест и той, при условията на пълно и главно доказване с всички допустими по ГПК и АПК доказателства и доказателствени средства, следва да установи по безспорен и категоричен начин твърдените в исковата молба обстоятелства и факти. Настоящият касационен състав на ВАС намира, че ищецът не се е справил с доказателствената тежест и не е доказал по несъмнен и категоричен начин настъпването на твърдените неимуществени вреди и най-вече, наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между евентуално настъпили такива и частично отмененото като незаконосъобразно НП. С оглед гореизложеното касационната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а съдебното решение в обжалваната с нея част като правилно – да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд